Решение № 201 от 18.09.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1296/2024
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 18.09.2026
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. Е.П., 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820101296 по описа за 2024 година
С исковата моба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 437687/0515027 от 27.07.20г. /Договора/, с който ответникът се е задължил да предостави на И. Л. Г. в заем парична сума в размер на 350.00 лева, а ищцата да върне сумата в срок до 04.01.21г., при ГПР 49.49 %, възнаградителна лихва – 40. 05 % годишно и срок за погасяване - 23 вноски.
Твърди се, че заемателят дължи и неустойка в рамер на 188.81 лева, с което ГПР нараствал “ близо 948.05%”.
Ищцата счита, че така уговорената клауза в чл.8 от Договора за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Иска се съдът да прогласи недействителност на сключения между страните Договор.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, да прогласи нищожност на клаузата на чл.8 от Договора, като противоречаща на ЗЗП, ЗПК, ЗЗД. Иска се да бъде осъден ответникът да бъде осъдет да заплати на ищцата сумата от 5 лева / частичен иск от обща сума в размер на 188.81 лева/ , като недължимо платена по неустоична клауза – чл.8 от Договора, заедно със законнат алихва върху сумата от 5 лева, считано от 20.09.24г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по подробни съображения изложени с отговора. По същество се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендират се сторените по делото разноски.
1
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е сключен Договор за паричен заем № 437687/0515027 от 27.07.20г.
/Договора/, с който ответникът се е задължил да предостави на ищцата в заем парична сума в размер на 350.00 лева. От своя страна Ив. Г. се е задължила да върне обща сума от 386.19 лева / в т.ч. гладницата от 350 лева / в срок до 04.01.21г., при ГПР 49.49 %, възнаградителна лихва - 40.05 % годишно и срок за погасяване - 23 седмични вноски при дата на първо плащане – 03.08.2020г. и последно плащане – 04.01.2021г.. Договорът е обезпечен с банкова гаранция или с поръчител / чл.6, чл.8 от Договора/, като поръчителят следвало да отговаря на изискванията по чл.9, ал.2, т.т. 1, 4 от ОУ. В случая, независимо от предоставянето или не на обезпечението, заемателят дължи уговорената неустойка в общ размер на 188.81 лева, която е начислена и изначално включена в погасителния план към Договора. Следва да се отбележи , че неустоечната сума представлява 54% от стойността на отпуснатия заем.
Несъмнено договорената сумата за неустойка представлява разход, който не е, но следва да бъде включен в ГПР посочен в Договора. Съгласно погасителния план / Приложение 1 към Договора / в графа “вноска” е отразена общата сума за плащане от заемателя съгласно чл.3, т.12 от Договора, а в графа – “неустойка” е записана общо дължимата неустойка по чл.8 от Договора, разбита на 23 погасителни седмични вноски от по 6.87 лева. Неустойката от 188.81 лева не е отразена в общия разход по кредита. В последна връзка, видно от приетата по делото като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 20.05.2026г. изготвена от в.л. А. Б., заемателят по процесния договор е извършил плащания /постъпили при ответното дружество/ за погасяване на начислени задължения в размер на 575.00 лева, разпределени, както следва: погасена главница - 350 лева , погасена договорна лихва – 36.19 лева , погасена неустойка – 188.81 лева. С експертизата в.л. е установило, че ГПР по процесния кредит с включена неустойка е приблизително 948.05 %, който процент не кореспондира с посочените 49.49 % в чл.3, ал.5 от Договора. Отразения по Договора понисък ГПР представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика / вж.
Директива 2005/29/ЕО, член 6. Коректното отразяване на ГПР / с включване на неустойката от 948.05 % / би внесло яснота за заемателя относно финансовата неизгода от сключване на Договора. В случая ищцата е имала качеството на потребител и е била по-слабата икономически страна по възникналото правоотношение. В този смисъл ищцата се ползва от защитата по ЗПК и ЗЗП. С оглед разпоредбите на чл.11, т.10 от ЗПК на ищцата в качеството й на потребител е следвало заемодателят да предостави ясна и пълна информация за всички разходи по предоставения заем, за да може заемателят да направи информиран избор за сключване на договора.
