Решение № 20 от 12.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 438/2022
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 12.08.2024
- Състав
- Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал. 2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. С.З., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900438 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 429 ал.
3 от КЗ.
В исковата молба е изложено, че на 11.02.2022 г. около 14:30 часа на път 503-км.3+000, ищецът се е движил в посока „юг-север“, управлявайки л.а марка „Ауди“, модел „80“, с държ.рег.№ **.
В същото време срещу него в посока „север-юг“ се е движил л.а. марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, с държ.рег.№ **, управляван от водача С.Т.И., ЕГН **********. Посочено е, че за въпросният автомобил към дата 11.02.2022 г. е била налице редовно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG30121001590870 по опис на ответника.
Сочи се, че поради неразрешено навлизане в лентата за насрещно движение от страна на водача С.Т.И., управлявания от него автомобил се е сблъскал предно-лявостранично със също предно и ляво страничната част на автомобила на ищеца, който се е движил срещу него. Възникналото между двата автомобила ПТП от 11.02.2022 г. е настъпило в лентата за движение на ищеца, като вината за събитието е изцяло на водача С.Т.И..
Посочено е, че настъпилото произшествие е било посетено от органите 1 на МВР, за което е бил съставен протокол за ПТП № 1805720 от 11.02.2022 г.
Впоследствие, след надлежното представяне на медицинските документи за претърпените увреждания от страна на ищеца, е бил съставен коригиращ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-7989-28.06.22 г. по описа на ОДМВР-С.З., сектор „ПП”.
Изложено е, че от страна на собственика на управлявания от ищеца автомобил - С.Б. С., с постоянен адрес в гр.С.З., **, е била входирана претенция до ответника за изплащане на причинените на собственото му МПС имуществени вреди. Сочи, че ответникът не е оспорил настъпването на събитието и вината на делинквента, чиято отговорност той покрива по силата на сключената между тях задължителна застраховка и е определил подлежащото се на изплащане застрахователно обезщетение по образуваната застрахователна претенция № 0801-000849/2021-02 по негов опис.
Заявено е, че от страна на ищеца, на дата 15.02.2022 г. също е входирано искане за определяне: на застрахователно обезщетение, заведено под щета № 0801-000849/2022-03 по опис на ответника. С писмо изходящ № 2459/16.05.2022 г. също по негов опис, след изтичане на предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество, на ищеца е отказано да бъде изплатено обезщетение, поради липсата на основания за това.
Смята за неоснователен така постановения отказ от определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, а ответника за изцяло отговорен спрямо претърпените от ищеца травматични увреждания вследствие на ПТП от 11.02.2022 г., установени по надлежния ред, както следва:
Многофрагментно счупване на четвърта и пета предноходилни кости на левия крак. Разкъсно-контузни рани по предната повърхност на дясна подбедрица. Контузия на дясната повърхност на гръдния кош с отоци и кръвонасядания.
На ищеца е била поставена и гипсова имобилизация с гипсова шина върху средната и долна трета на лявата подбедрица, лявата глезена област и лявото ходило, чието носене е продължило над 30 дни.
Твърди се, че придвижването с помощни средства - патерици е продължило постоянно за период по-дълъг от два месеца, а епизодично продължава и до днес.
2
Сочи се, че горепосочените увреждания са настъпили внезапно, при осъществяването на изключително грубо нарушение на правилата на ЗДвП, от страна на делинквента и са се отразили в изключителна степен върху здравословното състояние (физическо и психическо) на ищеца.
И по-конкретно - ПТП е настъпило половин година преди ищеца да навърши 77 години. Заявено е, че въпреки тази си преклонна възраст преди събитието Б. С. Б. е бил изключително активен, самостоятелен човек и винаги в помощ на другите. Радвал се е на своята старост и е прекарвал деня си в разходки в междублоковите пространства на квартала, в който живее, градските паркове и се е грижил с огромна охота за наследствената си къща в с.Б.п., Община О. и намиращите се в нея - лозов масив, цветни лехи и овошки.
Движението за него е било от изключителна важност, за да може да продължи да се чувства здрав, активен и да не е в тежест на своите близки. С удоволствие и по няколко пъти на ден е изкачвал стълбите до втория етаж на блока, където живее и където се намира неговия апартамент. Бил е и изключително отговорен съпруг, като активно е участвал в ежедневните битови задачи, както в своето семейство, така и в семейството на своите деца.
Твърди се, че след датата на инцидента нещата за ищеца обаче са се променили в силно негативен аспект. На първо място, интензитета и продължителността на търпените от последния болки и страдания е бил изключително висок. Последните не са отшумели и до настоящия момент, като епизодично налагат приемането и на болкоуспокояващи. Сочи се, че напредналата му възраст категорично не спомага за възстановяването на травмите и последните, както и нуждата от моментни приеми на медикаменти за тях, ще продължат до края на жИ.та му. В продължение на няколко месеца след събитието ищецът е бил в силен дискомфорт, като е изпитвал затруднения и в най-дребните ежедневни задачи и се е нуждаел от чужда помощ, за да се обслужва, което е в пълен разрез с неговата същност.
