Решение № 1465 от 12.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Варна, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201902 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Й. М. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0445-001330 от 23.12.2022 г., издадено от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Аксаково при ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140, ал.1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото собственикът му не е бил уведомен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2022 г., около 09.39 ч., в гр. Игнатиево, обл. Варна, по ул. Г. П., посока гр.

Аксаково, управлявания от въззивника л. а. „Форд Фокус“, рег.№*, бил спрян за проверка от служители на РУ Аксаково при ОД МВР Варна, при което било констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено в автоматизираната информационна система „АИС KAT “ служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, собственост на лицето Богомил Георгиев, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Преписката, 1 ведно със съставен АУАН №696455 08.07.2022 г. била изпратена до РП Варна за преценка относно наличие на престъпление по чл.345, ал.2 НК и с Постановление от 12.12.2022 г. прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, НК поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни, собственикът или водачът да са уведомени за служебната дерегистрация. Екземпляр от постановлението на РП Варна бил изпратен до началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагане на административна санкция спрямо водача на автомобила.

Направените констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №22-0445-001330 от 23.12.2022 г., Мотивирана резолюция №22-0445-М000076 от 18.07.2022 г., справка нарушител-водач, заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г., АУАН №696455 от 08.07.2022 г., П остановление №16173/2022 от 02.12.2022 г. за отказ за образуване на НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страда от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не е спорно между страните и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС, за което от 16.06.2022 г. била отразена служебно дерегистрация, извършена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – поради непререгистриране на МПС в срок. Съгласно това основание, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай въззивникът е управлявал непререгистрирано МПС, собственост на друго физическо лице, като по преписката липсват доказателства, сочещи, въззивникът да е имал съзнание или да е допускал, че автомобилът, който управлява, не е регистриран, че е с прекратена регистрация и то от 16.06.2022 г. Това е видно и от постановлението на РП Варна, с което е отказано да се образува наказателно производство като основния мотив за отказа е именно липсата на доказателства за това, че въззивникът е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран, още по-малко пък за датата на дерегистрацията. Поради това и прокурорът е приел, че нарушението не е извършено умишлено.

Съдът намира за нужно да отбележи, че в разрез с посоченото в НП, дори прокурорът е 2 изпратил постановлението си за отказ да образува наказателно производство на началника на V РУ само за сведение, а не както е посочено в НП за налагане на адм. наказание, което е и напълно логично. Нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП (идентично по състав с престъплението по чл.345, ал.2 НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието), е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата.

Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 НК.

В случая следва да се има предвид, че в административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства като тежестта на доказване лежи върху адм. наказващия орган. В случая такива доказателства не са ангажирани от АНО.

И след като липсват доказателства, служебната дерегистрация на МПС да е била известна на въззивника, то няма и как да се приеме, че от субективна страна, същият е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивника виновно, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение.

Отделен е въпроса, че в случая, въззивникът е управлявал чуждо МПС, поради което и няма как априори да се приеме, че той е знаел, че МПС-то е с прекратена регистрация п о чл.143, ал.15 ЗДвП която дерегистрация по същество представлява санкция за неизпълнение от страна на новия собственик на МПС-то на задължението да го регистрира в съответния срок и по съответния ред. В хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП, не се изземват нито рег. табели, нито СРМПС, а доказателство за надлежна регистрация на МПС за всеки водач (извън собственика на МПС-то) е свидетелството за регистрация на МПС, което му е било предоставено преди управлението. В тази връзка, за да е осъществен състава на чл.140, ал.15 ЗДвП от субективна страна, в конкретната хипотеза (управление на МПС с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП от лице което не е собственик на автомобила) следва да е доказано по безспорен и категоричен начин, че това трето лице е било наясно с прекратената по този ред регистрация на МПС-то. В случая такива доказателства по делото липсват, а и очевидно този факт изобщо не е бил изследван от АНО.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в минималния размер 300.00 лв, който съответства на параметрите по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0445-001330 от 23.12.2022 г., издадено от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Аксаково при ОД МВР Варна, с което на Й.

М. И., ЕГН **********, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. И., ЕГН **********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4