Решение № 290 от 22.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900442 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Касационният жалбоподател М. В. К. чрез адв. В. обжалва решение № 1378/30.11.2023 г. по в.гр.д. 1835/23 г. АС-София, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд е осъден жалбоподателят да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 28 562,26 шв.фр, главница, дължима по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 27 864/12.10.2007 г., като в диспозитива е уточнено, че изпълнението на задължението за плащане на погасителни вноски за периода 08.08.2018 г. до 08.04.2022 г., в общ размер 28 562,26 шв.фр., следва да се извърши по курс 1,695509 шв.фр, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, законна лихва върху всяка вноска по първоначалния погасителен план на договор за кредит за покупка на недвижим имот от деня, след падежа до окончателно плащане както следва: за вноска с падеж 08.08.2018 г. в размер на 65,5 СHF от 09.08.2018г. до плащането; за вноски с падежи 08.09.2018г., 08.10.2018г., 08.11.2018г.,

08.12.2018г.,

08.02.2019г.,

08.03.2019г.,08.04.2019г.,08.05.2019г.,08.06.2019г.,08.07.2019г.,08.09.2019г.08.10.2019г.

08.05.2021г.,08.07.2021г.,08.08.2021г.,08.09.2021г.,08.10.2021г.,08.11.2021г.08.12.2021г.

1

08.01.2022г., 08.03.2022г. и 08.04.2022г. - всяка от тях в размер на 726,60 СHF от деня след падежа до плащането, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд .

В касационната жалба са изложени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 2 от ГПК. Въззивният съд не бил зачел формирана между страните сила на пресъдено нещо с постановено решение, с което е установена нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1 , чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора. Не било отчетено, че в нарушение на решението, банката била продължавала да начислява лихвен процент въз основа на увеличен БЛП. Освен това имало основание да се възприеме заключението на вещото лице относно намаление на лихвения процент. Не били обсъдени всички доказателства по делото, както и не били обсъдени всички доводи и възражения, като въззивният съд не бил обсъдил едностранния отказ от договора от изправната страна, каквато бил той. Не било дадено точното значение на твърдението за разваляне на договора от кредитополучателя до банката. Неправилно били присъдени падежиралите вноски, тъй като липсвала предсрочна изискуемост. При липса на право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, не следвало да се присъждат падежирали вноски и да се прилага ТР 8/17 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи основания за нарушение на материално правни норми, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Излага съображения относно неправилно приложение на материалния закон относно неприлагане на клаузите, които увреждат потребителя и не са съответни на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13 ЕИО. Счита, че договорите не следва да се прилагат в частта относно неравноправните клаузи и по специално чл. 6, пар. 1 от Директивата, тълкувана с решение С-488/11 г., съгласно което съдът няма право да се позовава на национални правни разпоредби, за да приведе неравноправни клаузи в съответствие с изискванията за равнопоставеност, а следва изобщо да не ги приложи. Съдът следвало да остави неприложени клаузите, които са неравноправни и да запази тези клаузи, които не са. Счита, че е следвало да се възстанови равновесието между страните. Излага подробни съображения за неизпълнение на задължението от страна на банката да отчита кредита във валутата, в която действително е получен, вместо това банката била отчитала кредита в недължимата валута - швейцарски франкове, въпреки липсата на реално усвояване в тази валута и решение на Комисия за защита на 2 потребителите по отношение на клаузите от договора, с което решение били обявени за неравноправни. Счита, че договорът не би следвало да се прилага между страните поради това, че е отправил изявление за разваляне на същия, поради неизпълнение на задълженията на банката да начислява предвидените в договора лихви, с влязлото в сила съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД чрез адв.

