Решение № 263 от 26.11.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Смолян , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500410 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 от Г П К,във връзка чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ.

С решение №76/22.06.2020 година, постановено по гр.д. № 185/2019 година по описа на Златоградски районен съд е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, връзка чл. 430 ТЗ М. А. П., ЕГН **********, от с. Долен, общ.

Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19 сумата от 3 702,04 евро, – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2008 г. и Анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща анюитетни вноски за периода от 25.06.2014 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното плащане, както и e отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3 791,60 евро.

1

Със същото решение е осъдена М. А.П., ЕГН **********, от с.

Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19 сумата от 628,98 евро - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.06.2016 г. до 25.05.2019 г.,както и е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 660,83 евро.

Със същото решение на основание чл. 92 ЗЗД е осъдена М. А. П., ЕГН **********, от с. Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19 сумата от 650,97 евро – мораторна неустойка (наказателна лихва), начислена върху главницата за вноски с падежи от 25.06.2014 г. до 25.05.2019 г., за периода от 06.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2019 г., както и са отхвърлени предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122 срещу Ир. А. Х., ЕГН **********, от с.

Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 216, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за присъждане на 791,69 евро - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2008 г. и Анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща анюитетни вноски за периода от 25.12.2018 г. до 30.09.2019 г., за присъждане на сумата от 39,20 евро - договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.12.2018 г. до 25.05.2019 г., и за сумата от 11,10 евро – мораторна неустойка (наказателна лихва), начислена върху главницата по анюитетните вноски с падежи от 25.12.2018 г. до 25.05.2019 г., за периода от 26.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба,както и са възложени в тежест на ответницата П. направените разноски от ищеца.

Недоволен от така постановеният съдебен акт в частта, с която са уважени предявените обективно и субективно съединени искове за сумата от 3 702,04 евро, – главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2008 г. и анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща анюитетни вноски за периода от 25.06.2014 г. до 30.09.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на 2 исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 628,98 евро - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.06.2016 г. до 25.05.2019 г ., както и в частта с която на основание чл. 92 ЗЗД е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 650,97 евро – мораторна неустойка (наказателна лихва), начислена върху главницата за вноски с падежи от 25.06.2014 г. до 25.05.2019 г., за периода от 06.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2019 г. е останала ответницата М. П..

С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на решението в атакуваните части,като се иска неговата отмяна и постановяване ново решение, по съществото на спора, с което се отхвърлят исковете поради погасяването им по давност.Направено е оплакване,че кредитополучателят и поръчителят са уведомени за обявяване кредита за предсрочно изискуем на 28.05.2012 година и след тази дата на 16.08.2012 година вземането е цедирано и видно от договора за цесия, цедентът банка ДСК е упълномощила цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД и видно от съдържанието на съобщенията възпроизвеждат волеизявлението на банката за обявяване предсрочна изискуемост на кредита и най-ранната дата на уведомяване длъжника и поръчителя е 03.09.2012година,поради което е изтекъл пет годишния давностен срок и вземането е погасено по давност. На следващо място е направено оплакване, че ищецът ,въпреки вмененото му задължение не е представил обратните разписки относно връчване уведомлението за цесия и волеизявлението за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, като съдът вместо да приложи чл.161 от ГПК и да приеме връчване на 03.09.2012година, приема, че няма основание да приложи разпоредбатга. Направено е и оплакване,че в случая жалбоподателката недопустимо е осъдена да заплати две обезщетения за идентично по вид и правни последици договорно неизпълнение, тъй като по правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулиране на неустойка за забава за неизпълнение парично задължение в размер на законната лихва за същото неизпълнение.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно призована не се явява, като в писмена защита пълномощникът й адв.В. поддържа въззивната жалба и излага съображения по същество.

3

Въззиваемият „ОТП Факторинг България“ ЕАД редовно и своевременно призован не се представлява.

