Решение № 630 от 12.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Благоевград, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500948 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18905/25.07.2025 г., подадена от адв.М. Ш., преупълномощена от адв.А.В., назначена за особен представител в производството по отношение на М. П. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Падеш, ул.”***” № 24, против решение № 485 от 07.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1892/2024 г. по описа на РС-Благоевград, допълнено с решение № 662/24.07.2025 г. и поправено с ршение № 749/16.09.2025 г., с което е признато за установено по отношение на М. П. Л., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 435 от 11.04.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 831/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно сумата от 1288,40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7053185370 от 27 юли 2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/22.08.2023г. към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.04.2024 г. до окончателното погасяване, като М. Л. е осъден да заплати и направените по делото разноски.

1

Във въззивната жалба се твърди, че въззивникът М. П. Л., не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес, поради което същият се представлява в производството от назначения му особен представител, а последният има ограничен кръг права за целите на процеса. Поддържа се, че особеният представител не може да приема материалноправни волеизявления, каквото е съобщаването на цесията. Според въззивника, получаването на съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК. Цитира се разпоредбата на чл.29, ал.5 от ГПК, съгласно която особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Обяснява се, че връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право.

Обръща се внимание, че представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като приложение намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК - ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6.

Аргументира се, че тази представителна власт е ограничена по арг. от чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Поради това се сочи, че връчването на уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно връчване, поради което цесията не е надлежно съобщена.

По тези съображения се иска да се приеме, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД не е носител на вземания срещу М. П. Л., и предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че ищцовото дружество притежава активна процеусална легитимация.

Обяснява се, че уведомяването за извършената цесия от стария кредитор има 2 за цел единствено да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на същия, като липсата на уведомяване, не прави цесията недействителна, а не поражда действие спрямо длъжника, за когото все още съществува възможността да изпълни на стария кредитор и при научаването за прехвърленото му задължение, да отправи своите възражения за погасяване на същото. В случая се поддържа, че в първоинстанционното производство е установено както наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем, така и липсата на изпълнение на поетите задължения от страна на заемателя.

Въззиваемият подчертава изрично правото на стария кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията като негов пълномощник. В тази насока се цитира практика на ВКС - решение № 156/30.11.2015 г., т.д.№ 2639/2014 г. на II т.о., решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по г.д.№ 5759/2014 г. на III г.о.

Според въззиваемия, особеният представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена от закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. В тази връзка въззиваемият се позовава на чл.45, изр.2 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за лично връчване при липсата на разграничение между договорен и особен представител, както и на решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г.. I т.о.. ТК. в което ВКС е възприел, че .връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Подчертава се, че по делото е представено пълномощно, с което на „Агенция за контрол на просрочени задължения'' АД са вменени правомощия, като в изпълнение на разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД е представено и потвърждение за сключването на договора за цесия. Поради това, настъпилото правоприемство и изричното упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на дълга, което е съобщено с връчване с препис от исковата молба, се иска да се приеме, че въззиваемият притежава материална легитимация по исковете.

Според въззиваемия, по несъмнен начин той се е легитимирал като кредитор на ответника, поради което се иска въззивната жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено решението на РС-Благоевград.

Претендира се присъждане производство разноски. на

3 направените във въззивното

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относимите към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 831/2024 г. по описа на РСГоце Делчев, е видно, че въз основа на подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, заявление, на 11.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. П. Л., ЕГН **********, за следните суми: сумата 1 288.40 лв, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053185370/27.07.2021 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/22.08.2023 г. към договор за цесия от 22.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024 г., до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски за 4 държавна такса от 25.77 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 21.83 лв.

На 12.10.2023 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя е изпратено и получено на 27.10.2023 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1 от ГПК.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, както и по месторабота, връчването на издадената заповед е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 07.06.2024 г. са дадени указания да предяви иск.

При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване съществуването единствено на задължение за главница по договор за кредит .

Видно от изложеното в искова молба, подадена пред РС-Благоевград, по която е образувано гр.д.№ 1892/2024 г., „Агенция за събиране на просрочени задължения“ АД претендира установяване на процесното задължение спрямо М. Л., на основание сключен договор за кредит.

В производството е безспорно, че М. Л. и “Ти Би Ай банк“ ЕАД, са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 7053185370/27.07.2021 г., въз основа на който “Ти Би Ай банк“ ЕАД е отпуснало в заем на Л., сума в размер на 1 500.00 лв. Предвидено е заплащане на застрахователна премия от общо 502.57 лв. за целия срок на договора, от която 239.77 лв. за застраховка Bank пакет 3 сметка и 262.80 лв. за Bank пакет 3 кредит + сметка. Посочената премия е включена в главницата на кредита, при което размерът на последната е нараснал от 1 500.00 лв. на 2 002.57 лв. Годишният лихвен процент е определен на 22.53%, а годишният процент на разходите – 24.03%. В т.10 от договора е изрично посочено, че общата стойност на плащанията е 2 505.82 лв., които следва да бъдат върнати на 24 бр. месечни вноски, откоито 23 бр. по 104.41 лв., а последната в размер 5 на 104.39 лв.

Имайки предвид страните и целта на договора, съобразно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, спрямо същия намира приложение Закона за потребителския кредит в редакцията му към момента на сключване на процесния договор от 27.07.2021 г., а именно след изм. и доп. с ДВ бр. 104 от 08.12.2020 г.

С оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК , съобразявайки възраженията на ответника Л., данните по делото и изискванията на чл.10, чл.10а и чл.11 от ЗПК, РС-Благоевград правилно е установил противоречие на договора с посочените императивни прави норми, водещо до нищожност на сделката при приложение на чл.22 от ЗПК. Мотивите на РС се възприемат изцяло от настоящия състав, поради което не е нужно преповтарянето им.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 1 500 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н., нямат характер на главница, поради което банката няма основание да претендира сумата над 1500 лева до посочения в договора „размер на кредита“ 2002.57 лева като главница, доколкото в разликата над 1500 лева до 2002.57 лв лева са включени двете застраховки – Bank пакет 3 сметка и Bank пакет 3 кредит + сметка, но същите не са част от предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума-главница.