Решение № 260008 от 08.01.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1083/2020
- Вид
- Решение № 260008
- Подписан
- 08.01.2021
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- ДИМИТЪР БОРИСОВ БИШУРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Пазарджик, 08.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 23.11.2020 год. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.БИШУРОВ при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1083/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на И.А.Ч. ***, ЕГН ********** против НП № 20-0340-000617 от 15.06.2020 година на началника на РУ МВР-Септември, с което на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП и за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Иска и присъждане на разноски. За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Изпраща писмено становище по съществото на спора заедно с админстративнонаказателната преписка, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ч. е санкционирана за това, че на 28.05.2020 г., в 15:47 часа, в община Септември, на път Трети клас № 3704, като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с peг. № ***, след отклонението за с.Величково, в посока за с.Бошуля, управлявайки посоченият автомобил собственост на К.Т.Ч.от гр.Пазарджик, на около един километър преди населеното място /с.Бошуля/ е предприела маневра завиване наляво с цел да се отклони за крайпътен имот. Преди обаче да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея и с предна лява част блъска странично изпреварващия я лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на Д.Б.Б. *** и управляван от Б.Д.Б. ***. В следствие на удара л.а „Мерцедес“ се отклонява на ляво в банкета и преминава през растителността и дърветата. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.
За инцидента били сигнализирани служители на РУ МВР-Септември, които след настъпилото ПТП пристигнали на място и взели отношение посредством съставянето на протокол за ПТП и изготвянето на снимков материал на мястото на инцидента.
Според полицейските служители, сред които бил и актосъставителят Н.С., поведението на Ч. съставлявало административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, поради което против нея бил съставен АУАН № 238258 от 28.05.2020 год. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 17.07.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.07.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св. С., неговият колега – св. К.Н. и св. Б.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, т.к. са непротиворечиви и кореспондират на останалия доказателствен материал и най-вече на отразеното в протокола за ПТП и съпътсващите го фотоси от мястото на инцидента. Вярно е, че полицейските служители С. и Н. не са преки очевидци на събитията, респ. на механизма на настъпване на ПТП, а такъв е единствено другият участник в него - св.Б.. Вярно е и това, че последният може да се счита за заинтересован от изхода на делото, но това автоматично не го прави лъжесвидетел. В крайна сметка трябва да се каже, че показанията на св.Б. относно механизма на ПТП не бяха опровергани от никое друго пряко или косвено, писмено или гласно доказателство, а напротив. Подкрепиха се, както от показанията на полицейските служители, така и от приетия като писмено доказателство протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента и съпътстващите го фотоси, отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Според настоящия съдебен състав в хода на АНП пред въззивната инстанция вмененото административно нарушение бе доказано до изискваната от закона степен на несъмненост.
Установи се безспорно по делото, че въпросното ПТП е настъпило след като жалбоподателката Ч., с управлявания от нея лек автомобил, се движела по пътя за с.Бошуля, в посока гр.Ветрен. На около километър преди селото обаче тя предприела маневра завой наляво, за да навлезе в крайпътна територия – земеделски земи, където стопанисвала овощна градина.
Точно в този момент автомобилът на Ч. бил изпреварван от автомобил „Мерцедес“, управляван от св. Б.Б..
Неговият автомобил бил в съседната на Ч. /насрещна/ пътна лента и с предницата си бил задминал предницата на автомобила на жалбоподателката. Последната обаче очевидно не възприела изпреварващия я автомобил, вероятно защото въобще не погледнала нито настрани, нито в лявото странично огледало за обратно виждане, като започнала завиване наляво и така с лявата ъглова част на предната броня на своя автомобил ударила автомобила
„Мерцедес“. Последният поел първият удар в дясната си част отстрани, в областта на дясното странично огледало за обратно виждане. След това Мерцедесът се приплъзнал по бронята на Тойотата с цялата си дясна странична част, отклонил се в ляво към банкета, преминал през растителност и дърветата, при което получил поражения и в лявата си странична част.
