Определение № 517 от 13.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Габрово, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Г. Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500311 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Костадинова срещу разпореждане на РС-Севлиево по ч.гр.д.№574/2026 г. , с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника В. И. Л. за претендираните със заявлението вземания.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповединят съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедият съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Твърди се , че даденото разрешение за дължимостта на законната лихва като последица от уважаване на главния иск, а не като самостоятелен иск, следва да намери приложение и в заповедното производство. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото 1 плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд , с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за главница в размер на 632,36 евро, договорно възнаграждение в размер на 729,24 евро и мораторна лихва в размер на 252,60 евро и се уважи искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .

Въззивният съд, като взепредвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С разпореждане №1014 от 21.05.2026г.по ч.гр.д.№574/2026г.а на РС-Севлиево е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. И. Л. за следните суми: 632,36 евро – неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.; 729,44 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.; 350,71 евро – неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължима от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.; 578,05 евро - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължима от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.; 255,65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.08.2025 г.; 10,23 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.01.2025 г.; 252,60 евро - лихва за забава, дължима от 26.09.2024 г. до 11.05.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 117,60 евро за юрисконсултско възнаграждение, 47,75 евро – държавна такса и 51,10 евро - за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

За да отхвърли заявлението по чл.410 ГПК заповедният съд е приел, че таксите „“Фаст“ и „Флекси“ за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита” по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПК и следователно да участват по реда на чл. 19, ал.

1 ЗПК при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста на договора, представен по делото, това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за „допълнителни услуги” са добавена след това, отделени са като отделни вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР. Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, в случая следва да се приеме, че има сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР, т. е. не е посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради 2 вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има право да получи само главница по договора, /чистата стойност на кредита/. В случая, видно от депозираното уточнение от заявителя, длъжникът е извършил плащания по договора в размер на 1103,63 евро, като тази сума следва да бъде съобразена и отнесена за погасяване на стойността на чистата стойност на кредита, която до вноска № 19, с падежна дата 25.03.2026 г., вкл., е в размер на 979,87 евро. С оглед на това депозираното заявление следва да бъде отхвърлено изцяло, доколкото длъжникът е заплатил сума, по-висока от претендираните вноски по главницата, дължима от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част.

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение. С оглед клаузите на договора правилно заповедният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – в него е посочен ГПР, който не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по конкретно няма данни да включва разходите за допълнителните услуги Фаст и Флекси.Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи , посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед заявените в уточняващата молба плащания, които са извършени по процесния договор за кредит, обосновано заповедният съд е приел, че същите покриват стойността на дължимата главница по процесните вноски от №9 до №19, тъй като при недействителност на договора намира приложение чл.23 ЗПК – дължи се чистата стойност на кредита.

3

Предвид изложеното обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК за процесните вземания , следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1014 от 21.05.2026г. по ч.гр.д.№574/2026г. на РССевлиево в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. И. Л. за сумата от 632,36 евро – неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г.; 729,44 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 9 с падежна дата 25.05.2025 г. до вноска № 19 с падежна дата 25.03.2026 г. и сумата от 252,60 евро - лихва за забава, дължима от 26.09.2024 г. до 11.05.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 12.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4