Определение № 4781 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2479/2023
- Вид
- Определение № 4781
- Подписан
- 20.12.2023
- В сила
- 20.12.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4781 гр. Варна, 20.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502479 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 84341/10.11.2023г. на С. П. П.,чрез процесуален представител срещу Разпореждане № 38595 от 10.10.2023г.,постановено по ч. гр. дело № 8748/2023г. на Варненски районен съд, В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. № 51282/07.07.2023 г., подадено от С. П. П., ЕГН 63100200991, с адрес: гр. Варна, ул.
„Рали Мавридов“ №17, ап.18 В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу В. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №17, ап.3 за сумата от 55.97 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща припадащата на длъжника част от общо направените разноски в размер на 864.66 лева, съобразно притежаваните от него 6.4720 % ид.ч. от общите части на сградата, направени от кредитора разноски в производството по ч.гр.д. № 9849/2021 г. на PC – Варна, с предмет 207 ГПК – обезпечаване на доказателствата за претърпените вреди.
В жалбата са изложени съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разпореждането в обжалваната част, доколкото според жалбоподателя няма пречка за кредитора да реализира вземането си за разноски по реда на заповедното производство.
Излага се , че негов избор е дали да избере исковото или заповедното производство, като неправилно съда е приел, че за вземането за разноски следва да се приложи по аналогия т.10 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира отмяна на разпореждането в обжалваната част и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия- издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно депозираното от жалбоподателя заявление.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
1
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Пред ВРС е образувано производство по ч. гр. дело №8748/2023г. по заявление с вх.
№51282/07.07.2023 г. от С. П. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Ц. А., за следните суми:
Сумата от 479.90 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща се на длъжника част от общото задължение в размер на 7415.11 лева, съобразно с притежаваните от него 6.4720 % ид.ч. от общите части на сградата, за претърпени от кредитора вреди, в собствените на кредитора апартамент №18 и апартамент №19, находящи се в сграда с идентификатор с административен адрес: гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №17, както следва: в дневния тракт на Апартамент № 18 - наводнени от течове всички стени и топлоизолацията по тях, вследствие на което се е стигнало до пълно увреждане на облицовката от гипсокартон, латексовото покритие и топлоизолацията, налична влага и мухъл, имащи площ от 21 кв.м. и увредената площ на латексовото покритие по стените и тавана от 200 кв.м.; в дневния тракт на Апартамент № 19 - наводнени от течове всички стени и топлоизолацията по тях, в степен на пълно увреждане на облицовката от гипсокартон, латексовото покритие и топлоизолацията, налична влага и мухъл, имащи площ от 4 кв.м. В спалня 1 на Апартамент №19 - пълно увреждане на облицовката от гипсокартон, латексовото покритие и топлоизолацията, налична влага и мухъл, има площ от 4 кв.м., увредената площ на латексовото покритие по стените и тавана от 52 кв.м.; в спалня 2 на Апартамент №19 - пълно увреждане на облицовката от гипсокартон, латексовото покритие и топлоизолацията, налична влага и мухъл на площ от 3 кв.м., увредено латексовото покритие по стените и тавана с площ от 35 кв.м., за възстановяването на които следва да се извършат строително-ремонтни дейности на обща стойност 7415.11 лева и Сумата от 55.97 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща припадащата на длъжника част от общо направените разноски в размер на 864.66 лева, съобразно притежаваните от него 6.4720 % ид.ч. от общите части на сградата, направени от кредитора разноски в производството по ч.гр.д. № 9849/2021 г. на PC – Варна, с предмет 207 ГПК – обезпечаване на доказателствата за претърпените вреди.
С обжалваното разпореждане съда е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 479.90 лева /издадена е Заповед за изпълнение № 6263/10.10.2023г./, като за сумата от 55.97 лв. е преценил заявлението като противоречащо на закона и го е отхвърлил в частта му относно разноските в производство по ч.гр.д. № 9849/2021 г. на PC.
Настоящия съдебен състав счита извода на първоинстанционния съд, че подаденото заявление в частта за сумата от 55.97 лв. противоречи на закона за неправилен.
Съгласно чл. 410, ал. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, какъвто е и настоящият случай. Подаденото от жалбоподателя заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение отговаря на изискванията на закона по чл.410 от ГПК, както и на чл.127 ал.1 и 3 и чл. 128 т.1 и 2 от ГПК. Изпълнени са реквизитите за подател, длъжник, сума и основание. Доколкото прозводството в разглежданата хипотеза е формално , то преценката на съда е сведена единствено до преценка наличността им.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция приема заявлението за редовно и не противоречащо на закона, поради което намира, че не е имало основания за отхвърлянето му за сумата от 55.97 лв. С издаването на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК не се присъждат суми. Целта на заповедното производство е при липса на възражения от страна на длъжника , кредитора да се удовлетвори, като в негова полза бъде издаден изпълнителен лист. При 2 евентуално възражение на длъжника, заявителя – ищец по установителния иск ще има тежестта да установи дължимостта на претендираните суми.
Всички изложени от първоинстанционния съд доводи за присъждане на разноски в производство по чл.207 от ГПК, както и дали същите са дължими или не , респективно размерът им, касаят по същество спорът по евентуален установителен иск за вземането предмет на заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия - издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно депозираното от жалбоподателя заявление за сумата от 55.97 лева.
Независимо от изхода на делото, в настоящото производство на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат, т.к. по него не се разрешава с краен акт материалноправният спор между страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 38595 от 10.10.2023г.,постановено по ч. гр. дело № 8748/2023г. на Варненски районен съд, В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. № 51282/07.07.2023 г., подадено от С. П. П., ЕГН 63100200991, с адрес: гр. Варна, ул.
„Рали Мавридов“ №17, ап.18 В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу В. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №17, ап.3 за сумата от 55.97 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща припадащата на длъжника част от общо направените разноски в размер на 864.66 лева, съобразно притежаваните от него 6.4720 % ид.ч. от общите части на сградата, направени от кредитора разноски в производството по ч.гр.д. № 9849/2021 г. на PC – Варна, с предмет 207 ГПК – обезпечаване на доказателствата за претърпените вреди.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3