Определение № 303 от 26.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500164 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. с чл. 248 ГПК.

По делото е депозирана частна жалба с вх. № 5957/18.12.2025 г. от „А..“ ЕООД, чрез юрисконсулт С.. против Определение № 517/26.11.2025 г. по гр.д.

№ 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „А..“ ЕООД, с ЕИК: .., с искане за изменение на Решение № 158/25.09.2025 г. по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов в частта за разноските, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА на адв. М. М. от 480 лева на 240 лева. В жалбата се заема становище за неправилност на определение. Посочва, че предмет на делото е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е уважен изцяло, като счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. е прекомерно с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и положения адвокатски труд. Счита, че по процесния казус е формирана трайна съдебна практика, по делото е проведено едно съдебно заседание и то без ангажиране на доказателства от страна на ищца, което потвърждава ниската фактическа и правна сложност на делото. Моли да бъде отчетено, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание, а депозирал писмено становище. Цитира съдебна практика, която счита за относима. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като същото бъде намалено до размера от 240 лв. с вкл. ДДС.

Частната жалба е връчена на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозирала отговор, като заема становище за неоснователност на същата. Посочва, че по делото е изготвена искова молба, молба по чл. 192 ГПК, получавани са всички съдебни книжа по делото и е следен неговия развой, като единствено поради служебна ангажираност 1 процесуалният представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание, а е депозирал писмено становище. Счита, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед многобройната съдебна практика, вкл. на СЕС, като следва да бъде съобразено, че извършваната от адвоката работа представлява висококвалифициран труд. Цитира съдебна практика, която счита за относима.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че жалбата е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 248 ГПК срок. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от Х. В. срещу „А..“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 950 лева – недължимо платена сума по „Договор за предоставяне на поръчителство“ от 24.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане. С Решение № 158/25.09.2025 г. по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „А..“ ЕООД, ЕИК .. е осъден да заплати на Х.

В. сумата 950 лв., представляваща платено без правно основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.05.2025 г. до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 50 лв., както и да заплати на адв. М. М. 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ. С Определение № 517/26.11.2025 г. по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „А..“ ЕООД, с ЕИК: .., с искане за изменение на Решение № 158/25.09.2025 г. по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов в частта за разноските. Съдът намира определението за правилно поради следните съображения:

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Според посочената разпоредба /в приложимата редакция - ДВ, бр. 97 от 2012 г./, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая доколкото възнаграждението не се определя между страните, в закона е предвидено, че при определянето му от съда, следва да бъдат съобразени именно размерите, посочени в наредбата. В тази връзка, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на иска и при цена до 1000 лв., какъвто е и настоящият случай, възнаграждението е 400 лева. Като е съобразил посочения размер, първоинстанционният съд е 2 присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер от 480 лв. с вкл.

ДДС, доколкото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на адв.

М. /л. 44 от първоинстанционното дело/. Не се споделят изложените доводи, че в случая не е налице процесуално представителство поради неявяване на процесуалния представител в открито съдебно заседание. Процесуалното представителство не е тъждествено с явяването в открито съдебно заседание, а е свързано и с извършването на различни правни и фактически действия от адвоката в хода на съдебното производство и след изготвяне на исковата молба. Видно от материалите по делото, адв. М. е депозирал искова молба, молба по чл. 192 ГПК, както и становище във връзка с депзоирания отговор и насрочено открито съдебно заседание, поради което съдът приема, че е налице и процесуално представителство.

На следващо място, макар делото да не се отличава със значителна фактическа сложност, съдът намира, че е налице правна такава. Следва да бъде съобразно, че по отношение на потребителското право, вкл. и конкретния казус, са налице множество приложими нормативни актове, вкл. касаещи правото на ЕС. В тази връзка, действително е формирана обилна съдебна практика относно недействителността на потребителските договори и свързани с тях правоотношения, но тя продължава да е противоречива и не свидетелства за ниска правна сложност, а точно обратното – изисква задълбочен анализ и познания в областта на потребителското право и правото на ЕС.

С оглед изложеното, съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС отговаря на законовите изисквания, съобразено е с фактическата и правна сложност по делото, както и с икономическата обстановка в страната. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи, определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 517/26.11.2025 г. по гр.д. № 363/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3