При тази фактология няма съмнение, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.25 ал.1 от ЗДП, а именно, като водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие - в конкретния случай наляво за навлизане в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея или минават покрай нея, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
С оглед на така установеното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на Ч. по реда на чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДП, а именно за причиняване на ПТП в следствие на нарушаване на правилата за предимство при извършване на маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че при изписването на цифровата квалификация на деянието АНО не е посочил конкретно кое предложение на чл.179 ал.1, т.5 от ЗДП е било нарушено, т.е. в резултат на неспазването на кои правила посочени в тази точка е предизвикано ПТП. От описаното в обстоятелствената част на постановлението обаче, т. е. от текстовата правна квалификация става ясно, че е вменено неспазване на правило предимство за изпреварване посочено по-горе, което е станало в резултат на неправилно извършена маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДвП, също подробно посочена по-горе и описана в НП. В този смисъл възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при описване на административното нарушение и дадената му правна квалификация се явява несъстоятелно.
Не може да бъде споделено и възражението в смисъл, че вината за настъпилото ПТП била изцяло на другия водач - св.Б., а не на жалбоподателката, което се аргументира с това, че Ч. била подала ляв мигач още преди „Мерцедесът“ да започне изпреварването, но въпреки това неговият водач предприел въпросното изпреварване и то с превишена скорост. Тук веднага следва да се каже, че твърденията, че Ч. била подала ляв мигач още преди Б. да предприеме изпреварването, както и че последният се движел с превишена скорост останаха голословни и доказателствено необезпечени.
В същото време, тези твърдения категорично се опровергават от абсолютно безпристрастното писмено доказателство по делото - протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента и съпътстващите го фотоси, отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП.
Видно от отразеното на схемата на ПТП в протокола, в момента на удара между двата автомобила, този на участник 2 /Б./ се намира в насрещната спрямо посоката на движение пътна лента и с предницата си е задминал автомобила на участник 1 /Ч./, когато последния започва завиването на ляво. Въпросният протокол е подписан от двамата участници в ПТП без каквито и да е възражения, което сочи, че отразеното в него, не само като схема на ПТП, но и като обстоятелства, причини и условия за ПТП, е отговаряло на действителността. Това пък води до извода, че Ч. е предприела левия завой след като вече Б. е започнал изпреварването и е бил на път да го завърши, т.к. автомобилът му е бил значително по-напред от този на Ч. преди да настъпи ударът. Без всякакво значение е обстоятелството с каква скорост се е движел Б., т.к. дори да е бил с превишена ПТП не би настъпило ако Ч. бе изпълнила задължението си да го пропусне преди да завие. Всичко това се подкрепя и от петте броя фотоси съставени на мястото на инцидента и отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП. На фотоса на л.42 се вижда, че при първия контакт между двата автомобила Мерцедесът е ударен отстрани в дясно, в областта на дясното странично огледало и дясна врата, след което пораженията продължават назад. От фотосът на л.44 пък се вижда, че поражението върху Тойотата е само в лявата ъглова част на предната броня. Това значи, че ударът между автомобилите е настъпил, когато този на Б. е бил изпреварил с цялата си предница този на Ч.. Ако Ч. е била подала ляв мигач и е започнала завиването наляво, а едва след това Б. е предприел изпреварването, каквато версия се развива в жалбата и се поддържа от страна на защитата, то тогава пораженията върху Мерцедеса биха били в областта на неговата предница /броня, преден капак, десен калник/, а пораженията върху Тойтата в областта на лявата й страна /ляв калник, лява предно колело, леви врати/, което за пореден път доказва, че механизма на ПТП е било такъв, какъвто го описва св.Б.. При това положение не може да има съмнение, че вината за ПТП е изцяло на Ч..
Тук само следва да се вметне, че за въпросното ПТП Б. също е бил санкциониран с НП за нарушение по чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 и вр. с чл.42 ал.1, т.1 от ЗДвП, като е обжалвал това НП и същото е било потвърдено от РС-Пазарджик с решение по АНД № 952/20г., което понастоящем е влязло в сила. Този факт обаче не може да обвърже настоящия съдебен състав при формиране на вътрешното му убеждение и преценка на обстоятелствата кой участник има вина за настъпване на процесното ПТП.
С оглед на всичко казано до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При определяне размера на санкцията за извършеното нарушение наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е наложил наказание глоба в абсолютно установения от закона размер от 200 лева, с което целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати. Поради абсолютния размер на глобата е безпредметно обсъждане на въпроса за нейното намаляване, респ. изменение на НП.
С оглед изхода от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя не би могло да бъде удовлетворено искането на защитата за присъждане на разноски в полза на Ч..
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0340-000617 от 15.06.2020 година на началника на РУ МВР-Септември, с което на И.А.Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП и за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Разпечатката съдържа 38 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/269ec60b-cdfa-4317-a761-202acb1440ab