Определение № 527 от 02.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Ловеч, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Въззивно частно гражданско дело № 20254300500283 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.*****, чрез юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 271/05.03.2025г., пост.по ч.гр.д. №158/2025г. по описа на РС-Луковит. Обжалва го изцяло,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Представя сведение за отпуснатите суми по кредита – 2100лв.-предоставени на кредитополучателя, 708.96лв.- предоставена в кредит за заплащане на избрана от клиента застраховка. Уговорен е годишен лихвен процент от 41.05%. Така общият размер на предоставения ресурс е 4410.35лв., включващ общо отпуснат финансов ресурс от 2808.96лв. и договорна лихва.

Твърди,че застраховките са включени при изчисляване на ГПР, но са включени в главницата, тъй като сумата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя,а не е изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя при сключване на договора.Твърди,че сумата за застраховка не е и услуга, която се дължи на потребителя от кредитополучателя,а е сума,която последният отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради това не попада в категорията на разход към кредита,а е отпусната главница. Независимо,че представляват застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със свои средства,а от отпуснатия финансов ресурс. Като допълнителен аргумент сочи,че застраховката не е със задължителен характер и е изцяло избор на потребителя,поради което не е включена в ГПР. За възнаградителната лихва сочи,че е начислявана върху общия предоставен финансов ресурс,включващ отпуснатата сума и тази за застраховките.

Уточнява извършените плащания по кредита-общо е платена сумата 2983.75лв., с която е погасена главница 1499.69лв.,договорна лихва 1473.53лв. и наказателна лихва 10.53лв. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

1

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 12.03.2025г., а жалбата е подадена на 18.03.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№158/2025г.по описа на РС-Луковит, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 28.02.2025г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№158/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу И. А. С. от гр.Луковит, за следните вземания - главница от 1309.27лв., договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)- 213.59лв. за периода от 25.08.2024г.до 24.01.2025г., обезщетение за забава от 79.34лв. за периода от 25.08.2024г. до 12.02.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 720031219439 от 08.07.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 32.04лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № 720031219439 от 08.07.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, Заявление –декларация за установяване на договорни отношения, Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 17200312194392022, Общи условия за ползване на застраховки, обратна разписка за връчване и уведомление за предсрочна изискуемост, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С обжалваното Разпореждане № 271/05.03.2025г.,пост.по ч.гр.д.№ 158/2025г. РСЛуковит е приел клаузата за застраховка за неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Посочил е,че с оглед задължителния характер разходите по това задължение трябва да се включат в ГПР по кредита, което не е сторено. По този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,предвиждаща ограничение в размера на ГПР. Затова съдът е приел,че клаузата за дължима застраховка е неравноправна и като такава е нищожна,поради което не е дължима. Посочил е,че при извършените плащания по кредита-вкл.и по неравноправната клауза и с оглед характера на производството не може да се извърши преизчисление,поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно 2 обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Луковит по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Предвидената застраховка по съществото си представлява разход по кредита и като такъв следва да се съобрази при определянето на ГПР, съгл. §1 от ДР на ЗПК. Включването й в главницата по кредита е неправилно,тъй като реално тази сума не е предоставяна на кредитополучателя. Нарушено е и изискването на чл.19 от ЗПК, тъй като дължимите договорна и лихва при неизпълнение са изчислявани върху така необективно формираната главница.По този начин вземане, което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до нереален и несъответен на посочения в договора размер на ГПР,което е нарушение на изискването на чл.11,т.10 от ЗПК. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

Съставът намира,че уточнението на извършеното погасяване по кредита е посочено несвоевременно едва с частната жалба. От него се установява,че длъжникът вече е изплатил 2983.75лв.,което превишава и размера на сумата,която му е предоставена в кредит(т.н.чиста стойност на кредита)- 2100лв.

Затова съставът намира,че правилно заявлението е отхвърлено изцяло, поради което следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

При проверката си въззивният състав констатира,че не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса-общо 16.02лв.,затова жалбоподателят следва да се осъди да доплати още 1.01лв.по сметката на ОС-Ловеч и представи вносната бележка в канцеларията на съда.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 271/05.03.2025г., пост.по ч.гр.д. №158/2025г. на РС-Луковит, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.*****, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.Сп. и Ал.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т. и юрисконсулт М.Н., заявление по чл.417 от ГПК срещу И. А. С. от гр.Луковит, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № 720031219439 от 08.07.2022г., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.*****, да заплати на Окръжен съд Ловеч допълнение към държавната такса в размер на 1.02(един лев и две стотинки) лева.

3

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4