Присъда № 16 от 14.02.2024, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 14/2023 г.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд- П. тъжба от Б. А. С. от гр. П., който е повдигнал обвинение против подсъдимия Р. Т. П. от с. Ц. обл. П.ска, за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно в това, че на 04.09.2022 г. на зеленчукова борса в ***** му е причинил комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинена в следствие на контузия на гръдния кош и коремна област, кървене от гастроинтестиналния тракт (кръвоповръщане) и кръвонасядания по корема.

Срещу подс. Р. П. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Б. С. за сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес с протоколно определение на съда.

В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник.

Последният поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения по същото. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Защитникът прави искане за присъждане на разноски в полза на подсъдимия при постановяване на оправдателен съдебен акт.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят Б. С. произвежда и търгува със зеленчуци на едро. От години той ползва сергия на зеленчуковата борса в *****, обл. Пазарджишка.

Непосредствено до него работи св. А. М., а в съседство срещу сергията на тъжителя работят свидетелите С. Н. и В. А..

Подс. Р. П. и неговата майка- св. Е. П. често пазарували стока от въпросната зеленчукова борса, тъй като имали сергия на пазара в с. Ц.. В съседство до тях била сергията на позната на тъжителя С., която продавала негова стока.

На 04.09.2022 г. тъжителят бил уведомен от неговата позната, че от 1 сергията й през нощта били изчезнали част от дадените от него домати за продаване, но тя забелязала същите домати на сергията на П.и. На същия ден по-късно, след обяд, подс. П. и неговата майка отишли в зеленчуковата борса в ***** за да пазаруват стока. На излизане от борсата трябвало да минат покрай сергията, на която работел тъжителя. Така наближавайки същата, подс. П. и св. П. били забелязани от тъжителя С., който решил да ги спре и да им направи забележка относно съобщеното му сутринта от неговата позната.

Той махнал с ръка в знак подсъдимия да спре автомобила, при което П. спрял.

Тъжителят се приближил към автомобила и застанал от страната на мястото до водача, където седяла св. П. и през отворения прозорец на автомобила отправил остра забележка към нея, с обвинението че крадат от стоката на „неговото момиче“. Това ядосало подс. П. и той слязъл от автомобила и заобикаляйки предната му част се приближил към тъжителя, като започнал да се разправя словесно с него. Тогава С. се приближил към него.

Междувременно от автомобила излязла и св. П.. Тримата продължили да се разправят, като в един момент подс. П., както бил до тъжителя свил лявата си ръка и с лакът замахнал и ударил С. в областта на корема. От силния удар пострадалият се присвил от силната болка. В това време подсъдимият се понечил да го удари втори път, но виждайки вдигнатата му ръка, тъжителят С. изправяйки се му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула. Ударът бил силен, като окото на подсъдимия се подуло, а от носа му текнала кръв.

Това накарало него и майка му да се качат в автомобила и да се оттеглят от мястото. Тъжителят С. пък седнал на един стол до сергията си и започнал да се присвива, тъй като изпитвал болка и дискомфорт. Междувременно подс. П. изпитвал силни болки, поради което спрял автомобила си на входа на борсата и потърсил помощ. След това подал и сигнал на тел.112, като на място бил изпратен полицейски автопатрул, в чиито състав били свидетелите И. Г. и Н.

Р.. Тъй като подсъдимият получил по-тежки травми при развилата се ситуация, на място бил извикан и екип на Спешна помощ, който откарал П. в Спешното отделение. Впоследствие подс. П. постъпил на лечение в УМАЛ „Св. Георги“ в гр. П..

Тъй като до края на деня и през цялата вечер и нощ болките не отшумели, на следващия ден – 05.09.2022 г. сутринта тъжителят С. посетил Спешна помощ, още повече че на два пъти повърнал кръв. След като бил прегледан той бил оставен на лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ П. до 07.09.2022 г., когато бил изписан с подобрения, след като му била наложена назогастрална сонда и проведено консервативно медикаментозно лечение. При изследванията не били установени травми на вътрекоремни и гръдни органи. При проведените прегледи на тъжителя било установено, че преди време е опериран от херния.

На 08.09.2022 г. тъжителят С. посетил и съдебен лекар, като при освидетелстването му било констатирано травматично увреждане в срединната коремна област- синкаво кръвонасядане с размери 19х13 см, което според съдебния лекар било причинено в резултат на действието на твърд, 2 тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаряло да е получено така, както е съобщил пострадалия- при нанесен удар с лакът в корема. Като тази травма причинила болка на пострадалия. Тъжителят С. представил на съдебния лекар и епикризата издадена от МБАЛ- П. относно проведеното му лечение, като съдебният лекар приел че освен посоченото травматично увреждане на пострадалия са били причинени вследствие на нанесения му от подсъдимия удар с лакът и контузия на гръдния кош и коремната област и кървене от гастроинтестеналния тракт (кръвоповръщане), което било овладяно без оперативна намеса и е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

По повод на това на 05.01.2023 г. пострадалият Б. С. сезирал с тъжба РС- П. и било отпочнато настоящото наказателно производство.

Междувременно за нанесените му травми подс. Р. П. сезирал РП- П. с жалба, по повод на което било образувано ДП за нанесена средна телесна повреда, прераснало в НОХД № 564/2023 г. , приключило с влязла в сила на 19.04.2023 г. присъда-споразумение, с която Б. С. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което му било определено наказание пробация.

