Решение № 382 от 10.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500447 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№54/05.03.2024г. по гр.дело№702/2023г. на РС-П., съдът е: -осъдил В. С. Г. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П. ул.„Д.П.Б.", да заплати на И. Н. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П. ул.„А.Т." по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, сумата 5000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания и психически стрес, в резултат на причинена на И. Н. Н. на 01.08.2022г. лека телесна повреда, по хулигански подбуди, изразяваща се в контузия с хематом на лява орбита и контузия с травматичен оток в лява теменна област на главата, за което престъпление В. С. Г. е признат за виновен с одобрено споразумение с Определение№16/27.06.2023г. по АНД№55/2023г. по описа на Софийски военен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 01.08.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 1000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за заплащане на адв.възнаграждение за процесуално представителство и защита по ДП№81-СЛ/2022 г. по описа на ВОП-С., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.09.2023г. до окончателното и изплащане; отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5000.00лв. до пълния предявен размер 7000.00лв. или за сумата 2000.00лв., като неоснователен и недоказан; -осъдил В. С. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. сумата 240.00лв.

- ДТ върху уважения размер на исковете; сумата 5.00лв., представляваща ДТ в случай на служебно издаване на изп.лист; -oсъдил В. С. Г. да заплати на И. Н. Н. сумата 750.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№702/2023г. на РС-П.(заплатено адв.възнаграждение), съразмерно с уважената част на исковете; -осъдил И. Н. Н. да заплати на В. С. Г. сумата 250.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№702/2023г. на РС-П.(заплатено адв.възнаграждение), съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена oт В. С. Г.(чрез адв.М.

М.В. от ВТАК) против Решение№54/05.03.2024г. по гр.дело№702/2023г. на РС-П. . Счита, че решението че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на 1 материалния закон. Първоинстанционният, съд е посочил, че съгласно чл.383 от НПК, одобреното от наказателния съд споразумение имало последици на влязла в сила осъдителна присъда, която била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са били предмет на изследване в това производство - чл.300 от ГПК. Изтъкнал, че присъдата на наказателния съд обвързвала гражданския съд по отношение на всички съставомерни признаци на престъпния състав, съобразно дадената правна квалификация на извършеното престъпление.

Намерил иска за доказан по основание и е пристъпил към определянето на размера на обезщетението по справедливост. Според съдебната практика влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, вкл. причинната връзка между деянието и вредите. подлежат на доказване от страната, която ги твърди с допустимите за това доказателства.

В подкрепа на своите изводи, РС-П. кредитирал единствено показанията на водените от И. Н. Н. двама свидетели. Същите не били обективни, а субективни такива, защото и двамата свидетели преразказали какво им споделял с тях И. Н. Н. за период след около две седмици след инцидента за наличие на страх и психическо напрежение и дискомфорт у Н., за което той сам им споделял. Никой от свидетелите не разказал за състоянието на И. Н. Н. непосредствено след случилото се на бензиностанцията, от което да се направел някакъв извод за наличие на телесни увреждания, техния вид и характер. Недоказани останали твърденията на Н. за това, че в резултат на нанесените удари изпитал силна болка(разпитаните свидетели не споделяли такова обстоятелство), тежест в областта на главата, загуба на равновесие, съчетано със световъртеж и гадене. Твърденията за наличие на хематом и оток на главата също останали недоказани, предвид отсъствието, както на медицинска документация, така и на свидетелски показания в тази насока. В приложеното медицинско свидетелство с изх.№73/01.08.2022г. било записано съобщеното от И. Н. Н. обстоятелство за нараняване от непознато лице или т.н. анамнеза, снета от лекаря, който установил обективните находки - хематом и оток в лявата част на главата. Но това доказателство не спадало към точните доказателства, които почивали на конкретни факти и обстоятелства, каквато би могла да бъде напр. съдебно-медицинската експертиза. По делото не били доказани видът и характера на твърдените увреждания, обстоятелствата и причините за получаването им, а още по-малко те са да в причинна връзка с поведението на В. С. Г. на процесната дата. Приложеният болничен лист също не доказва наличието на твърдените вреди, които да са в резултат от извършеното деяние от В. С.

