Решение № 453 от 15.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720102971 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 3, във вр. чл. 1, ал.

1, т. 3 от ЗУОССР, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. Ш., ЕГН ********** от гр.

Перник, ул. ******* №* срещу Национален осигурителен институт – Териториално поделение – гр. Перник, с адрес: гр. Перник, ул. ***** ****** №**

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение на длъжност „отчетник гориво“ в периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и на длъжност „организатор експлоатация“ в периода от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г. в предприятие „Товарни превози“ – гр. Перник, чийто правоприемник е „Мошино автотранспорт“ АД – гр. Перник, ЕИК ********** – осигурител без правоприемник, който е прекратил дейността си и предал съответните ведомости за заплати и трудовоправни документи в НОИ.

Сочи, че е работила при петдневна работна седмица, осемчасов работен ден, при заплащане – по тарифна ставка.

Излага, че в архива, съхраняван в НОИ, въз основа, на който и е издадено УП – 17, няма писмени данни за трудовия стаж за периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г.

Поддържа, че през посочените периоди в предприятието са работили и лицата С.П.Т. на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ и А.Н.Г. на длъжности „хронометражист“ и „отчетник гориво“.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата има придобит трудов стаж на длъжност „отчетник гориво“ в периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и на длъжност „организатор 1 експлоатация“ в периода от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г. в предприятие „Товарни превози“ – гр. Перник, с правоприемник „Мошино транспорт“ АД – осигурител без правоприемник, който е прекратил дейността си, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден при заплащане па тарифна ставка, който стаж се признава и за трудов стаж при пенсиониране.

Заявено е искане за присъждане на разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника – Национален осигурителен институт – териториално поделение – гр. Перник. В срока по чл.

131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си – адв. М. Г., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Йонита Стоянова оспорва предявения иск. Моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени предпоставките за процесуална допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства съобразно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Предявеният иск е за установяване на трудов стаж в периода, посочен в чл.

1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по отношение на лице по чл. 2, ал. 3 от ЗУТОССР , във вр. с чл. 145, ал. 1 от КТ /отменен ДВ бр. 110/17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Ищецът е представил удостоверение изх. № 5510-13-1/11.03.2026 г., издадено от началник сектор КР на ДОО при НОИ, ТП - Перник, от което се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Е. Г. Ш. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г. при работодател/осигурител „Мошино автотранспорт“ АД – гр. Перник.

Ищцата е представила трудова книжка № ***, издадена на нейно име, от която е видно, че са извършвани вписвания, че през процесния период 01.04.1979 г. – 31.07.1979 г. е работила като „отчетник - гориво“ в АС „Товарни превози“, а считано от 01.01.1981 г., като „организатор експлоатация“ в същото предприятие.

От представените трудова книжка № ****, издадена на А.Н.Р. и удостоверение ЕП № 30 от 01.12.1995 г., както и от удостоверение, издадено на 20.02.2008 г. на С.П.Т. се установява, че посочените лица са работили съответно на длъжност „хронометранист“ и „отчетник гориво“ в АС „Товарни превози“ – Перник в периода от 24.10.1979 г. до 27.12.1984 г. и на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ и „механик канал“ в АС „Товарни превози“ – Перник в периода от 19.10.1978 г. – 17.06.1985 г.

В хода на производството А.Н.Р. и С.П.Т. са разпитани като свидетели.

Съдът кредитира показанията им, като ясни и непротиворечиви, дадени за непосредствено възприети факти и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. От тях се установява, че през периодите 01.04.1979 г. - 31.07.1979 г. и 01.01.1981 г. - 31.05.1981 г. ищцата е работила в „Товарни превози“ – Перник, с правоприемник „Мошино автотранспорт“ АД на длъжност съответно „отчетник“ и „организатор експлоатация“ на 2 петдневна работна седмица и осемчасов работен ден.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗУТОССР по реда на закона може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. /отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г./, Указ № 265 от 1953 г . за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации /отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г./ или са били членове на ТКЗС.

Провеждането на производството е допустимо само при условието, визирано в чл. 5 от ЗУТОССР - ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети - от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Установяването на трудовия стаж със свидетелски показания е допустимо само при условията на чл. 6 от ЗУТОССР – представени са писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, като за свидетели се допускат само лица, за които са представени писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

В настоящия случай с допустимите съгласно чл. 6 от ЗУТОССР доказтелствени средства – писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е работила на длъжност „отчетник гориво“ в периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и на длъжност „организатор експлоатация“ в периода от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г. в предприятие „Товарни превози“ – гр. Перник, с правоприемник „Мошино транспорт“ АД.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 9, ал. 1 от ЗУТОССР страните в производството не дължат заплащане на държавни такси, поради което такива не следва да бъдат събирани.

По аргумент от чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тежест на ответника следва да се възложи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 400 евро.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвиден препоръчителен размер на адвокатското възнаграждение от 511.29 евро за представителство по предявения иск.

Съгласно разясненията, дадени от Съда на Европейския съюз, с Решение от 3

25 януари 2024 г. по дело C-438/22 размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен иск за установяване на трудов стаж за два периода, представени са писмени и са събрани гласни доказателства. Пълномощникът на ищцата е изготвил исковата молба, получавал е всички призовки и съобщения, адресирани до представляваната страна и се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Затова съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро е справедлив и не следва да бъде намаляван.

Предвид изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 2, ал. 3, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУОССР, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Национален осигурителен институт, Териториално поделение – гр. Перник, с адрес: гр.

Перник, ул. ***** ****** №** че Е. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

******* №* е придобила трудов стаж на длъжност „отчетник гориво“ в периода от 01.04.1979 г. до 31.07.1979 г. и на длъжност „организатор експлоатация“ в периода от 01.01.1981 г. до 31.05.1981 г., в предприятие „Товарни превози“ – гр. Перник, с правоприемник „Мошино транспорт“ АД – осигурител без правоприемник, който е прекратил дейността си, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден, който стаж се признава и за трудов стаж при пенсиониране.

ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК Териториално поделение – гр.

Перник към Национален осигурителен институт, с адрес: гр. Перник, ул.

***** ****** №**да заплати на Е. Г. Ш., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

******* №* сумата от 400 евро/четиристотин евро/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4