Решение № 261903 от 10.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16531/2019
- Вид
- Решение № 261903
- Подписан
- 10.06.2021
- В сила
- 19.11.2021
- Състав
- ДЕНИЦА ДОБРЕВА ДОБРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/10.06.2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16531 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, предявен от
„Юробанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище *** (правоприемник на „Б.П.Б.” АД, ЕИК *********) срещу М.К.С., ЕГН ********** *** и „Тин Инвест“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис №1 за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключен между двамата ответници договор за покупка и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2019г., с който са прехвърлени вземания по обратен изпълнителен лист срещу ищеца, издаден по т.д.№ 2000/2015г. за сумата от 19 500 лева.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е разполагал със съдебно установено по т.д.№ 2000/2015г. вземане спрямо ответника М.С., произтичащо от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека № 3027/Р/2006-24.11.2006г. По същото делото в полза на М.С. срещу банката е издаден обратен изпълнителен лист за предварително събрани по реда на чл. 417 от ГПК вземания. На следващо място ищецът твърди да е кредитор на М.К.С. и за вземания – главница, лихви и разноски отново по същия договор, които вземания са предмет на т.д.№983/2018г. по описа на ВОС. Твърди се, че по същото дело е постановено решение, с което исковете на банката са частично уважени, като решението не е влязло в законна сила.Твърди се, че Б.П.Б. АД е получила покана за доброволно изпълнение по изп. д. 1378/2019
ЧСИ Стефан Петров за доброволно заплащане на парични задължения по изпълнителен лист №
59/16.09.2019г., издаден в полза на М.С. и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 1222/2019 на ЧСИ Стефан Петров за доброволно заплащане на парични задължения по изпълнителен лист № 351/14.08.2019г., издаден в полза на М.С.. След получаването на горните покани ищецът е направил изявление за прихващане, депозирано до ЧСИ Стефан Петров, per. № 921, с район на действие СГС на 26.09.2019г., което възражение обаче не е съобразено от съдебния изпълнител. На
10.07.2019г. Банката е получила уведомление, че на 08.07.2019г. М.К.С., ЕГН ********** и ответника „Т.И." ЕООД, са сключили договор за покупка и прехвърляне па вземане /цесия/ за вземане в общ размер на
19 500 лв. За това вземане е издаден изпълнителен лист по т. д. 2000/2015г. на Окръжен съд - Варна. Навежда се, че сключвайки договора за цесия ответникът М.С. уврежда ищеца, осуетявайки възможността да удовлетвори вземанията си спрямо нея като извърши прихващане със задълженията си спрямо С.. Твърди се, че и двете страни по договора за цесия са знаели за увреждането на кредитора „Б.П.Б.“ АД. Този си довод страната основава на самото съдържанието на договора за цесия, в който страните са посочили, че прехвърлят вземания по търговско дело 2000 по описа на 2015г. на Варненски Окръжен съд, представляващо вземане по обратен изпълнителен лист.
Извежда се, че при сключване на договора за цесия „Т.И." ЕООД, чрез представляващия си е било запознато, че предмет на това дело са задълженията на М.С. по договор за кредит обезпечен с ипотека.
Твърди се, че на
08.02.2018г. М.К.С. и „Т.И." ЕООД са сключили още един договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ за вземане възникнало по изпълнително дело № 20157110400414 по описа за 2015 г. на ЧСИ Даниела Петрова –Янкова, представляващо разликата между размерът на дълга по горецитираното изпълнително дело и реализираната продажна цена съгласно постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 15045 от 19.05.2017 г. В уведомлението е посочено, че вземанията, които се прехвърлят с Договора за цесия от 08.02.2018г., произтичат от изпълнително дело 414/2015г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова. При подписване на договора за цесия, цедентът „Т.И."
ЕООД, чрез своя законен представител Тихомир Маринов е бил запознат със съдържанието на договора, включително това, че по изпълнителното 414/2015 /вземането, което е предмет на договора за цесия/ Банката, която е длъжник по прехвърлените вземания, е и кредитор на М.С. по договор за кредит с ипотека.
По изложените съображения са настоява за уважаване на така предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.С. Колева е подала отговор на исковата молба. На първо място се оспорва легитимацията на ищеца като кредитор. В тази връзка навежда, че вземанията на банката, за които е образувано из.дело № 414/2015 по описа на ЧСИ Даниела Янкова са погасени. Оспорва се в полза на ищеца да съществуват вземанията, за които е предявен осъдителен иск по т.д. №983/2018г. на ВОС, евентуално счита, че тези вземания са възникнали след датата на оспорената цесия. Възразява процесната сделка да уврежда кредитора, като твърди, че същият разполага с различни способи за удовлетворяване на вземанията си. Оспорва знанието за увреждане на страните по договора за цесия. В тази връзка поддържа, че „Т.И.“ ЕООД не е участвало в производства между банката и г-жа С., поради което не може да се счита в известност за него. При цесията страните по нея само са посочили произхода и размера на вземанията. Твърди се, че дори дружеството да се е запознало със съдържанието на съдебното решение, при наличие на обратен изпълнителен лист е ясно, че вземанията предмет на иска са погасени изцяло. Ето защо приобретателят не е могъл да предполага, че е налице претенция от страна на „Б.П.Б.“ АД към г-жа С.. На следващо място се сочи, че дружеството Т.И.“ ЕООД не е страна по изп. дело № 414/2015 на ЧСИ Даниела Петрова, съответно не е запознато с документите, съдържащи се в преписката към него, а и към сключване на договора за цесия, същото изп. дело е било прекратено. В заключение се настоява за отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.И.“ ЕООД също е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва легитимацията на ищеца като кредитор на М.С.. Оспорва се процесния договор за цесия да е сключен с намерение за увреждане на ищеца. Договорът за цесия е сключен преди да е възникнало вземането на банката спрямо първия ответник. Поддържа, че дружеството не е участвало в производствата, водени между другите страни в процеса. Дори дружеството да се е запознало със съдържанието на съдебното решение, при наличие на обратен изпълнителен лист е ясно, че вземанията предмет на иска са погасени изцяло. Ето защо приобретателят не е могъл да предполага, че е налице претенция от страна на „Б.П.Б.“ АД към г-жа С.. На следващо място се сочи, че дружеството Т.И.“ ЕООД не е страна по изп. дело № 414/2015 на ЧСИ Даниела Петрова, съответно не е запознато с документите, съдържащи се в преписката към него, а и към сключване на договора за цесия, същото изп. дело е било прекратено. В заключение се настоява за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Ищецът е ангажирал подробни писмени бележки, в който е доразвил правните си доводи по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между „Б.П.Б.” АД и М.К.С. е възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека № 3027/Р/2006-24.11.2006г. със срок на издължаване 24.11.2036г.
