Решение № 5034 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5034 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100505907 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5066/21.03.2024 г. по гр.д. № 69548/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав, на основание чл.411, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД “ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, е осъдено да заплати на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286 сума в размер на 411.56 /четиристотин и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сбора от изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 470421222228433 и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 21.12.2022 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника “ЗД БУЛ ИНС” АД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът, застрахован при ищеца, като неправилно съдът е кредитирал неговите свидетелски показания вместо тези на водача, застрахован при ответника.

Сочи се, че последният не е могъл да предотврати удара, тъй като е бил спрял и автомобилът му е бил в покой към момента на настъпване на удара. Поради това според жалбоподателя съдът не е следвало да кредитира заключението на приетата САТЕ в тази част, която описва възможен механизъм на настъпване с виновен водач – застрахованият при ответника, тъй като противоречи на 1 всякаква логика. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, предпоставките за възникване на претендираното регресно право са: 1) наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т.е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; 2) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по силата на договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че на 28.05.2022 г. около 14:30 ч., в гр. Айтос, между лек автомобил марка „Шевролет“ с рег. № ****, управляван от К.Б-А. и застрахован при ответното дружество, и лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, управляван от П.С.С. и застрахован при ищцовото дружество, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), вследствие на което са причинени вреди по предната броня на лек автомобил „Фолксваген Голф“.

По делото е спорен въпросът относно механизма на настъпване на ПТП и вината за реализирането му.

За процесното ПТП между водачите на автомобилите е съставен двустранен констативен протокол, видно от съдържанието на който се 2 установява, че лек автомобил „Шевролет“ е предприел движение на заден ход, при което е ударил спрелия зад него лек автомобил „Фолксваген Голф“, като е угънал предната му броня. Протоколът носи подписите на двамата водачи – К.М.Б.-А. и П.С.С., които са разпитани като свидетели по делото, като в разпита си при предявяване на протокола за ПТП са потвърдили автентичността на положените върху него от тяхно име подписи.

Свидетелките К.Б-А. и П.С. си спомнят за процесния случай, като в показанията си описват различен механизъм на настъпването му.

Свидетелката К.Б-А. твърди, че е спряла управлявания от нея лек автомобил „Шевролет“ поради навлизането на друг автомобил от насрещната лента на движение в нейната лента, като в този момент движещият се зад нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ я е блъснал. Посочените обстоятелства частично се потвърждават от показанията на св. С., която също заявява, че е възприела навлизането на автомобил от насрещното платно в тяхната лента за движение, както и че поради това лек автомобил „Шевролет“ е спрял.

Противно на споделеното от св. Б.-А., св. С. посочва, че след като е спрял, лек автомобил „Шевролет“ е предприел движение на заден ход, което е довело до настъпване на произшествието. Двете свидетелки потвърждават, че са съставили двустранния протокол, тъй като не е имало спор помежду им чия е вината за инцидента.

По делото е прието заключение по допусната САТЕ, което е дало отговор на поставената задача относно предотвратимостта на удара в два варианта съобразно показанията на свидетелите. Вещото лице е посочило, че при съобразяване на показанията на св. Б.-А. следва, че водачът на лек автомобил „Шевролет" не е имал техническата възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил спрял и се е намирал пред лек автомобил „Фолксваген Голф", а водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" е имал възможност да предотврати удара между превозните средства, ако при движение със съответната скорост е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи удар с предходно движещия се лек автомобил „Шевролет". При съобразяване на показанията на св. С. вещото лице е достигнало до извод, че водачът на лек автомобил „Шевролет" е имал техническа възможност да предотврати удара между превозните средства, след като се увери, че пространството зад него е свободно и чак след това предприеме маневра за движение назад, а водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" не е имал техническата възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Шевролет" е предприел внезапна маневра на заден ход.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая вяра следва да се даде на показанията на св. С., тъй като същите изцяло кореспондират на съставения двустранен протокол за ПТП, в който се съдържа описание на механизма на произшествието, дадено непосредствено след настъпването му, за които обстоятелства не е съществувал спор между водачите на автомобилите. Както бе посочено, протоколът носи подписите на двете свидетелки, които потвърждават, че именно те са ги положили. В този 3 смисъл показанията на св. Б.-А. като противоречащи на съдържанието на протокола се явяват изолирани от доказателствената съвкупност и не следва да бъдат кредитирани.

Доколкото съдът намери за достоверни показанията на св. С., следва да се кредитира частта от експертното заключение, която е съобразила описания от тази свидетелка механизъм на ПТП. При това положение съдът приема, че процесните вреди са настъпили вследствие на виновното поведение на застрахования при ответника водач на лек автомобил, който в случая, без да се увери, че пространството зад него е свободно, е предприел маневра за движение назад в нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Стойността на причинените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно приетото заключение по САТЕ възлиза на 430,97 лв. Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 386,56 лв., и е направил разходи по неговото определяне в размер на 25 лв.

Съдът намира, че с извършеното плащане ищецът е встъпил в правата на увреденото лице. Претендираната сума от 411,56 лв. е по-малка от стойността на действителните вреди, като съответства на размера на извършеното застрахователно плащане и обичайните разноски, предвид което предявеният иск по чл. 411 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед на обстоятелството, че фактическите и правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемата страна, която е представила доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител адв. С. в размер на 400 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззивника. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, тъй като по мнение на настоящия съдебен състав същото е в размер, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5066/21.03.2024 г. по гр.д. № 69548/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК:

831830482, да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:

000694286, сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение във 4 въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5