В хода на съдебното следствие по делото е допуснатата и назначена в Съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като обективно и компетентно. От същото се установява, че в резултат на нанесения му удар с лакът в областта на корема, тъжителят С. е получил кръвонасядане по предната коремна стена с размери 19х13 см, което му е причинило болка с умерен интензитет за период от 6-7 дни и не води до трайни последици върху здравния статус на пострадалия, като не му пречи да извършва физическа работа, дори и тежка.

Вещото лице е посочило в заключението си, че при първата хоспитализация в болнично заведение на тъжителя С. на 05.09.2022 г. е проведено изследване на вътрекоремни и гръдни органи на пострадалия, при което не са били установени травми. Въпреки оплакванията си за кръвоповръщане и мЕ., на пострадалия не била проведена горна едоскопия за диагностично уточняване на източника на кървене. Тоест С. не бил диагностициран прецизно. При втората му хоспитализация на 26.09.2022 г. вече е било проведено такова изследване, при което е диагностично установено, че тъжителят има остър хеморагичен гастрит (ерозивен гастрит) и гастроезофагеална рефлуксна болест с езофакит. Тези болестни състояния обаче нямат травматична генеза и се лекуват консервативно.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като обосновава допълнително своето становище.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите А. М., В. А., С. Н., частично от показанията на Е. П., И. Г. и Н. Р., частично от обясненията на подсъдимия, а също изцяло от относимите и приети по делото писмени доказателства- СМУ, заключението на назначената 3

СМЕ, материалите по НОХД № 564/23 г. по описа на ПзРС, както и от вещественото доказателство- компактдиск, съдържащ аудиозаписи и снимки на ел. картони на приетите повиквания на тел.112 за станалия инцидент.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М., А. и Н., които са непосредствени очевидци на случилото се. Показанията и на тримата са еднопосочни и взаимно допълващите се. Те убедително заявяват, че са възприели разговор между тъжителя, подсъдимия и майката на последния, в който според св. М. ставало въпрос за „някакви домати“. Свидетелите М., А. и С. сочат също така, че са възприели как подсъдимия с лакътя на лявата си ръка нанесъл удар в корема на тъжителя С., вследствие на което той се присвил, след което подс. П. посегнал да го удари втори път, но тогава тъжителят му нанесъл удар с ръка в лицето. Всеки от тях е възприел ситуацията случайно, тъй като те работят в непосредствена близост до мястото на случая. Освен това вниманието им е било привлечено от предхождащия физическата разправа словесен спор между участниците в инцидента, който е бил на висок тон.

В подкрепа на показанията на тези трима свидетели са и СМУ и заключението на извършената СМЕ, според които при прегледа на тъжителя още в болничното заведение, а впоследствие и в Съдебна медицина, в областта на коремната областта по предната страна по средата е констатирано кръвонасядане с размери 19х13 см. Както съдебният лекар е посочил в СМУ, така и вещото лице е уточнило също, че механизмът на получаване на това кръвонасядане е травматичен, чрез действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв предмет, като отговаря на съобщеното от пострадалия, а именно нанесен му удар с лакът в областта на корема.

Действително в показанията си полицейските служители не можаха да си спомнят дали тъжителят им е съобщил, че е бил ударен от подсъдимия, като св. Р. заяви, че смътно си спомня, че имало спор между двамата, заради това че П. бил крал, но не си спомнял дали и С. бил пострадал. Видно от писмените материали по приложената по НОХД № 564/23 г. полицейска преписка е, че още на 04.09.2022 г. в писмените си обяснения тъжителят С. е посочил, че е бил ударен от подс. П. макар да е посочил, че ударът е бил в гърдите и затова той го ударил в лицето „с шамар“, като е заявил, че е трябвало да се защити, тъй като П. бил „започнал първи“. Това обстоятелство и имайки предвид, че към онзи момент подс. П. е получил по-сериозна травма и той е подал сигнала за инцидента на тел.112, то съвсем естествено вниманието на полицейските служители е било изцяло насочено към него и нанесеното му телесно увреждане, като е било неглижирано заявеното от тъжителя С. и вписаното от него в даденото писмено обяснение, като усилия за изясняване в тази насока не са били предприети от полицейските служители. Едва в по-късен момент при изясняване на случая и извършената полицейска проверка по повод сезирането на РП- П. с жалба от подсъдимия, са били взети по-подробни обяснения, в които тъжителя С. е дал и поподробни обяснения за случилото се.

4

Следва да се отбележи и още един факт, а именно нанесения силен удар с юмрук в лицето (лявата скула) на подс. П. от страна на тъжителя С.. Този удар по интензитета на приложената сила, локализацията и начина на нанасяне сочат на това, че той е предприет именно в отговор и като реакция на негативно поведение спрямо тъжителя. Затова и съдът прие за достоверни показанията на посочените по-горе трима свидетели, че именно подс. П. е започнал пръв физическата разправа като е нанесъл удар с левия лакът в областта на корема на тъжителя С., като механизма на нанасяне, отговаря и на ситуирането на двете лица един спрямо друг, както и това че ударът е нанесен в момент, в който пострадалият не го е очаквал, което пък и опровергава твърденията на подс. П. и св. П., че още след слизането на първия от автомобила той е бил нападнат от С., който го ритнал в областта между краката, а след това му нанесъл удар с юмрук. Такава ситуация не е била възприета от тримата свидетели-очевидци на случая, но и тя противоречи на анализа на всички доказателства водещи до горния извод, който е и житейски логичен.