Решение № 3669 от 10.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3669 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330104149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Е. К. Б. против „Сити Кеш“ ООД за прогласяване нищожността на клауза от Договор за потребителски кредит № ***, към искане № ***, от 30.09.2021 г. (обективирана в чл. 11, ал. 1), предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 869,57 лв., в случай че заемателят не предостави обезпечение при условията и в сроковете по договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на адвоката на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който признава иска за основателен и на основание чл. 237 от ГПК моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли за разноските по делото да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК и те да не бъдат възлагани в тежест на ответника, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 1

ЗЗД; както и по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл.

146, ал.1, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания. В съответствие с Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на I т.о. на ВКС като главен иск следва да се разгледа искът с основание накърняване на добрите нрави съгласно поредността, въведена от ищеца.

Признатото от ответника право на ищеца да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка, не противоречи на закона. Не са налице ограничения за разпореждане с признатото право, а пълномощникът на ответника разполага с изрично пълномощно в този смисъл. С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат доводи по същество и да се извършва анализ на доказателствата, а да се постанови решение съобразно направеното признание. Ето защо и на основание направеното признание на иска, следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата за неустойка в договора.

По въпроса за разноските съдът намира следното. Независимо от обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, в случая следва да намерят приложение принципите, залегнали в произнасянията в Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и в решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС. Соченото определение на ВКС се отнася до друг предмет, а именно – разноски по иск по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по неравноправна клауза в потребителски договор, съединен с иск за нищожност на клаузата, като осъдителният иск е бил частично отхвърлен. Същият въпрос третира и Съда на Европейския съюз. В настоящия случай искът също е предявен от потребител по повод нищожност на клауза от потребителски договор. Едно от евентуалните основания е неравноправност на клаузата, по което съдът не се е произнасял поради уважаване иска на главното основание – накърняване на добрите нрави. Този порок е дори по-тежък от създаването на неравноправно положение с оспорваната клауза. Според цитираната практика принципът на ефективност при защитата на потребителските права не допуска национална правна уредба, която да възлага част от разноските на потребителя при извод за недействителност на атакуваната клауза, защото по този начин потребителят може да бъде препятстван свободно да упражни потребителските си права за защита пред съд под страх от разноски. Така, потребителят може изобщо да не предяви иска за нищожност на клаузата 2 поради вероятност кредиторът да признае иска, по който преди това не е търсил изпълнение на нищожната клауза. Съдебната защита срещу недействителни клаузи в потребителските договори, обаче, е част от правата на потребителя. Поради изложеното правилата за отговорност за разноски, в случай на признание на отрицателен установителен иск за нищожност на клауза от потребителски договор, следва да отстъпят пред принципа на ефективност, заложен в нормите на европейското право, които защитават правата на потребителите. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., защитата е осъществена по реда на чл.38 ЗА, за което се дължи хонорар на адвоката, който следва да се присъди в размер на 400 лв. и тези разноски да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от Е. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.11, ал.1 о т Договор за потребителски кредит № ***, към искане № ***, от 30.09.2021 г. , сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Е. К. Б., с която уговорка се предвижда неустойка в размер на 869,57 лв., дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на договора.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 да плати на Е. К. Б., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869 да плати на адв. С.

Н., вписан в АК - ***, сумата в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3