Юлияна Г. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за изискуемост на вземанията, като поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и съобразено с тълкуването на ВКС на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Оспорва, че съществува право на разваляне на процесния договор, поради това, че банката била прилагала неравноправни клаузи. Излага подробни съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови процесното решение, с което е признал правото на вземане на банката, на основание договор за банков кредит, въззивният съд е приел, че е установено сключване на Договора за банков кредит между страните № HL 27 864/12.10.2007 г, по силата на който банката (с фирма към момента на сключване на договора „Българска пощенска банка“ АД, впоследствие променена на „Юробанк България“ АД) е предоставила на кредитополучателя М. К. сумата от общо 52 619 евро, в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове, по курс купува за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят е поел задължение да върне кредита при условията на договора. Прието е действие на цесия, с която банката е прехвърлила вземанията, произтичащи от този договор и от неизпълнението на същия на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, както и че цесионерът, от своя страна прехвърлил с цесия вземанията по процесния договор за банков кредит.

Въззивният съд е зачел, на основание влязло в сила съдебно решение, установеността на неравноправни клаузи от посочения Договор за банков кредит - чл. 3, ал. 1, в частта на променливата величина, формираща цената на кредита – „БЛП валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл.

3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, с които е била предвидена възможност банката едностранно да променя лихвения процент относно дължимите суми, 3 както и автоматична промяна на погасителните вноски в резултат на промяна на лихвения процент, както и да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите. Установено е, че банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове.

Освен приетата неравноправност на посочените клаузи, въззивният съд е приел, че при липса на жалба от страна на банката, следва да приеме, че е обвързан от приетата от първоинстанционния съд в обжалваното решение неравноправност на чл. 6, ал. 2, изречение второ, съгласно която, в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро. Това може да извърши след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора бил дал своето неотменимо и безусловно съгласие и е оправомощил банката за това. Прието е също така, че няма основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита към датата, твърдяна от банката – 14.06.2017 г.

Направен е извод, че независимо от приетата неравноправност на чл. 6, ал. 2 изречение второ от Договора, поради служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя - потребител при прилагане на диспозитивни правни норми, може да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Обобщен е извод, че договорът е валиден и без тези клаузи, посочени по-горе (чл. 3, ал. 1, в частта на променливата величина, формираща цената на кредита – „БЛП валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 2 от договора), предвид прякото действие на разпоредбата на чл. 430 ТЗ, която следвало да се приложи към уговореното между страните. Посочено е, че съгласно договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а 4 заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Въпреки преценка на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора като неравнопоставена е преценено, че уговорката за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 52 619 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита, е валидна като ясна и несъздаваща задължения, в ущърб на кредитополучателя-потребител. Прието е, че въпреки неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 изречение второ от Договора, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 52 619 евро по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, 1,695509 швейцарски франк за 1 евро. Направен е извод, че това не води до изменение на основния предмет на договора. Позовавайки се на практиката на СЕС, решение от 25 ноември 2020 г. по дело C‑269/19, т. 44, въззивният съд е приел, че правомощията на съда не могат да се разпростират извън строго необходимото, за да се възстанови договорното равновесие между страните по договора и по този начин да се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, които обявяването на недействителността на разглеждания договор за кредит би могла да предизвика. Въззивният съд имплицитно е приел, че с посоченото съдържание на договора, след премахване на неравноправните клаузи, не се изменя недопустимо договора или съдържанието на неравноправните клаузи.

Признато е, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл.430 от ТЗ, валиден е и без посочените неравноправни клаузи.

Въззивният съд не е установил наличие на неравноправни клаузи, така както са посочени условията в чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Договора. Мотивира се като сочи, че когато сумата фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната, а не в чуждестранна валута (шв.франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора, в същата чуждестранна валута, като договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро). Прави извод, че потребителят е избрал да сключи договора в швейцарски франкове именно поради изгодния курс на швейцарския франк към еврото към деня на 5 сключването му. За да направи този извод е прието, че в хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната – евро, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.

Въззивният съд е приел, че независимо от приетата неравноправност на клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Договора, поради служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя-потребител при прилагане на диспозитивни правни норми, може да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Прието е, че договорът може да се изпълнява и без клаузата на чл. 6, ал. 2, предвид разпоредбата на чл. 430 от ТЗ. Обобщен е извод, че договорът е провел действие между страните и от условията, приети от тях, след премахване на неравноправните клаузи следвало, че банката е предоставила кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 52 619 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 изр. 1 от Договора, като кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 52 619 евро по първоначално определения курс, т.е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора.