Решение № 1288 от 13.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т. А. Д., подадена от процесуалния й представител адв.Бисера Боянова от САК, против решение № 2311 от 21.10.2022 г. по гр.д.148/2022 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта с която въззивницата е осъдена да заплати на Г. Й. А. от ***: сумата от 3 500 лв главница, представляваща заплатена без правно основание продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 46, т. I, рег. № 348, дело № 34/2012 г. на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, предвид прогласяване нищожността на договора с решение № II-73 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.1338/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, както и сумата от 3 100 лв - главница, представляваща заплатена без правно основание продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, том 2, рег.№ 1186, дело № 153/22.03.2012 г. на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, предвид прогласяване нищожността на договора с решение № II-73 от 19.07.2016 г. по в.гр.д.1338/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното им изплащане; както и да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 264 лв. Твърди, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, както и че не са изследвани всички факти по делото, като съдът е изградил своето решение основно върху два факта - показанията на св.Д. и представените от ищеца нотариални актове. Сочи се, че в показанията си, дадени от св.Д. по 1

НОХД№ 106/22 г. по описа на P C Карнобат, свидетелят е заявил, че А. е давал на ответницата дребни суми и само веднъж й е дал сумата в размер на около 2000 - 3000 лв, но не е сигурен точно за какво са дадени, а в настоящето производство свидетелят е заявил нещо съвсем различно. При така заявените показания от св.Д., според въззивната страна, е необоснован и нелогичен изводът на съда, че ответницата дължи 3500 лв. главница представляваща заплатена продажна цена за покупко - продажба акт № 46, том 1, дело № 34/25.01.2012 г., представляваща заплатена без правно основание продажна цена по процесеия нотариален акт както и сумата в размер на 3100 лв. - главница заплатена по договор за покупко - продажба обективиран в нотариален акт № 45, том 2 , per. № 1186, дело № 153/22.03.2012 г. По отношение на представените нотариални актове се сочи, че макар да са частни свидетелстващи документи, в тях не е отразено, че при съставяне на пълномощните са заплатени гореописаните суми на ответницата, нито, че последните служат като разписка за платени суми, не е описана и отчетна сделка между страните. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението на ответната страна за погасяване на претенцията по давност. Излагат се съображения, че съдът е приложил неправилно закона тъй като в случая не се касае за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, а за иск по чл.34 ЗДД, изрично заявен с исковата молба. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на твърдението, че правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Твърди се, че по изложените съображения и с оглед съдебната практика, сумата от 3000 лв, дадена при сключване на нищожния договор през 2012 г., е погасена по давност към момента на подаване на искова молба през 2022 г., поради което е следвало да бъде постановено отхвърлянето й. Претендира се отмяна изцяло на решението на БРС в обжалваната част и присъдждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законния срок и отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на в.жалба от ищеца по делото - Г.

Й. А., чрез процесуалния му представител – адв.Антон Стоянов. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че получаването на суми от ответницата по процесните сделки между нея и ищеца, се доказва от показанията на св.О. Д., които правилно са били кредитирани от съда. Твърди се, че всяка от страните по нищожен договор трябва да върне всичко, което е получила по него, съответно уважаването на този иск е обусловено от основателността на иска за обявяване недействителността на правната сделка, каквото, видно от представените с исковата молба писмени доказателства — съдебни решения, в случая е налице. Твърди се, че безусловното задължение за връщане на даденото по прогласена за нищожна сделка произтича както от буквалния прочит на разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, така и от съдебната практика – сочат се мотивите по т.2А от ТР от 14.03.2016 2 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ВКС. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал фактическата обстановка, правилно е определил правното основание на иска, и е постановил валидно и правилно съдебно решение, което се претендира да бъде потвърдено.

Претендират се съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС гр.Бургас е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, като ищецът – Г. Й. А. е претендирал връщането на сумата в обща размер от 7899лв. цената платена по три договора сключени с ответницата Т. А. Д. който са прогласени за нищожни с Решение № II-73 от 19.07.2016г. на ОС Бургас.

В срок е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва иска и изложила възражение за изтекла погасителна давност, посочвайки, че това е спорния между страните въпрос и че към датата на подаване на исковата молба е изтекъл 5- годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, течащ от момента на сключване на сделките. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд чрез процесуалния си представител е посочила, че не е получавала уговорената продажна цена по договорите за покупко-продажба, нито телевизора по договора за замяна.

С решението си РС – Бургас е осъдил ответницата Т. А. да заплати на Г. Й. А., на основание чл. 34 от ЗЗД следните суми: сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ главница, представляваща заплатена без правно основание продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 46, т. I, рег. № 348, дело № 34/2012 г. на нотариус Г. Г.ев, рег. № 557 на НК, и сумата от 3 100 лв. /три хиляди и сто лева/ – главница, представляваща заплатена без правно основание продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, том 2, рег.№ 1186, дело № 153/22.03.2012 г. на нотариус Г. Г.ев, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2022 г., до окончателното им изплащане.

