Определение № 285 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 352/2024
- Вид
- Определение № 285
- Подписан
- 06.08.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Тодор Илков Хаджиев, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 1, изречение последно · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Мария П. Петрова
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500352 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 5380/04.06.2024 г. от К. И. Ш. ЕГН ********** против решение № 208/23.05.2024 г. в частта, имаща характер на определение, поправено с решение № 209/23.05.2024 г., двете поставени по г. д. № 717/2022 г. по описа на ОС – Хасково, с което е оставен без разглеждане искът, предявен от К. И. Ш. ЕГН ********** от гр. С.З., ул. В.Л.“ № 28, вх. А, ет. 5, ап. 30 против В.к.с., гр. С., бул. В. № 2, с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 1, изречение последно от ЗОДОВ, във връзка с чл. 5, §. 1 от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284 800.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за двугодишен период през който е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето- физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания и е прекратено производството по делото в тази му част.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение, поправено с решение № 209/23.05.2024 г., двете поставени по г. д.
№ 717/2022 г. по описа на ОС – Хасково е оставен без разглеждане искът по искова молба вх.
№ 281933/19.02.2021 г. по регистъра на СГС, предявен от К. И. Ш. ЕГН ********** от гр.
С.З., ул. В.Л.“ № 28, вх. А, ет. 5, ап. 30 против В.к.с., гр. С., бул. В. № 2, с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 1, изречение последно от ЗОДОВ, във връзка с чл. 5, §. 1 от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284 800.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за двугодишен период през който е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето- физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания и е прекратено производството 1 по делото в тази му част.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим тъй като ВКС не е легитимиран да отговаря в случаите, очертани от фактите по исковата молба.
Този извод е законосъобразен.
Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. постановено по т. д. № 5/2013 г., на ОСГК, ВКС, съдът е легитимиран да представлява Държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ (ДВ, бр. 38/18.05.2012 г.) само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 на чл. 2 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, поради липса на законово основание за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът не е процесуално легитимиран да представлява Държавата като процесуален субституент по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, §. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основите свободи.
В настоящото производство Ш. иска пререшаване на воденото срещу него наказателно производство, което е недопустимо. Това наказателно производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт - решение № 90/23.07.2020 г., постановено по наказателно дело № 381/2020 г. по описа на ВКС.
Налице е хипотезата на чл. 130 от ГПК.
Следователно така предявеният иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1, изречение последно от ЗОДОВ във връзка с чл. 5, §. 1 от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи против Върховен касационен съд е недопустим, поради което следва да се бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/23.05.2024 г. в частта, имаща характер на определение, поправено с решение № 209/23.05.2024 г., двете поставени по г. д. № 717/2022 г. по описа на ОС – Хасково, с което е оставен без разглеждане искът по искова молба вх. № 281933/19.02.2021 г. по регистъра на СГС, предявен от К. И. Ш. ЕГН ********** от гр. С.З., ул. В.Л.“ № 28, вх. А, ет. 5, ап. 30 против В.к.с., гр. С., бул. В. № 2, с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 1, изречение последно от ЗОДОВ, във връзка с чл. 5, §. 1 от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи за заплащане на сумата от 284 800.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за двугодишен период през който е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето- физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания и е прекратено производството по делото в тази му част.
Преписи от определението да бъдат изпратени на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред 2
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3