От пълномощника му юрисконсулт Бозува е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд след като като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището на въззиваемия , след проверка на данните по делото и решението ,обсъждайки доказателствата, съобрази следното :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на преценка относно нейната основателност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

От представените по делото доказателства се установява,че на

11.07.2008 г. между първоначалния кредитор (цедента) „Банка ДСК“ ЕАД и ответника М.А.П. е сключен договор за кредит № 15588151, по силата на който е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в претендирания размер и в посочения срок, ведно с възнаградителна (договорна) лихва в сочения размер. С анекс №1 към договора за потребителски кредит №15881514 от 11.07.2008, издаден на 30.09.2009година кредитът е преструктуриран и срокът за издължаване кредита е удължен на 120 месеца и на същата дата е сключен договор за поръчителство между първоначалния кредитор (цедента) „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Ир. А. Х., въз основа на който последната се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя по основния договор. Цитираните обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото с изготвения проект за доклад, обективиран в 4

Определение № 254 от 25.10.2019 г., обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 12.02.2020 г., без възражения от страните. Установено е също така, че с договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2016 г. (л.

32 – 47) между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на цедент и „ОТП факторинг България“ ЕАД – цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера посочените в приемо-предавателен протокол към договора вземания по селектирано портфолио от предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви, срещу насрещното задължение на цесионера да заплати уговорената покупна цена (т. 2.1. във вр. т. 1.1. от договора). Ищецът е представил по делото и приемо-предавателен протокол към договора за цесия (л. 48 – 55), от който е видно, че под № 317 е индивидуализиран процесният договор за кредит, като е посочен и размерът на отделните вземания по него, предмет на цесията.

От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. № 172/2012 г., по описа на РС-Златоград се установява, че първоначалният кредитор (цедента) „Банка ДСК“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.05.2012 г. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 581 от 28.05.2012 г. Видно от приложените 2 бр. известия за доставяне, издадената заповед е връчена на длъжниците на 02.10.2017 г., в резултат на което същите са депозирали 2 бр. възражения по чл. 414 ГПК, като са оспорили дължимостта на посочената в заповедта сума и изрично са посочили, че предсрочна изискуемост на кредита не им е обявявана.

Златоградският районен съд е издал Разпореждане № 733/18.10.2017 г., с което е указал на заявителя, че предвид постъпили в срок възражения по заповедта, следва да предяви иск за установяване на вземането си в законово установения едномесечен срок. Не са представени доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК и с Определение № 66 от 15.03.2018 г., съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и е прекратил производството по ч.гр.д. № 172/2012 г. на РС-Златоград.

5

При разглеждане на делото от районен съд са назначени основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, вещото лице по които дава заключение, че плащането по кредита е преустановено на 14.12.2015година, като последната заплатена месечна вноска е с падеж 25.07.2012 година и частично от погасителна вноска за месец август 2010година. Според вещото лице са останали неиздължени 86 анюитетни вноски в общ размер на сумата 6 975.01 евро, съгласно приложена към заключението справка.

В допълнителното заключение вещото лице след допълнителна проверка материалите по делото дава заключение,че с внесените от длъжника средства за погасяване на задължението - 2906.23 евро са покрити задълженията за месечните вноски до 25.08.2011 година и че размерът на задължението възлиза на сумата 6 137.08евро,в т.ч главница- 4 303.86лева и договорена лихва- 1 833.20 евро.

При така установената фактическа обстановка,потвърдена от събраните по безспорен начин доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна.

За успешното провеждане на предявените в обектинвно и суебктивно съединение искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти - наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит между ответника и ищеца, че по същия договор кредиторът е предоставил посочената парична сума на длъжника, В негова тежест е да докаже и че са настъпили предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът следва да докаже валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и че длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания, включително възраженията си за нищожност на договора и общите условия към него, поради противоречие със ЗЗД, съответно със ЗЗП, както и възражениета си за изтекла погасителна давност.