Решение № 11364 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11364 гр. С., 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110105519 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„К.А.Д.“ № 68, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, за заплащане на следните суми:

757,31 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № 210635046 за ПТП на 18.02.2020 г. на паркинг в гр. С., при което са причинени щети на товарен автомобил „Пежо 2008“, рег. № НОМЕР, собственост на Лизингова къща „С. Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане;

250,04 лв. – мораторна лихва за периода 25.01.2021-29.01.2024 г.

Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, за чийто ремонт е заплатена на съответен сервиз сумата 1529,62 лв. на 16.03.2020 г. Ответникът е приканен чрез връчване на съпроводително писмо да заплати доброволно горната сума, но заплатил само сумата от 787,31 лв., но не и дължимия остатък от 757,31 лв., като същият дължи и мораторна лихва върху процесната сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва по основание и размер исковете и прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът следва да докаже: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, 1 както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на собственика на увредения автомобил/на съответния сервиз обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на другия автомобил, валидна към датата на процесното ПТП. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.

По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуване на главен дълг в съответния размер, изпадане на ответника в забава и размера на лихвата, а ответникът – погасяване на дълга.

По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства: лек автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. № НОМЕР, управляван от В. В. С., роден на ДАТА г., по време на процесното ПТП, е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП; ответникът заплатил доброволно на ищеца сумата от 787,31 лв. като част от обща претенция за 1529,62 лв.

Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от 22.10.2019 г., че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ към датата на процесното ПТП и във връзка с настъпилите от ПТП вреди на собственика на увреденото МПС е изплатено застрахователно обезщетение от 1529,62 лв. видно от неоспорено от ответника преводно нареждане от 16.03.2020 г.

С молба от 25.03.2020 г. ищецът уточнява, че процесното ПТП е настъпило на 18.02.2020 г., както се установява и от неоспорената от ответника ликвидационна преписка по процесната щета, образувана през 2020 г., поради което е неоснователно възражението на ответника, че механизмът на ПТП не е установен като дата на настъпване, като съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписването на годината в двустранния констативен прокотол за ПТП.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. От заключението на САТЕ се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 18.02.2020г., около 14,07 ч лек автомобил „Пежо 2008“, рег. № НОМЕР, управляван от М. Д. навлиза в зоната на паркинга „Грей Уест Парк“ в гр. С. и спира, но същевременно управляваният от В. С. л.а. „Фолскваген Шаран“, рег. № НОМЕР инициира излизане от реда на паркираните автомобили на заден ход, при което настъпва сблъсък между задната лява част на автомобила „Фолскваген“ и предната лява част на автомобил „Пежо“, като механизмът се потвърждава и от показанията на свид. С., който свидетелства, че бил увреден леко ляв заден стоп на Фолсквагена, а „по другата кола предната решетка над бронята беше пукната“. Така и според вещото лице Д. е налице от техническа гледна точка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и повредите, нанесени на Пежо 2008, тъй като повредите са в зоната на сблъсъка и съответстват по височина на удар с друг автомобил, като степента на повредите съответства на скорост на 2 маневриране при излизане от паркинг, както сочи и свид. С., че Фолсквагенът е потеглил на заден ход, за да обърне, а Пежо 2008 е идвало отгоре, както е посочено и на схемата на процесното ПТП, обективирана в заключението на САТЕ (л. 87 по делото). Според вещото лице по САТЕ ожулването на бронята на процесния автомобил (автомобилът, застрахован при ищеца) сочи на продължителен контакт между двата автомобила, което съответства на сблъсък при маневриране. Поради това е неоснователно оспорването на ответника на двустранния констативен протокол, чието съдържание относно механизма на ПТП се потвърждава от останалите доказателства по делото.

Неоснователно е ответниковото възражение за съпричиняване, след като свид.