Г.. Същият бил издаден два дни след инцидента и удостоверявал наличието на повърхностна рана в окосмената част на главата, което състояние сериозно се разминава с медицинските термини за оток и хематом. Недоказани останали твърденията за претърпени болки и страдания, създаващи физически, емоционален и социален дискомфорт(в т.ч. и за какъв период от време), както приел РС-П.. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи пряка причинна връзка между поведението на В. С. Г. и твърдените от И. Н. Н. вреди. Необосновано РСП. е уважил и претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в изключително завишени размери, която се оспорва при условията на евентуалност. Не били доказани конкретни обстоятелства като степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за ищеца и други фактори, характерни за конкретния случай и по приложението на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението не кореспондирало с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот. Моли ВТОС да отмени решението на РС-П., като бъдат отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди като 2 неоснователни. Претендират се направените в двете инстанции разноски. В съдебно заседание въззивникът В. С. Г.(чрез адв.М.К.П. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият И. Н. Н.(чрез адв.В. Е.В. от ВТАК) оспорват въззивната жалба като неоснователна. В хода на проведеното АНД№55/2023г. на ВС-С., при одобряване на постигнатото споразумение В. С. Г. се признал за виновен в това, че чрез нанасяне на два отделни удара в лявата част на лицето и главата с дясната си ръка е причинил на И. Н. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с хематом на лявата орбита и контузия с травматичен оток в лявата теменна област на главата, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Въззиваемият счита, че било безспорно доказано, че вследствие на извършеното престъпление от Г. била налице причинна връзка с претърпените от И. Н. Н. неимуществени и имуществени вреди. С отговора на исковата молба В. С.

Г. оспорил размера на претендиралото от И. Н. Н. обезщетение, желаейки то да бъде определено в по-нисък размер, като по този начин е признал за наличието причинени на последния неимуществени вреди. Противоправното и виновно поведение на Г. причинило на И. Н. Н. неимуществени вреди изразяващи се в негативно засягане на физическото му здраве и психическото му състояние. Получените вследствие на нанесените удари хематом на лява орбита и контузия с травматичен оток в лява теменна област на главата, обективирани в издаденото медицинско удостоверение, амбулаторен лист, а които било посочено, че Н. търпял болки и страдания, довели до физически, емоционален и социален дискомфорт за определен период от време. В резултат на противоправното поведение на Г., на И. Н. Н. били причинени две леки телесни повреди, които неминуемо му причинили физически болки и страдания като се е наложило последният да проведе домашен-амбулаторен режим на лечение за период от 14 дни, съпроводено и с неговата неработоспособност, като тези обстоятелства били доказани по безспорен начин.

Получените травматични увреждания, съчетани с основателни притеснения от последваща саморазправа от страна на В. С. Г. с Н., породили у последния притеснения и тревожност, които в крайна сметка го мотивирали да вземе решение да напусне работното си място, вкл. и Р.България, където скоро преди това се завърнал от чужбина с желание за установяване със семейството си и възможност децата му да учат тук. Неоснователно е възражението във въззивната жалба за изключително завишен размер на присъденото обезщетение. Счита за правилен извода на РС-П. за справедлив размер на обезщетението от 5000.00лв., съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразявайки се с характера на увреждането, изключителна арогантност и цинизъм при извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, преживените морални страдания и психически дискомфорт. Правилно РС-П. осъдил В. Г. да заплати на И. Н. сумата 1000.00лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди - заплатено от Н. адв.възнаграждение за защита на правата и интересите му по воденото досъдебно производство(тези разходи Н. не би направил, ако Г. не бе извършил противоправното деяние). В съдебно заседание въззиваемата страна И. Н. Н.(чрез адв.В.

Е.В. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу 3 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените искове по чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ввр. чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Безспорно е, че с Определение№16/27.06.2023г. по АНД№55/2023г. на ВС-С. е одобрено споразумение(влязло в законна сила) по реда на чл.381 и сл. от НПК, с което В. Г. е признат за виновен в това, че на 01.08.2022г. около 00,10ч. в гр. П., на бензиностанция „Карго ойл“, находяща се в гр.П. ул.„19Ф.", чрез нанасяне на два отделни удара в лявата част на лицето и главата с дясната ръка, е причинил на И. Н. Н. от гр.П., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с хематом на лява орбита и контузия с травматичен оток в лява теменна област на главата, причинили на пострадалия болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.I ввр. чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.375а ал.2 от НПК, ввр. чл.78а ал.1 от НК ответникът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900.00лв.