Решение № 814 от 14.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. ***, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430105425 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация ***” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против М. С. С., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 684,62 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2021 г. – 30,04,2023 г., и сумата от 58,25 лева, представляваща лихва за забава за периода 05,01,2022 г. – 0,06,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,06,2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3293/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №1021629. В с.з. проц.представител на ищеца сочи, че са събрани достатъчно доказателства за дължимост на процесната суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.Ю. С. от ПАК, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като твърди, че ИМ е нередовна. Твърди се, че няма представени доказателства ответникът да е клиент на ТЕ, че е 1 ползвана реално ТЕ; посочва се, че няма категорични данни каква част от претендираната сума е за доставена топлинна енергия, каква част е за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; твърди се, че няма представени доказателства за обявяването на ОУ на ищцовото дружество в един централен и един местен ежедневник. В с.з. особения представител на ответницата сочи, че искът следва да се отхвърли. Твърди се, че договора за топлинно счетоводство е бил със срок от 5 години и няма клауза за автоматично подновяване, а срокът е изтекъл отдавна. Посочва се, че липсва и протокол от ОС на ЕС, на който да е взето решение за въвеждане на топлинно счетоводство.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№3293/2023 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница, 305,70 лева са начислени за отопление без ИРУ, 313,89 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 65,03 лева са за услуга дялово разпределение.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №1021629 с титуляр ответницата, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 684,62 лева главница и 58,25 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие на нот.акт от 10,06,2009 г., №49, том 3, рег.№2176, дело №284/2009 г. на нотариус В. Пеева, се установява, че ответницата е закупила процесния недвижим имот на посочената дата.

От представеното копие от Заявление от 04,01,2013 г. се установява, че ответницата е заявила откриването на партида за заплащане на отопление и топла вода към ищеца.

От представеното копие от Договор №0641105 от 01,08,2001 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***.

От представеното копие от Споразумителен протокол 3/1105 от 01,08,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.

От представеното копие от споразумителен протокол от 01,08,2001 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и етажната собственост на адрес в ***, представлявана от *** И., за относно избрания топлинен счетоводител.

От представеното копие от Приложение към споразумителен протокол се установява, че за аб.станция №1105 на адрес ***, водомерите са изравнени към м.юни 2001 г., договорите са 18, от общо партиди – 24.

2

От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че при ищеца адреса на ответницата е регистриран с абонатен №1021629, като от дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 684,62 лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 58,25 лева върху цялата сума. ВЛ сочи, че от представените Дневници за продажби, СД по ЗДДС и Уведомления за приемане на дневника за покупки и дневника за продажби за процесния период се установява, че фактурите, издадени за всички битови абонати, са отразени в Дневниците за продажби.

От представените от третото, неучастващо по делото лице – *** АД, справки за дялово разпределение по месеци, копия от констативни протоколи на инкасатор и копия от отчетни карти, се установяват начисленията за отделните месеци, както и че към м.ноември 2021 г. и м.април 2023 г. процесния апартамент е бил необитаем. Този факт се установява и от поименните карнети за отчитане.

От представените в с.з. от ищеца Констативни протоколи от 20,01,2021 г. и 27,01,2023 г. за аб.станция №736 /намираща се на адреса на процесния апартамент/ и Свидетелства от проверка на ТОПЛОМЕР /от 13,01,2021 г. и от 24,01,2023 г./ се установява, че същите са подменени в срок и са преминали метрологична проверка.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдения по-горе нот.акт може да се направи извода, че собственик на процесния имот е ответницата М. С.. Ето защо съдът приема, че ответницата е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Предвид безспорния между страните факт, че ответницата е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с №1021629, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №3 в сградата и поради това има 3 качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Начисляваните на ответницата суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена топлинна енергия – без ИРУ – т.нар.щранг-лира. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

Съдът приема, че искът е доказан и по размер, съгласно заключението на ВЛ по СИЕ. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ

/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно 4 облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.