С. сам сочи, че е пил, като съдът не възприема като достоверна неговата версия, че тъй като употребил алкохол, дал на неговия колега Васко да заходи на заден от паркинга, на който се намирал Фолсквагенът, тъй като тази версия не се подкрепя от останалият доказателствен материал, при положение че свид. С. признава, че се признал за виновен в процесния констативен протокол, който подписал лично. Съдът не кредитира като верни показанията на свид. С., че процесният автомобил се е движел много бързо, след като според заключението на САТЕ същият автомобил към момента на ПТП е бил в спряло положение, тоест е бил с нулева скорост, както твърди на следващо място в своите показания свид. С.. Като неверни се ценят и показанията на свид. С., че не е имало много видимост при извършването на маневрата на заден ход от процесния паркинг заради страничните коли, тъй като имало голям бус, паркиран на същия паркинг, след като според заключението на САТЕ не са съществували ограничения от технически характер за видимостта по отношение на водачите на участвалите в ПТП автомобили – за водача на автомобил „Фолскваген“ е била налице видимост към другия автомобил през огледалата за обратно виждане, като на представените схеми в процесния протокол и в искането за оценка на вреди, неоспорени от ответника, не са обрисувани ограничаващи видимостта предмети, а и моментът на настъпване на сблъсъка е около 13 ч, в светлата част на денонощието, без да е била налице намалена видимост и без да са описани явления от метеорологичен характер, които биха попречили на добрата видимост при маневрата на заден ход от страна на Фолсквагена. Вещото лице по САТЕ е категорично и че процесният автомобил не е попадал в мъртвата зона за водача на Фолсквагена, тъй като системата от три огледала – две външни и едно вътрешно огледало за обратно виждане, осигурява непрекъснато виждане назад, като вещото лице допълва, че излизането на заден ход от реда на странично паркирани автомобили е необичайно, защото по принцип става чрез финална маневра на преден ход.

Действително според вещото лице водачът на процесния автомобил също е имал видимост непосредствено преди настъпването на процесното ПТП и е могъл да възприеме предприетата маневра от водача на другия автомобил, като може да се направи обосновано предположение, че водачът на процесния автомобил е изчаквал в спряло състояние вместо да продължи собственото си паркиране на процесния паркинг, като е могъл да предотврати ПТП, потегляйки на заден ход или чрез подаване на звуков сигнал, а не и чрез намаляване на скоростта, която ответникът неоснователно твърди, че била несъобразена с конкретния пътен участък към момента на настъпване на ПТП, след като вещото лице изрично посочва, че неговата скорост е била нулева, а обичайното време за реакция на водача – 0,8 секунди.

Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Според неоспореното от ответника заключение 3 на САТЕ процесният автомобил е с експлоатационен срок под 3 години и към 01.02.2019 г. е бил със записан пробег от 19530 км, тоест под 100000 км, което положение следва да се приеме, че е съществувало и към датата на процесното ПТП.

Така според вещото лице автомобилът е гаранционен, а гаранционните автомобили се ремонтират преимуществено в официалните сервизи на съответната марка автомобили. Вещото лице посочва, че съгласно методика към цитираната Наредба № 49 от 14.09.2014 г. стойността на вредите по процесния автомобил, като се вземат предвид стойност на труда до 12 лв./ час и стойност на боята до 150 лв./л, но тяхната действителна стойност по средни пазарни цени, като се има предвид срокът на експлоатация на процесния автомобил и това, че е бил ремонтиран в официален сервиз, каквато е обичайната практика при автомобили в гаранционен срок, е 1531,25 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент (Решение № 59 от 6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.).

Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 410 КЗ.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 412, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, като регресната покана е била получена от последния на 01.04.2020 г. видно от обратна разписка по товарителница. Ответникът не оспорва, че при предявяване на регресната претенция са му били представени всички необходими документи.

Следователно същият е следвало да се произнесе по регресната претенция на ищеца в срок до 04.05.2020 г. (арг. чл. 72, ал. 2 ЗЗД) и предвид липсата на такова произнасяне ответникът е изпаднал в забава на 05.05.2020 г. и считано от този момент дължи законна лихва за забава, като в случая ищецът е заявил по-късна начална дата – 25.01.2021 г.