Отхвърлил е иска на Г. Й. А. срещу Т. А. Д. за заплащане на сумата от 1 299 лева – главница, дължима поради прогласяване нищожността на сключения между страните договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 163, том II, рег. № 1651, дело № 230/2012 на нотариус Г. Георгиев, рег. № 557 на НК, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2022 г. Решението в частта с която са отхвърлен предявения иск за осъждане ответницата да заплати сумата от 1 299 лева – главница, дължима поради прогласяване нищожността на сключения между страните договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 163, том II, рег. № 1651, дело № 230/2012 на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, не е обжалвано и е влязло в сила.

Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.

3

Не се спори и се установява от представените по делото доказателства, че страните по делото са че сключили два договора за покупко–продажба на недвижими имоти и един договор за замяна. С договор сключен на 25.01.2012г. въззивницата ответница в първоинстанционното производство - Т. А. Д. е продала на ответника по делото дворно място с площ 618кв.м. съставляващ неурегулиран поземлен имот с пл. № 236, кв. 34 по плана на с. Тополица за сумата от 3500лв. като това се установява от представения н.акт № № 46, т. I, рег. № 348, дело № 34/2012 г. на нотариус Г. Георгиев; с договор сключен на 22.03.2012г. Т. Д. продала на Г. Й. А. дворно място с площ 747 кв.м. находящо се в с.Тополица, съставляващ северната част от неурегулиран ПИ с пл. 236 ведно с масивна жилищна сграда и навес за сумата от 3100лева видно от представения нотариален акт № 45, том 2, рег.№ 1186, дело № 153/22.03.2012 г. и на 21.04.2012г. Т. Д. прехвърлила на Г. А. своята 1/3 ид.ч. от пет земеделски имота находящи се в землището на с. Тополица като в замяна Г. А. и прехвърлил в собственост телевизор марка Тошиба, като това се устоновява от представения н. акт № 163, том II, рег. № 1651, дело № 230/2012 на нотариус Георги Георгиев. С Решение № II-73 от 19.07.2016 г. по в.гр.д. № 1338/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД нищожността на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 46, т. I, рег. № 348, дело № 34/2012 г. на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 191/191 от 25.01.2012 г., акт № 121, том 1, дело № 84/2012 г., с който ответницата е продала на ищеца поземлен имот с пл. № 236 в кв. 34 по плана на с. Тополица, общ. Айтос, за сумата от 3 500 лева, която сумата е изплатена на купувача изцяло и в брой, при издаване на пълномощно с рег. № 183 и рег. № 184 от 16.01.2012 г.; и на нотариален акт № 45, том 2, рег.№ 1186, дело № 153/22.03.2012 г. на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег.

№ 859/858 от 22.03.2012 г., акт № 171, том 3, дело № 333/2012 г., с който ответницата е продала на ищеца поземлен имот с пл. № 236 в кв. 34 по плана на с. Тополица, общ. Айтос за сумата от 3 100 лева, която сумата е изплатена на купувача изцяло и в брой, преди подписването на договора за покупко-продажба. Със същото решение е прогласена и нищожността на основание чл.26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД на договора за замяна, обективиран в нотариален акт № 163, том II, рег. № 1651, дело № 230/2012 на нотариус Георги Георгиев, рег. № 557 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 1158/1156 от 21.06.2012 г., акт № 170, том 4, дело № 495/2012 г., с който ответницата е прехвърлила на ищеца идеални части от земеделски имоти, като в замяна е получила телевизор, марка Тошиба, модел 40TL838G,S/№ 41D00544, на стойност съгласно фактурата за закупуването от 05.10.2011 г. от 1 299 лв.

Пред настоящата инстанция е представена Присъда от 16.01.2023г. постановена от РС Карнобат по НОХД № 106/2022г., видно от която въззиваемият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210 от НК, че в периода от 16,01.2012 г. до 04.04.2012г, вкл, в гр.Бургас и в гр.Айтос, обл.Бургаска, в условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение от обективна и субективна страна на 4 предшестващите; с цел да набави за себе си имотна облага като се сдобие с недвижими имоти, използвал заблуждението, /относно цена и бъдещо ползване на имотите/ и неопитността /невъзможността за преценка на действията и постъпките си/ на Т. А. Д., тъй като страда от вродено психично заболяване разпознаваемо за трети лица „Лека умствена изостаналост – дебилност от средна степен", като я уговорил да го упълномощи с 3 нотариално заверени пълномощни, за да продаде или замени от нейно име собствените й имоти на себе си, с което й причинил имотна вреда в общ размер на 35 242,00 лева.