Първите два месеца след инцидента е прекарал предимно у дома си на легло, като излизанията му са били категорично възпрепятствани, поради липсата на асансьор в блока, където живее. Липсата на движение от своя страна въздейства неблагоприятно както на неговото физическо, така и на неговото психическо състояние. Към настоящия момент и смятано от датата на ПТП е в невъзможност да се грижи за своите лозови насаждения и градината си в 3 с.Б.п., което в още по-голяма степен се отразява неблагоприятно на неговото емоционално състояние. Изпитва силни болки в счупеното място и при наймалките физически натоварвания, а походката му се е променила осезаемо.
Сочи се, че тотално се е отчуждил от своите близки, мислейки, че им е в тежест, затворил се е дълбоко в себе си и се е дезинтересирал от всички занимания, които преди това са му създавали радост и удоволствие. Повече от седем месеца ищеца страда от безсъние и страхови епизоди. Изпаднал е в депресия, която се задълбочава все повече. Превърнал се е в изключително раздразнителен човек, в пълно протИ.речие с предишния му приветлив и благ характер.
Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл.492, т.1 действаща към момента на увреждането, минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие. Посочено е, че от процесното ПТП подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди е претърпял единствено ищеца. Сочи се, че в същото време към датата на събитието и до настоящия момент, през който тече и периода на възстановяване на ищеца, икономическите условия в страната се влошават. Заявено е, че са налице изключителни инфлационни процеси и покачване на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които обуславят в цялост размера на исковата претенция.
По отношение на претендираната от ищеца законна мораторна лихва се посочва, че последната е изчислена за периода от дата 03.03.2022 г. до дата 26.09.2022 г., при брой дни за този период 208 и годишен лихвен процент от 10 пункта върху претендираната главница в размер на 30 000 лв., което представлява общ размер от 1733.33 лева. Основанието, на което претендира това обезщетение за забава е чл.497, ал. 1 от КЗ. Сочи, че съгласно тази разпоредба ответникът е в забава смятано от 03.03.2022 г., тъй като към дата 15.02.2022 г. всички изискуеми се и налични документи, които да установят събитието и размера на вредите са били предоставени от ищеца, а застрахователното дружество не е изпълнило задължението си в срока по чл.497, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Предвид гореизложеното и поради изчерпването на всички способи посочени в КЗ, ищецът смята, че е налице правен интерес да предяви 4 настоящата искова претенция срещу ответника, като моли съда да постанови решение, с което: да ОСЪДИ ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 30 000 лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, обезпечени съгласно договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG30121001590870 по опис на ответника; ведно с дължимата се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането; както и сумата в размер на 1733.33 лева, представляваща дължимата се законна лихва за забава, върху претендираната главница от 30 000 лв. за периода от 03.03.2022 г. до 26.09.2022 г.
Моли, да се определи и да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
На основание чл. 127 ал.4 от ГПК посочва специална банкова сметка за заплащане на дължимите се суми.
В първото съдебно заседание на 05.10.2023г. по реда на чл. 143 ал. 2 от ГПК ищецът е уточнил, че в исковата молба е допусната техническа грешка и пояснил, че водачът, нарушил правилата за движение и управлявал застрахования при ответника автомобил е лицето Д. З. И., а посоченият С.Т.И. е собственикът на автомобила, управляван от Д. З. И..
Съдът е обявил доклада за окончателен с направените от ищеца уточнения.
В съдебно заседание от 07.12.2023 г., съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, който да се счита предявен вместо за сумата от 30 000 лв. за сумата от 40 000 лв.
В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който изразява становище по основателността, допустимостта и редовността на предявените искове.
Оспорва предявените искове като неоснователни и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло, като на 5 основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатска защита. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност на главния иск.
В случай, че съдът намери исковете за основателни, ответникът моли да се намали размерът на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишен и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на претърпените от същия травми от процесното произшествие, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан и управление на МПС с несъобразена,/респ. разрешена скорост в района на настъпване на процесното произшествие.
Намира, че исковете са допустими, макар и неоснователни и няма процесуална пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда.
Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. В процесния случай твърди, че водачът на трактор марка „Джон Диър“ с peг. № ** не носи отговорност, респ. не носи пълна отговорност за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца, поради което искът му за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди претърпени в резултат на процесното ПТП се явява абсолютно неоснователен, респ. частично основателен.
На следващо място твърди, че искът е неоснователен и поради липсата на друг съществен елемент от сложния фактически състав на обезвредата, а именно - вредата. Твърди, че ищецът не е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания.