Определение № 1104 от 20.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Плевен, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500789 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 121 от ГПК.

С определение № 3166 от 20.07.2026 г. по гр.д. № 2145/2026 г.

Плевенският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Хасково.

Недоволна от така постановеното определение във връзка с подсъдността е останала частната жалбоподателка Р. С. Б., която чрез процесуалният си представител адвокат Д. Н. от ПлАК е подала частна жалба срещу определението по реда на чл. 121 от ГПК. В частна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че с иска за развод са съединени и искове за родителски права, издръжка и местоживеене на детето, родено от брака на страните, а същото, както и ищцата са с настоящи адреси в с. ******, обл.

Плевен. Позовава се на висящото дело между страните по ЗЗДН, на компетентостта на ДСП Плевен с оглед местонахождението на детето, на обстоятелството, че по делото вече са определени привременни мерки във връзка с упражняване на родителските права по отношение на детето и като цяло на най-добрия интерес за детето делото да бъде разгледано от районният съд, в района на който то живее. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното определение на ПлРС и да постанови разглеждане на делото от този съд. С молбата се представят удостоверения за настоящ адрес на частната жалбоподателка и детето й, издадени от с. ******, Община Долба Митрополия, обл. Плевен, служебна бележка за детската градина на детето, трудов договор на частната жалбоподателка.

1

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Г.

М. Б. чрез пълномощника му адвокат Д. О. от ХАК, с който се оспорва основателността на частната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното определение, тъй като ответника своевременно е направил възражение за неподсъдност на спора и постоянния му адрес е в района на РС Хасково.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба, събраните по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

ИМ, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело е подадена на 05.06.2026 г. от ищцата Р. С. Б. против ответника Г. М. Б. и със същата са предявени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския брак между съпрузите и искове за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на страните К., за определяне на лични контакти с бащата, издръжка и местоживеене на детето.

С молбата е поискано постановяване на привременни мерки по чл. 323 от ГПК.

Молбата по чл. 323 от ГПК на ищцата е уважена след приемане на социален доклад от ДСП Долна Митрополия и ДСП Хасково и с определение № 2736/22.06.2026 г. по делото ПлРС е постановил до влизане в сила на решението по делото като привременни мерки местоживеене на детето при майката, предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, режим на лични контакти между детето и бащата и дължима издръжка от бащата на детето.

В срока по чл. 131 от ГПК, започнал да тече на 19.06.2026 г. е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника Г. М. Б., с който е направено възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като постоянният адрес на ответника се намира в района на РС Хасково. Представен е заверен препис от личната карта на ответника.

В първата инстанция е изготвена и служебна справка за постоянен адрес на ответника, от която се установява, че считано от 04.06.2026 г. същият е в гр.

2

Хасково.

С обжалваното определение ПлРС е приел, че възражението на ответника по чл. 118 ал. 4 от ГПК е направено в законния срок и е основателно, тъй като местната подсъдност на спора се определя по общите правила на чл. 105 от ГПК.

Въззивният съд като съобрази гореизложеното и обстоятелството, че основанието за препращане на делото на РС Хасково е основателността на отвода за местна подсъдност, направен в срока за отговор от ответника намира оплакванията в частната жалба за неоснователни. Предявен е пред ПлРС иск за развод, с който съгласно чл. 322 ал. 2 от ГПК задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Тези искове следват подсъдността на главния иск, който е този за развод, а по него местната подсъдност се определя по правилото на чл. 105 от ГПК, като компетентен е съдът, в района на който е постоянният адрес на ответника. Възможността за самостоятелно предявяване на някои от брачните искове - за издръжка, за семейното жилище, родителските права и за режима на лични отношения не води до промяна на подсъдността на спора при предявен иск за развод. След като към датата на подаване на ИМ и считано от 04.06.2026 г. постоянният адрес на ответника Г. М. Б. е в гр. Хасково, въззивният съд намира, че компетентен да разгледа спора за развод между страните и съединените с него брачни искове е РС Хасково. Ирелевантно е обстоятелството, че ищцата и детето на страните живеят в района на обл. Плевен и в района на РС Плевен се намират постоянните и настоящите им адреси, както и обстоятелството, че между страните е налице висящо дело за защита от домашно насилие, тъй като в ГПК за иска за развод не е предвидена друга специална подсъдност, респ. липсва възможност за съда да съобрази тези обстоятелства и наличието на евентуална злоупотреба с права, а релевантен е единствено постоянния адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба, който в конкретният случай е променен от него един ден преди подаване на исковата молба.

Правата на детето на страните са изцяло защитени и уредени независимо от мястото на разглеждане на спора и продължителността на производството за развод, тъй като по делото са постановени от ПлРС привременни мерки, които запазват действието си независимо от това кой районен съд продължава разглеждането на делото.

3

При тези правни изводи въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на ПлРС потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3166 от 20.07.2026 г. по гр.д. № 2145/2026 г. на Плевенския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна касационна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4