Решение № 47 от 17.08.2022, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Момчилград, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20225150200117 по описа за 2022 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Б. ЯН. З. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 22-0318- 000 175/ 13.07.2022г. на Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца- за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Наложените наказания били несправедливи, и това е довело до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният, като незаконосъобразен. Претендира заплащането на разноски- адв.възнаграждение.

В съдебно заседание– жалбоподателят се явява лично, и се 1 представлява от адв.Н.Д. от АК- Смолян, който поддържа жалбата и иска отмяна на нак.постановление, като претендира разноски, и намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно, по доводи, подробно изложени в своята пледоария.

Ответната страна, Началникът на РУ- Кирково, чрез ю.к. на ОДМВРКърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ, който иска да се потвърди нак.постановление, и претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.хонорар, по изложените доводи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 03.07.2022г. св.К.Й. /служител в РУ-Кирково/, в присъствието на св.В.М. /пол.служител/, и св.Н.Я. от с.Пресека, общ.Кирково, е съставил АУАН серия GА № 536897 против жалбоподателя, за това, че на 03.07.2022г. в 17,10 часа по 3-то класен път 867, на км40-200, общ.Кирково, в посока на движение от с.Добромирци за с.Пресека, същият /жалбоподателят/ е управлявал л.а. “АУДИ А-4“ с рег.№ ******, него собственост, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, като на лек десен завой по посока на движението с предна дясна част на автомобила е блъснал безстопанствено животно-куче, обгрижвано и хранено от Н. М.. ЯК. с ЕГН********** от с.Пресека, което е пресичало пътя от дясно на ляво по посока на движението, вследствие на което е възникнало ПТП, при което е било убито кучето и са били нанесени имуществени щети на МПС. След възникналото ПТП водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Около 19,15 часа Водачът е бил установен и изпробван за употреба на алкохол с техн.средство /Дрегер 7510 със съответният фар.номер и тариран до 09.2022г./, като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на същата дата, и последният го е приел без възражения.

Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по настоящото производство, като в същото време за произшествието е 2 изготвена докладна записка от пол.служител-Кр.Й., след извършена проверка, в която са снети писмени обяснения от жалбоподателя З., от свидетеля по АУАН- Н.Я..

Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено процесното Наказателно постановление № 22-0318- 000 175/ 13.07.2022г. на ВПД Началник на РУ-Кирково към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец- за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

Съобразно така установеното съдът приема, че административнонаказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 19.07.2022г .

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта, както и очевидецът по нарушението, които в своите показания описват горната фактическа обстановка..

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС, с които се установява горната фактическа обстановка, както и обясненията на посочените по-горе лица /писмени обяснения, приложени към докладната записка/.

Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е установена със събраните по делото доказателства, приема следното от правна страна.

Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати 3 съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелитепосочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост, освен за св.Н.Я., която е посочена като лице, което обгрижва и храни пострадалото куче /но и нейните показания са в синхрон с тези на първите двама- полицейските служители, както и на писмените доказателства/.

Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм. отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП , без да е конкретизирано точно кое от изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение деецът е нарушил, и в този смисъл е трайната съдебна практика по този вид дела.

Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП , водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче, не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението като е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача - посочено е движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, /т.е. актосъставителят е посочил един от факторите, който е довел до произшествието/. Това описание е пренесено и в процесното НП. В същото време не може да установи дали действително скоростта е била несъобразена, т.к. предизвиканото ПТП само по себе си не 4 може да доведе до формиране на извод за наличие на вина в поведението на лицето, което е управлявало МПС, а следва да се посочи дали избраната скорост била достатъчна да се спре при проявление на предвимо препятствие или създадена опасност за движението- сиреч последните не са посочени.

Съобразно и това съдът приема, че е налице липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира еднозначен извод- АУАН е съставен в нарушение на императива на разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН , доколкото липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит. Коментираното нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.

Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно, наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968 г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.

Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал посоченият автомобил на посочената дата, място и част, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно животнокуче. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП при управление на лекия автомобил със скорост, която не е избрал съобразно релефа на местността, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното 5 платно животно. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

С л е д преценка н а събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с релефа на местността, като легалният прочит на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния т извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управляваният от жалбоподателя автомобил. В тази насока следва да се посочи, че липсва и протокол за ПТП, от който да е видно, дали действително механизмът на ПТП е такъв, какъвто се описва, в това число и какъв е бил сблъсъкът на автомобила и животното. Само по себе си всяко животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на животни /диви или домашни/ на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А21 /"Възможна е поява н а домашни животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за 6 наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе домашно животно и ще пресече внезапно пътното платно. Т.е., като участник в движението, жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне за заложеното в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. Или, в конкретният случай се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, административно-наказващият орган да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на неговото твърдение. Следва да се посочи, че това е твърдение, а не е факт, от който се правят съответни изводи, и съответно е предмет на изясняване и доказване, като АНО не е направил необходимото, за да съберат доказателства, с цел доказване на повдигнатото обвинение. Съдът намира, че това е нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, тъй като на практика това е довело до невъзможност за нарушителя да разбере точно какво нарушение му е вменено, което от своя страна нарушава правото на защита на санкционираното лице. Той е в пълното си право да знае в какво точно е обвинен.