Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260096 от 21.12.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 71/2020
Вид
Решение № 260096
Подписан
21.12.2020
В сила
21.12.2020
Състав
МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ, НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е № 260096 гр.

Враца, 21.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар Мария Ц.а, като разгледа докладваното от съдия Досов в.гр.дело № 71 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1044/03.12.2019 г. по гр.дело № 3147/2019 г. Районен съд – Враца е уважил частично предявения пред него иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е осъдил ответника К.Д.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца Г.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, понесени вследствие причинена на 11.05.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош вляво, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над 500,00 лв. до пълния предявен размер от 1500,00 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски по компенсация, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 73,34 лв.

Решение №

1044/03.12.2019 г. е обжалвано и от ищеца, и от ответника. Ответникът К.Д.М. обжалва решението в частта, в която предявеният против него иск е уважен. Поддържа, че същото е неправилно и необосновано, постановено е въз основа на едностранчив анализ на събраните гласни доказателства и без отчитане на противоречията между писмени и гласни доказателства. Твърди, че по делото не е доказано нито че той е извършил вредоносното деяние, нито причинната връзка между това деяние и твърдените от ищеца вреди.

Иска решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а искът отхвърлен изцяло.

Ищецът

Г.В.Х. обжалва с насрещна въззивна жалба решението в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен. Поддържа, че при напълно изяснена и правилно анализирана фактическа обстановка съдът неправилно е определил размера на претърпените от него неимуществени вреди, което е довод за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

В насрещната въззивна жалба е инкорпориран и отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от ответника К.М..

Ищецът

Х. иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която искът му е отхвърлен, като претенцията му бъде уважена изцяло за сумата от 1500,00 лв., а въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К.Д. не е депозирал отговор по насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно чл. чл. 263, ал. 2 ГПК, и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд – Враца е сезиран от Г.В.Х. с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу К.Д.М. за заплащане на сумата от 1 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено увреждане – нанесена публична обида и лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи, че ищецът работел като *** на с. Веслец. На 11.05.2018 г. имал ангажимент в гр. Враца. Паркирал автомобила си пред кафене „Рокерски клуб”, на място, на което имало паркирани други автомобили. Заговорил се с негови познати пред кафене „Ола” и забелязал, че служители на ОП „Паркинги и гаражи” Враца поставят скоби на автомобила му.

Отправил се към автомобила си, като пожелал да заплати на място глобата си.

Ответникът, служител на ОП „Паркинги и гаражи” Враца, му отвърнал „да се разкара”. Станал и по-агресивен и нападателен, като посегнал с ръка и ударил ищеца. Бутнал го силно в областта на гърдите, ищецът едва успял да се задържи изправен и да не падне. Вследствие на удара на ищеца му станало много лошо, краката му треперели. Ответникът повикал полицейски патрул, служителите на реда съставили на ищеца акт за установяване на административно нарушение № 374/2018 г. Ищецът заплатил глобата и едва успял да тръгне и да отиде до Спешен център, където прегледът показал контузия на гръдния кош, палпаторна болка в областта на 3 и 4 междуребрие при вдишване и зачервяване. Констатациите били потвърдени и от друг специалист – доктор Ф. Т..

След като му било издадено наказателно постановление, ищецът обжалвал същото, като то било отменено от състав на Районен съд – Враца.

След случая ищецът се чувствал унизен и разочарован.

Вътрешните му душевни страдания били съизмерими с изпитаната физическа болка.

Изживял и емоционален стрес. Престижът му бил уронен – и сред колегите му, и в обществото. Мисълта за грубото отношение на ответника не му давала спокойствие.

Не желаел някой друг да изпадне в същата ситуация.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.М., с който се оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция на ищеца. Излагат се съображения, че ищецът бил предизвикал скандала и във връзка с агресивното му поведение служителите на ОП „Паркинги и гаражи” Враца се обърнали за съдействие към органите на МВР. Твърди се, че между страните не е имало физическо съприкосновение. Посочва се, че не ставало ясно в какво точно се изразяват твърдените претърпени неимуществени вреди, като се изтъква че липсва и пряка връзка между твърдяното неправомерно действие на ответника и причинените вреди. Също така се сочи, че размерът на обезщетението е силно завишен и не е адекватен на обема и интензитета на твърдените вреди.

Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съображенията в отговора на въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с наличието на всички материални предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на предявеното спорно материално право на обезщетение за неимуществени вреди, в обективната действителност. За да се произнесе по основателността на жалбата и насрещната въззивна жалба, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен амбулаторен лист от 11.05.2018 г., от който е видно, че при преглед в лечебно заведение на ищеца Г.Х. е поставена диагноза „контузия на гръдния кош”, а като обективно състояние е посочена палпаторна болка при вдишване в областта на 3 и 4 междуребрие вляво и зачервяване, както и артериално налягане 150/100.

