Решение № 1500 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507887 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К. А. К., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. К.

К., срещу Решение №22260/09.12.2024 г., постановено по гр. д. №70465/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 св в частта, с която предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР, пр.пр. № 49152/2018г. по описа на СРП, НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС, ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС/, по което е бил оправдан, за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.

Решението в частта, с която Прокуратура на Република България е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на К. А. К. сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР, пр.пр. № 49152/2018г. по описа на СРП, НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС, ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС/, по което е бил оправдан, ведно със законна лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 23.03.2022г. до 1 изплащането им и сумата от 2 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част, моли се същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му размер. Въззивникът поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, като не са отчетени тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на производството, както и интензитета на извършените спрямо него процесуални действия. Сочи, че съдът не е отчел доказаното негативно влияние на повдигнатото обвинение, което се е отразило в работната му сфера, довело до напускане в пенсионна възраст и до липса на средства за издръжка. При тези съображения моли жалбата да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Прокуратура на Република България.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от К. А. К. срещу Прокуратура на Република България с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР, пр.пр. № 49152/2018г. по описа на СРП, НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС, ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС/, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 22.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнатото обвинение за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че ищецът е доказал предпоставките от правопораждащия фактически състав на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По отношение на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед продължителността на воденото 2 производство и доказаните претърпени негативни преживявания и тревоги, които обвинението е предизвикало, следва да бъде определено в размер на 2000 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 6000 лв. е намерил искът за неоснователен.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Между страните не се спори, а от приетите по делото доказателства се установява, че въззивникът- ищец е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 03.12.2019 г. за това, че на 23.10.2018 г. в гр. София, на ул.

„Цветна градина“ пред №27 се е заканил с убийство А.С.С.- престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Установява се, че на 18.12 .2019 г. К. е разпитан в качеството му на обвиняем и на същата дата са предявени материалите от разследването. Ищецът е бил предаден на съд на 21.02.2020 г., като е образувано наказателно дело от общ характер №2671/2020 г., по което са били проведени шест съдебни заседания с участието на подсъдимия.

Първоинстанционното производство е приключило с постановяването на оправдателна присъда по чл. 304 НПК. След протест на ройнния прокурор срещу постановената присъда и въззивна жалба на пострадалия С., е образувано въззивно наказателно производство, което е приключило с Решение №209/23.03.2022 г., с което първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена.

Респективно, въззивникът- ищец в първоинстанционното производство доказва при условията на пълно главно доказване фактите, пораждащи вземането с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; прекратяване на същото и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени, както и техният характер, степен и интензитет.

Наведеното с въззивната жалба оплакване относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение съдът намира за частично основателно, поради което дължи преразглеждане на този въпрос.

По отношение на приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна и казуална съдебна практика относно критериите, които подлежат на индивидуална преценка при определяне размера на дължимото обезщетение, така щото последното да репарира в пълна степен претърпените от увреденото лице неимуществени вреди (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, напр. – решение №95/29.04.2015 г. по гр. д. 5462/2014 г., III ГО на ВКС, решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III ГО на ВКС, решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV ГО на ВКС, 3 решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III ГО на ВКС, решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV ГО на ВКС, решение №538/22.08.2024 г. по гр. д.1085/2023 г., IV ГО на ВКС и др.). Съгласно визираните съдебни актове под внимание следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Същевременно, при изграждане на преценката си за справедливия размер, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията.

Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране.

Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Към момента на привличане в качеството си на обвиняем ищецът е бил в напреднала възраст- 68 г., като с негово участие са извършвани множество процесуалноследствени действия- разпити и очна ставка. Последният е участвал в провежданите в хода на наказателното производство открити съдебни заседания. За така повдигнатото му обвинение е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до шест години. От дадените от свидетеля М.Й., колега на К., показания се установява, че след повдигане на обвинението ищецът всекидневно е споделял тревогите си във връзка с воденото срещу него дело. Свидетелят е възприел негативното отражение на незаконно повдигнатото обвинение в емоционалната сфера на ищеца, като разказва, че К. през цялото време е бил потиснат, изгубил е желание за работа, чувствал се е зле и преживявал случващото се зле. Освен психическите отражения, такива се проявили и във физиологичен аспект, като ищецът често се оплаквал от високо кръвно. Съдът съобразява установеното, че преди така повдигнатото му обвинение ищецът не е бил осъждан, няма полицейски регистрации. Следва да се отчете, че наказателното производство в неговата 4 досъдебна и съдебна част се е развило в продължение на над две години, като съдебната фаза е протекла пред две съдебни инстанции. Съдът съобразява и обстоятелството, че въззивното производство е образувано и по протест на прокуратурата, което е удължило висящността на незаконното обвинение.

Като измерител на обществено-икономическите условия в страната следва да бъде съобразена средната работна заплата към 2022 г. за първото тримесечие, към който момент подсъдимият е оправдан и действията на правозащитните органи могат да бъдат квалифицирани като противоправни по смисъла на генералния деликт, установен в чл. 45 ЗЗД. По данни от НСИ средната работна заплата възлиза на 1 593 лв. При съвкупния анализ на тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди вследствие за незаконно воденото наказателно производство против К. К. възлиза на 5000 лв. общо.

С оглед изложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата от присъдените 2000 лв. до 5000 лв., като бъде постановено ново, с което Прокуратурата на Република България бъде осъдена да заплати допълнително сумата от 3000 лв., респ. 1533,88 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР, пр.пр. № 49152/2018г. по описа на СРП, НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС, ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС/, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 22.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.