От друга страна предвидената с Договора неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Този извод се налага, както от уговорения срок за предоставяне на гаранцията, така и от изискванията, на които следва да отговаря поръчителя. Така договорена неустойката е насочена към кумулиране на допълнителен разход за заемателя, които не се включва в ГПР по Договора, което в противоречие с разпоредбите на чл.19 ЗПК.
При горните съдът приема, че е налице нарушение на закона касателно съществен елемент на процесния договор, което обосновава недействителност на Договора. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, с оглед разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, потребителят връща чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита / чл.22, чл.22 ЗПК/. При горните съображения главният иск следва да се уважи, като съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
2
По иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
По отношение осъдителната претенция за сумата от 188.81 лева / 96.53 евро, съдът намира, че същата следва да се уважи. В съдебно заседание на 28.05.2026г. по настоящото дело , ная основание чл.214, ал.1 ГПК пълномощникът на ищцата е направила надлежно изменение/увеличение на предявения иск от сумата 5.00 лева на 188.81 лева / 96.53 евро.
Видно от приетата по делото ССчЕ от 20.05.2026г. сумата от 188.81 лева е била погасена от заемателя, като е включена в общото извършено от Ив. Л. плащане към заемодателя в размер на 575.00 лева. До колкото Договорът е обявен за недействителен заплатеното от заемателя е недължимо и подлежи на връщане, заедно със законната лихва от 20.09.2024 година .
При този изход на спора по делото следва в тежест на ответника да се възложат направените от ищцата разноски по делото в размер на 110.00 лева/ 56.24 евро - заплатени държавни такси.
Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на държавата по сметка на РС Е.П. определения и изплатен на в.л. А. Б. депозит в размер на 255.65 евро - за изготвяне на приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ.
По претенцията за адвокатско възнаграждението, основано на разпоредбите на чл.38, ал.1 ЗАдв..
По делото е представен сключен по настоящото дело на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. между ишщцата и адв. В.А. Договор за правна защита и съдействие / л.76 от делото/.
В случая претендираното възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ на основаниечл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. е удостоверено надлежно, като е посочено конкретното основание от визираните в чл.38, ал.1, т.т.1-3 ЗАдв./. Адв. А. е упълномощена по делото едва към 16.04.26г. и е осъществявала процесуално представителство в настоящото производство в едно съдебно заседание, проведено на 28.05.26г. / на л.94, 95 от делото /, като е приложено към молбата от 16.04.26г. и пълномощно. При настоящата хипотеза следва на адв. А. да се присъди адвокатско възнаграждение при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове, цената на исковата претенция, обема на извършената работа, социално-икономическите условия в страната / в този смисъл вж.
Определение № 3118/20.06.24г. по ч.гр.д. № 3461/23г., III г.о. на ВКС/. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът се позовава на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа до колкото последната е само ориентир в определянето размера на възнаграждението / вж. Решение на СЕС от 25.01.2024г. по д. С438/22;
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед вътрешните отношения между представлявания и представителя, съдът не дължи проверка на отношения между упълномощения адвокат и ищцата. Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на друг юрист, съответно на материално затруднено лице, какъвто е настоящия случай. Отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент / в този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по 3 ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО; Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. При тези съображения съдът намира, че на основание чл.38, ал.1,т.т. 2,3 ЗАдв. следва да се определи на адв. А. възнаграждение в размер на 150.00 евро, платими от
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. Л. Г. от гр. Е.П., с ЕГН ********** и “С.К. гр.С. ,с ЕИК *********, Договор за паричен заем № 437687/0515027 от 27.07.2020 година .
ОСЪЖДА "С.К. ООД-гр.С. ,с ЕИК *********, да заплати на И. Л. Г., с ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в раззмер на 188.81 лева / 96.53 евро .
ОСЪЖДА "С.К. ООД-гр.С. ,с ЕИК *********, да заплати на И. Л. Г., с ЕГН **********, сторени разноски по делото в размер на 110.00 лева / 56.24 евро.
ОСЪЖДА "С.К. ООД-гр.С. ,с ЕИК *********, да заплати по сметка на РС Е.П. сумата от 255.65 евро - за ССчЕ .
ОСЪЖДА "С.К. ООД-гр.С. ,с ЕИК *********, да заплати на адв. В. А. – САК, със съдебен адрес : гр. С.,ул.Т.К." бл.**а на основание л.38, ал.1, т.т. 2,3 Зот Адв. Адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
4