Решение № 3711 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3711 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110208682 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 26-4332-003198/02.04.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на Х. П. П., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят П. чрез адв. Й. А. ВАК в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като нарушението е недоказано. Преди да бъде спрян от полицая, жалбоподателят бил с обезопасителен колан, но след като му било махнато с палката, побързал да си извади документите, тъй като бързал за среща, поради което откопчал колана и се навел към жабката на автомобила, за да си вземе документите. Правят се възражения и за допуснати процесуални нарушения по .42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – в АУАН и НП не е посочена категорията на МПС, не е посочена никаква фактическа обстановка, отнети са 10 контролни точки само с посочване на Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР. Предлага на съда да отмени НП, претендира адвокатско възнаграждение. Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з. и не израща представител. От адв. А. е постъпила молба , в която прави възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страва.

Въззиваемата страна редовно не изпраща представител. От юрисконсулт 1

М. са постъпили подробни писмени бележки, в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата и доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите С. И. М. и А. Е. И., и двамата полицейски служители в 04 РУ-СДВР на дата 17.03.2026 г. около 21.20 часа се намирали в района на бул.

Симеоновско шосе в гр.София, в служебен патрулен автомобил с водач И., а на пасажерското място седяла М.

Вниманието и на двамата било привлечено от водач на лек автомобил *** с рег.№*********, който се движел по бул. Симеоновско шосе, с посока на движение от ул. Екатерина Ненчева към ул. Проф. Васил Арнаудов и бил без поставен обезопасителен колан. Свидетелите спрели водача за проверка пред №104, като установили същия като жалбоподателя П., който бил сам в автомобила /негова собственост/ и без поставен обезопасителен колан,с което МПС е оборудвано.

Свидетелката С. И. М. заемаща длъжността

Старши полицай при 04 РУ-СДВР му съставила и връчила надлежно АУАН № GA4555066/ 17.03.2026 г. който той подписал без възражения Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът 2 намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице са доказателства за компетентността и правомощията както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

И в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението, както и посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Налице е правно единство между цифровата и текстова квалификация на нарушението, посочени в акта, съставен на жалбоподателя и отразени в НП, като в тази насока възраженията в жалбата са изцяло неоснователни.

Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя в жалбата, че той е разкопчал предпазния колан при спирането, за да си вземе документи от жабката на автомобила. Свидетелите С. И. М. и А. Е. И. са категорични, че именно фактът, че водачът е бил с непоставен обезопасителен колан е провокирало спирането му. Свидетелят И. заявява, че макар и в тъмната част на денонощието /17.03.2026 г. около 21.20 часа/, булевардът на който е извършено нарушението е осветен по цялото му протежение, а той и колегата му М. са имали пряка видимост към водача. Свидетелската М. е категорична, че при проверката П. не е махал колана си, за да се наведе към жабката за документите си. В тази насока да и показанията на другия свидетел-очевидец И..

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени доказателства: АУАН, заповеди за компетентност, справка картон на водач, както и от гласните такива – показания на свидетелите-очевидци С. И.

М. и А. Е. И..

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е 3 наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетелите-очевидци С. И. М. и А. Е. И., които са категорични, че на процесната дата лично са възприели нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП – жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията на същите, като намира, че няма основание да поставя под съмнение достоверността им.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.

Несъмнено МПС управлявано от жалбоподателя попада в категория М1 П о делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл.

137А ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е предвидена санкция за водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан във фиксиран размер от 100 лв.

На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид. Видно от справка картон на водача, П. е недисциплиниран водач на МПС с множество издадени и влезли в сила ЕФ и НП, вкл. и за същото нарушение, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото с оглед 4 неявяване на процесуалния представител, но представяне на подробни писмени бележки, следва да бъде определено в минималния посочен размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП от 67 евро.

Мотивиран от изложеното и на основан ие чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

26-4332003198/02.04.2026 г. на Началник сектор в СДВР отдел „Пътна полиция”СДВР, с което на Х. П. П., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 51.13 евро /100 лв./ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА Х. П. П., с ЕГН **********да заплати на СДВР сума в размер на 67 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5