Определение № 37894 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37894 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110117933 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от К. Г. А., ЕГН: ********** срещу „************“ ЕАД, която е редовна и предявения с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва допустимостта на исковете поради липса на правен интерес, а при разглеждането им по същество ги признава за основателни поради изтекла погасителна давност.

Възражението на ответника за недопустимост на иска и искането за прекратяване на производството са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е винаги конкретна и се извежда именно от съдържащите се в исковата молба твърдения, като съдът следва да съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. В конкретния случай от въведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане. Посочено е, че ответното дружество се легитимира формално като титуляр на парично вземане срещу ищеца, съответно наведени са доводи, че ищецът – длъжник по правоотношението, отрича съществуването на вземането на кредитора, а в условията на евентуалност - по възражение за погасяването му по давност.

Длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита, позовавайки се на твърдения, че не дължи изпълнение на кредитора си. По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника в тази връзка за 1 неоснователни.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи документи на основание чл. 190 ГПК следва да бъде уважено в частта относно документите, удостоверяващи последователното прехвърляне на процесните вземания. В представеното извлечение от актуализираното приложение № 1А към договора за цесия от 29.10.2025 г. е посочена дата на предходен договор за цесия – 14.09.2018 г., но този договор и приложението към него, индивидуализиращо процесното вземане, не са представени. От договора за цесия от 29.10.2025 г. са представени отделни страници, без клаузите, определящи предмета, обхвата, момента и евентуалните условия за настъпване на прехвърлителния ефект. Доколкото ищцата оспорва придобиването на вземанията от ответника, тези документи са относими и необходими за установяване както на придобиването им от „***************“ ЕАД, така и на последващото им прехвърляне на ответника. В частта относно договора за кредит, съдържащото се в него удостоверяване за получаване на заемната сума, общите условия, погасителния план и справката за движението по кредита искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като тези документи вече са представени с отговора на исковата молба. Не се налага повторното изискване и на вече представеното извлечение от приложението към цесията от 29.10.2025 г. В останалата част общо формулираното искане за представяне на всички документи, на които ответникът основава твърдените вземания, не индивидуализира конкретни документи, чието представяне да бъде разпоредено по чл. 190 ГПК.

Искането за задължаване на ответника да представи доказателства за притежаван лиценз за извършване на дейност по събиране и обслужване на кредити следва да бъде оставено без уважение като неотносимо към предмета на спора.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 3 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „************“ ЕАД на основание чл. 190 ГПК 2 в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да представи:

– заверен препис от договор за цесия от 14.09.2018 г., посочен в извлечението от актуализираното приложение № 1А към договора за цесия от 29.10.2025 г., по силата на който се твърди, че процесните вземания са прехвърлени на „***************“ ЕАД, ведно с приложението към него или заверено извлечение от приложението, индивидуализиращо вземанията срещу К. Г. А. по договор за кредит CASH ********* от 07.07.2009 г.;

– заверен препис от договора за цесия от 29.10.2025 г. в пълен вид, като допълни вече представените страници с липсващата част от текста на договора, като УКАЗВА на ответника, че непредставянето на изисканите документи се преценява съгласно чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за представяне на документи в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да представи доказателства за притежаван лиценз за извършване на дейност по събиране и обслужване на кредити.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2026г. от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищецата – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Г. А., чрез адв. Е. М. Г., срещу „************“ ЕАД, с която е предявен отрицателни установителнен иско с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите 359,49 евро – главница по твърдян договор за кредит от 07.07.2009 г., 717,14 евро – лихва за забава за периода от 07.07.2009 г. до 19.03.2026 г., и 76,69 евро – разноски, за които се твърди, че са прехвърлени на ответника от „***************“ ЕАД с договор за цесия от 29.10.2025 г.

Ищцата твърди, че получила уведомление с изх.

№

**********/19.03.2026 г., с което била уведомена, че вземанията по договор за кредит от 07.07.2009 г., сключен с „**********************“, били прехвърлени от „***************“ ЕАД на ответника с договор за цесия от 29.10.2025 г. В уведомлението било посочено задължение в общ размер 1 153,32 евро, с дата на изискуемост 11.12.2025 г., както и че върху олихвяемата му част ежедневно се начислявала законна лихва. Била посочена и банкова сметка, по която следвало да се извършват плащанията. Ищцата оспорва да е сключвала посочения договор за кредит и да е получавала средства по него.

Оспорва основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, придобиването им от ответника и надлежното съобщаване на цесията. При условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност за 3 главницата и лихвите, както и на чл. 119 ЗЗД относно акцесорните вземания.

Отрича да е подписвала споразумения за отказ от изтекла давност и оспорва посочената в уведомлението дата на изискуемост. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес.

Поддържа, че не е предприемал действия за принудително събиране на вземанията, не разполага с изпълнителен лист и няма образувано изпълнително производство. Счита, че отразяването на задължението в Централния кредитен регистър и изпращането на уведомление за цесията не обосновават необходимост от искова защита. Ответникът твърди, че на 07.07.2009 г. между ищцата и „******************* ЕАД бил сключен договор за кредит CASH *********, вземанията по който били прехвърлени от „***************“ ЕАД на „************“ ЕООД с договор за цесия от 29.10.2025 г. Сочи, че „************“ ЕАД е правоприемник на цесионера вследствие промяна на правната форма, както и че цесията е надлежно съобщена на ищцата.

Ответникът по реда на чл.175 от ГПК признава фактът че на изтичане на погасителна давност. Поддържа, че разноските следва да останат в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Заявява, че предвид признанието е отписал и архивирал вземането счетоводно, както и че е предприел действия за актуализиране на информацията в Централния кредитен регистър. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска.

В тежест на ответника е да установи сключването и съдържанието на договора за кредит, предоставянето на кредитната сума на ищцата, настъпването на изискуемостта и размера на непогасената главница; основанието, периода и размера на лихвата за забава; основанието и размера на претендираните разноски. В негова тежест е да установи също, че по силата на договор за цесия са му били прехвърлени посочените вземания, както и че цесиите са били надлежно съобщени на длъжника.

СЪДЪТ указва на ответника, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за вида и размера на конкретните такси и разходи, формиращи процесното вземане от 76,69 евро, обозначено като „разноски“, както и за фактическите обстоятелства, породили това вземане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отразява направеното с отговора на исковата молба признание от ответника на предявените отрицателни установителни искове като основателни поради изтекла погасителна давност.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл.

153 ГПК съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищцата е изпратено уведомление за прехвърляне на 4 вземания изх. № **********/19.03.2026 г.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.