Решение № 5489 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5489 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110100204 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците А. С. С. и М. С. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ...., тавански апартамент, с аб. № 31935, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок, поради което претендира същите при условията на разделност, както следва: 3 534,14 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;

564,09 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. 34,56 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 7,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на А. С. С. – 1/2, а именно:

1 767,07 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 1

30.04.2020 г.; 282,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; 17,28 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. С. С. – 1/2, а именно: 1 767,07 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;

282,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; 17,28 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. С. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не се явява клиент на топлинна енергия по отношение на процесния апартамент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази връзка посочва, че от страна на ищеца не се доказва наличието на валидно договорно правоотношение, от което за нея да е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми, поради което не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях. Оспорва да е доказано да е собственик или ползвател на същия. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира вземането за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва върху него, тъй като те се дължат на лицето, извършващо услугата, а не на него. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че не се доказва потребеното количество топлинна енергия, как е формирана претендираната за нея сума, както и периодът, за който се претендира. Оспорва да е потребено твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва да е отправяна покана за заплащане на исковите суми, поради което не следва да дължи и лихва за забава върху претендираните главници. Оспорва получаването на фактури, отнасящи се за исковия период. Оспорва действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, тъй като е сключен за срок от 3 години, без да са представени доказателства за продължаването му. Оспорва относимостта на представения протокол от 10.01.2002 г., тъй като не е посочен градът, в който се намира етажната собственост, за който се отнася, а освен това същият е съставен преди процесния период. Счита, че не са ангажирани доказателства относно надлежното уведомяване на етажните собственици за датата и часа на провеждане на общото събрание. Оспорва доказателствената стойност на представените съобщение към фактура № 0106363039 и обща фактура № 1005348295, тъй като липсва посочване на автор, подпис и печат, а освен това не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Отговор на исковата молба е постъпил и от ответницата М. С. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Е. Д., с който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ответницата да е ползвала процесния имот. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на 2 облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците А. С. С. и М. С. С. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред това е така, тъй като въз основа на данните, съдържащи се в представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том ХХХI, нот. дело № 5099/1963 г. /л. 11-12 от делото/ се установява, че на 21.12.1963 г. наследодателят им ... е закупил от ... тавански апартамент, находящ се в ..., заедно с мазе № 7 и 3,25 % идеални части от общите части на сградата и мястото, върху което е построена, като с оглед описания в акта административен адрес и данните, съдържащи се в удостоверение с изх. № 68-00-2119/28.12.2017 г., издадено от .... /л. 14 от делото/, а именно: че ... си съответстват, съдът приема, че същият е идентичен с процесния тавански апартамент, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.

По делото не се твърди, а и не се доказва към момента на осъществяване на придобивната сделка - 21.12.1963 г. посоченото лице да е било в брак, поради което съдът прави извод, че ... е станал изключителен собственик на имота, предмет на същата. Действително, прави впечатление, че нотариалният акт е съставен много преди исковия период, но доколкото няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че до смъртта си на 01.10.1997 г. ... е бил негов собственик. Нещо повече, наличието на фактическа и/или правна връзка с процесния апартамент той е потвърдил и полагайки подписа си върху представения списък на живущите в сградата на ..... На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № 97063932/07.10.1997 г. /л. 13 от делото/ се установява, че ... е починал на 01.10.1997 г., оставяйки за свои наследници по закон – ответниците А. С. С. и М. С. С.

/дъщери/, поради което по силата на наследствено правоприемство всяка една от тях е придобила по 1/2 идеална част от притежавания от наследодателя им апартамент – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. В случая, макар да няма изрично оспорване в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците не твърдят и не 3 доказват да са приели наследството на баща си по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че след смъртта му на 01.10.1997 г. на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна част от правото на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. именно ответниците се легитимират като негови собственици при равни квоти – по 1/2 идеална част, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба фактически твърдения. Ето защо, съдът приема, че именно те се явяват и потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да отговарят за задълженията във връзка с ползването му, включително и за това за цената на доставената до него и потребена такава съобразно участието им в съсобствеността – по 1/2, като ирелевантно се явява обстоятелството кой реално е ползвал процесния имот, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 31935, както и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.