От съдебномедицинско удостоверение от 14.05.2018 г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ „Х. ***, е видно че от прегледа и от медицинската документация на Г.Х. е установено, че същият е получил контузия на гръдния кош вляво, по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и по време, посочени от пострадалия /блъскане силно с ръце в областта на гръдния кош отпред/, като на Х. са причинени болка и страдание.

С представеното по делото Решение № 327/19.12.2018 г. по НАХД № 627/2018 г. на Районен съд – Враца е отменено Наказателно постановление № АПИО-399/28.05.2018 г., издадено от ***а на Община Враца, с което на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца, за нарушение на чл. 2, ал. 5 от същата Наредба, на Г.В.Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв., като незаконосъобразно.

От представения по делото трудов договор от 20.09.2017 г. и допълнителни споразумения към него е видно, че ответникът К.Д.М. работи на длъжност „***” при работодателя ОП „Паркинги и гаражи”, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

По делото са приети като доказателства и длъжностна характеристика на ответника, както и Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на МПС, видно от които в длъжностните задължения на ответника е влизал превоз на неправилно паркирани МПС и транспортирането им до наказателен паркинг, а при получаване на пари на място – задължение за издаване на касов бон от фискално устройство или при повреда на касовия апарат – на касова бележка

Представени са и Заповед № 1603/28.09.2017 г. на ***а на Община Враца, както и Ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, от които се установява, че принудителното преместване на блокираните с техническо средство „скоба” пътни превозни средства се осъществява със специализиран автомобил за репатриране на ППС, в присъствието на служител на РУ-Враца, от служители на ОП „Паркинги и гаражи” Враца, като тези ППС-та трябва да бъдат транспортирани за отговорно пазене на специализиран паркинг, а освобождаването им се извършва след заплащане от страна на водача или собственика на ППС на таксите, определени в Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране – „Синя зона” – гр. Враца и представяне на документ за собственост или регистрационен талон на автомобила.

В подкрепа на твърденията на страните в производството по делото са събрани и гласни доказателствени стредства.

Призованите по искане на ищеца свидетели Д. С. и Н. Г. /негови приятели/ твърдят, че били на кафе заедно. Ищецът дошъл при тях, заговорили се. След малко покрай тях минал „паякът”. Ищецът се притеснил, че е спрял неправилно и отишъл да премести колата си. След като се забавил, свидетелите отишли при него. Видели, че хората от паяка се карат с ищеца. Един от тях го бутал в гърдите, веднъж доста силно, като ищецът залитнал. Когато тръгнал към автомобила си, тогава другият го бутнал. Г.Х. говорел на висок тон, но не отговорил на блъскането. Чули и част от разговора, като посочват, че Х. искал да си плати, но общинските служители не му давали документ. Свидетелите не могат да си спомнят точните думи от спора. Дошла и полиция. Свидетелката Г. твърди още, че след случая ищецът не бил толкова весел и разговорлив, самочувствието му било засегнато.

Призованият по искане на ищеца свидетел Ц. Ц. /управител на кафене „Ола”/ твърди, че ищецът бил от редовните му клиенти. Същият ден по-късно бил в кафето и бил необичайно мълчалив.Учудил се, че свидетелят не знаел за скандала, разказал му и му показал и публикации в Интернет, в които скандалът бил отразен неправилно.Споделил му, че са го блъскали. Тъй като се държал за корема, в края на работното време свидетелят му предложил да го придружи до Спешен център. Там имало много хора и отишли до частния Спешен център, където го прегледали. След скандала, ищецът започнал да идва много рядко и за малко в кафенето.

Доведеният от ответника свидетел В. Ц./автокранист на репатриращия автомобил/ изяснява, че екипът им се състои от трима души – шофьор, автокранист и полицай. Същият посочва, че вече било започнало закачването и вдигането на автомобила на ищеца, когато той се появил. Имало словесен конфликт между ищеца и ответника, когато К.М. му казал, че трябвало да заплати 25,00 лв., а ищецът не искал да ги плати. Нямало обиди и бутане. М. извикал полицая, който регулирал движението, който казал на М. и Ц. да влязат в автомобила и че той поема случая.Той извикал и патрулката. Ответникът и свидетелят влезли в автомобила и не са слизали повече. Автомобилът на ищеца бил откачен, от което свидетелят смята, че таксата била заплатена.

Доведеният от ответника свидетел Ц. И. /ръководител транспорт в ОП „Паркинги и гаражи”/ твърди, че месец преди скандала автомобилът на ищеца бил репатриран. Ищецът дошъл на паркинга и се представил като ***а на с. Веслец. Заявил, че бил по работа при ***а на Община Враца и че не смята, че следва да плаща глоба. Нямал пари в себе си, искал да вземе колата преди да плати. После отишъл някъде и се върнал с пари. Държал се самонадеяно. За процесния случай му било разказано на следващия ден от шофьора на репатриращия автомобил, че ищецът първоначално не искал да плати таксата от 25 лв. за освобождаване на автомобила преди репатрирането, а после я заплатил. Впоследствие бил повикан полицейски автомобил, като органите на реда поели случая.