Решение № 169 от 15.10.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Чирпан, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20265540100575 по описа за 2026 година

Водим от горното, съдът

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД.

Подадена е искова молба (ИМ), вх. № 3090 от 19.05.2026 година от Н. Т. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Чирпан, ул. ****, чрез адв. Гълъбин Георгиев Мерджанов. от АК – Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив, *** против Лендиво ООД, с ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, п.к. 9700, ул. пл. Оборище № 13Б.

В ИМ се твърди, че в качеството на пълномощник на Н. Т. В. предявява установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит с № 327562/29.10.2025г., сключен между него и ответната страна.

Доверителят му твърди, че на 29.10.2025г. е сключил договор за потребителски кредит, под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № 327562/29.10.2025г с ответното дружество.

Съгласно сключения договор “Лендиво” ООД се е съгласило да предостави на г-н В. заемна сума в размер на 200,00 (двеста) лева. Заемополучателят се е съгласил да върне сумата на една месечна вноска, платима на тридесетия ден след получаване на заема, като общата сума за плащане се изчислява в размер на 200,00 (двеста) лева или 102,56 евро. Годишният процент на разходите по кредита е изчислен в размер на 36,71% ( тридесет и шест процента и седемдесет и една). Фиксираният лихвен процент по кредита е изчислен в размер на 31,68 ( тридесет и един процента и шестдесет и осем десети) в чл. 1, т. 10 е предвидено, че се прилага и лихвен процент в размер на десет процента в случай, че се просрочат плащанията по заема.

Съгласно разпоредбата на чл. 17 от процесния договор страните са постигнали съгласие, 1 че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения:

1. Да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

2. Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор ( включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и се одобрява от кредитора.

Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Чл. 27, ал. 1 от договора гласи, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, ал. 1, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 ( нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Според втората част от посочената алинея страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последния ще предостави в срок договореното обезпечение. Чл. 27, ал. 2 от договора гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителя ще заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Счита така сключения договор за кредит за недействителен. Чрез включването на неустойка се стигало до скрито оскъпяване на кредита, тъй като сумата от нея не е включена в годишния процент на разходите и се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изнася още в молбата, че чрез уговорката по чл. 29, ал. 1 от договора, по силната икономически страна се облагодетелства, а по слабата страна обеднява, поради това че същата няма възможност да предостави така поисканите обезпечения от заемодателят. Няма житейска логика заемополучателят да търси заемни пари, ако може да осигури обезпеченията, визирани в чл.

19. В същото време неустойката е включена като падежно вземане-обезщетение за кредитора, но в същото време не съответства на вредите, при евентуалното неизпълнение на договора от страна на заемополучателя. Намира, че така включената неустойка в договора между страните представлява скрито възнаграждение за заемодателя. Нещо повече, същата представлява лично обезпечение в полза на кредитора, а това противоречи на Директива 2008/48. Във връзка с горното изтъква, че така посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложение, тъй като добавената сума за неустойка представлява добавка към договорната лихва. Именно и поради по високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в погасителния план от договора в действителния му размер.

Когато се добави и лихвата за забава на чл. 26, ал. 1 от договора, се стига до сума, която е в много по висок размер от първоначално обявения. Тази сума не съответства на годишния процент на разходите, който първоначално е приложен по договора, тъй като в него не е включена клаузата за 2 неустойка. На следващо място и в подкрепа на становището си, че така включеното обезпечение представлява скрито възнаграждение за кредитора, ще посоча, че сумата, дължима като обезпечение е включена предварително в падежните вноски към погасителния план, но без за това да е известен заемодателя.

С включването на неустоечната клауза в договора безспорно се надхвърля максималния праг на годишния процент на разходите, визирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Във връзка с това отбелязва, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е в ГПР да се включват всички дължими суми по кредита. Такова посочване, обаче, не било налице. В случая, че в ГПР бъде включена и сумата, заплатена за неустойка по договора за кредит то този процент ще нарасне на допустимия в закона.

Освен посоченото по-горе, отбелязва, че неправилното посочване на ГПК е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 ,т. 10, което автоматично водило до недействителност на договора съгласно закона за потребителския кредит.

С оглед на така твърдените доводи намира, че е налице недействителност на договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № 327562/29.10.2025г.,сключен между доверителя му и ответното дружество.

Моли съда, след като се убеди в твърдяното от доверителя му, да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, да прогласите за недействителен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № 327562/29.10.2025г.,сключен между Н. Т. В. с ЕГН ********** и Лендиво ООД, с ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул.“ Оборище” № 13Б, поради противоречие със закона на накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В случай, че бъде уважен искът на доверителя му, моли в негова полза да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, а в полза на адвоката адвокатско възнаграждение по иска за процесуално представителство в полза на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 4357/13.07.2026г. от "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, ***В, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО

„НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. САК, с личен адвокатски номер **********, еmail: [email protected] , тел. ***, съдебен адрес: гр. София, ***, офис Б, Електронен адрес за връчване: профил в Единния портал за електронно правосъдие на Адвокатско Угляров, М.“, с който оспорват исковата молба и молят да бъдат отхвърлени предявените от ищеца претенции като неоснователни, като излагат подробни аргументи за това. Претендират разноски, за което сочат, че допълнително ще представят списък по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, чрез пълномощника си, не се явява и не се представлява, но представя писмена молба, с която взема становище по същество и моли така предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски, за което представя списък с разноски.

Ответната страна, уведомени чрез ЕПЕП, не изпращат представител в съдебно заседание, но с писмена молба молят на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение 3 срещу ищеца, в случай, че същият не се яви в о.с.з., не вземе становище по отговора на ИМ и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, моли да се прекрати делото на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК, предл. първо.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето от ЗЗД, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № 327562/29.10.2025 г., сключен между ищеца Н. Т. В. с ЕГН ********** и ответната страна "Лендиво" ООД с ЕИК 203811241.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 327562/29.10.2025 г. се установява, че на 29.10.2025 г. между „Лендиво“ ООД, в качеството на кредитор, и Н. Т. В., в качеството на потребител, е сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца кредит под формата на кредитна линия с общ размер 200,00 лева, като размерът на първия транш също е определен на 200,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора срокът за погасяване на първия транш е 30 дни, като е предвидена възможност за последващо усвояване на суми след пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, подаване на ново заявление, одобрение от кредитора и сключване на анекс към договора.

В чл. 1, т. 5 от договора е посочен годишен лихвен процент в размер на 36%, а в т. 6 — годишен процент на разходите по кредита в размер на 42,58%. В т. 7 е посочена обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, в размер на 200,00 лева. Предвиден е и лихвен процент при просрочени плащания в размер на 10%. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора върху предоставената главница се начислява възнаградителна лихва, която се изчислява ежедневно, като за целите на изчислението месецът се приема за 30 дни, а годината за 360 дни.

Съгласно чл. 17 от договора потребителят е задължен в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение на задълженията си, изразяващо се в осигуряване на поръчител — трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство с кредитора, или в предоставяне на банкова гаранция. Предвидено е обезпечението да обхваща всички задължения на потребителя по договора, включително главница, лихви, неустойки, обезщетения и такси. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора предложеното обезпечение следва да отговаря на изискванията, установени в общите условия, като одобрението му се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 27, ал. 1 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В същата разпоредба е посочено, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са основани на предположението, че обезпечението ще бъде предоставено в уговорения срок.

Разпечатката съдържа 36 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26a165d0-d638-4b2b-afa0-0e0dad80ed41