Не е спорно още, че с влязло в сила решение по т.д. 983/2018 по описа на Варненски окръжен съд М.К. Спасов е осъдена да заплати на „Б.П.Б.” АД сумата от 129 669,32 евро, представляваща неизплатена главница по сключен договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., обявена за предсрочно изискуема с исковата молба и сумата от 18 090,73 евро, представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., сумата от 3404. 72 евро, представляваща незаплатена наказателна лихва за периода 24.08.2015г. до 24.06.2018г., сумата от 1792,09 евро, представляваща неизплатени годишни такси за периода 24.08.2015г. до 24. 06.2018г. и сумата от 1024,94 лева, представляваща неизплатени такси за нотариални покани и такси за подновяване на ипотеката.
Липсва спор още, че в полза на М.С. срещу банката е издаден обратен изпълнителен лист №351/14.08.2019г. по т.д. № 2000/2015г. на Варненски окръжен съд за предварително събрана по реда на чл. 417 от ГПК сумата от 1876, 30 евро представляваща неприсъдена наказателна лихва за забава за периода 24.06.2012г. до 20.08.2012г., поради погасяването й по давност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 265, 31 лева, представляваща пропорционално удържаните такси и разноски в изпълнителното производство.
Установява се още, че в полза на ответника М.С. е издаден обратен изпълнителен лист № 59/16.09.2019г. по възз.т.д. №403/2018г. по описа на
Варненски апелативен съд за сумата от 7282.08 евро, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит от 24.11.2006г., обезпечен с ипотека и сумата от 929, 23 лева, представляваща съразмерни такси и разноски в изпълнението.
Установява се, че с договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2019г. М.К.С. е прехвърлила на „Т.И.“ ЕООД вземане по търговско дело № 2000 по описа за 2015г. на Варненски окръжен съд, представляващо вземане по обратен изпълнителен лист в размер на 19500 лева.
От приложените на л. 67 и 68 покани за доброволно изпълнение, изпратени по изп. дела съответно № 20199210401222 и 20199210401378 по описа на ЧСИ рег. №921 се установява, че „Б.П.Б.” АД е уведомена за цесията на вземанията по двата обратни изпълнителни листа съответно на 28.08.2019г. и на 02.10.2019г.
С изявление за прихващане (л. 71 и л.72) , изходящо от „Б.П.Б.” АД и адресирано до цедента „Т.И.“ ЕООД банката е оспорила извършената цесия, поради липса на съгласие от страна на цедирания длъжник. Едновременно с това е посочено, че банката води срещи М.С. осъдителен иск, по който е образувано т.д. № 983/2018г. на Окръжен съд-Варна, който спор не е приключил. Със същото изявление банката уведомява, че извършва прихващане на собственото си вземане в размер на 331 706,78 лева, предявено по посоченото търговски дело с вземането на „Т.И.“ ЕООД по изп. дело № 20199210401222.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки
- 1) ищецът да има качеството на кредитор; 2) действието, чиято относителна недействителност се претендира да има характер на увреждащо по отношение на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането, в случай, че не е налице предвидената в чл. 135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД презумция за знание. В случая с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие- договор за цесия, обословено от интереса при уважаване на исковата претенция да се възстанови насрещността на вземанията и банката да извърши прихващане на собствените си вземания с тези на ответника М.К.С., за които последната се е снабдила с изпълнителни листи спрямо банката.
По първата предпоставка: В случая не е спорно, че ищецът „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Б.П.Б.” АД е страна по облигационно отношение, възникнало по силата на договор за кредитиране с ответника М.С. със срок на издължаване до 2036 година.
Материалната легитимация на кредитора е потвърдена с влязло в сила решение по т.д. № 983/2018г. по описа на ВОС. Съдът намира, че не може да се зачете оспорвано от ответниците, че вземанията на кредитора са погасени. В случая с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземанията си предмет на т.д. №983/208г. на ВОС, а не се касае за вземанията, за които е образувано изп. дело №414/2015г. на ЧСИ Даниела Янкова.
Видно от приложеното изп. делото същото е образувано за удовлетворяване на дълга, за който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №10212/2015г. по описа на ВРС.