Решение № 821 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000501254 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 08.03.2021г по т.д. № 1109/2020г СГС, ТО, VІ-2 състав е осъдил ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве АД да заплати на Гаранционен фонд, на осн. чл.520,ал.1 от КЗ сумата от 223 947.24лв-неиздължени вноски по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за м.02.2020г, както и сумата от 3981.60лв- обезщетение за забава върху главницата, начислено на осн. чл.86,ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за сумата до 4105.70лв. В решението си съдът е приел, че направеното възражение за прихващане от ответника на процесните суми с дължими му се суми от Гаранционен фонд за извършени плащания на застрахователни обезщетения по нищожни застрахователни полици, които плащания е следвало да бъдат извършени от ищеца, е неоснователно. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника З. Д.Богг:

Живот и здраве АД, представлявано от адв. С. от САК,изцяло, с оплаквания за неправилност. Въззивникът не оспорва извода на съда, че дължи вноски по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за м.02.2020г. Оспорва изводите на 1 съда за неоснователност на направеното възражение за прихващане. Поддържа, че в тази част изводите на съда противоречат на материалния закон, приложените материалноправни разпоредби са неправилно тълкувани. Поддържа, че решението на СГС противоречи на съдебната практика, постановена по сходни дела. Счита,че са налице предпоставките за уважаване на направеното своевременно възражение за прихващане.Моли апелативния съд да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, поради уважаване на възражението за съдебно прихващане.Моли да му бъдат присъдени разноските по делото , направени пред двете съдебни инстанции.

Ищецът пред СГС, настоящ въззиваем Гаранционен фонд депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В о.с.з. въззивникът ЗАД ДаллБогг Живот и здраве не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява,че поддържа въззивната си жалба и претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемият Гаранционен фонд, представляван от юрк. М., оспорва въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно изложена от първоинстанционния съд и с оглед дадената възможност по чл. 272 от ГПК съдът препраща към тази част от решението на СГС, като мотивировка на собствения си акт.

По делото от фактическа и правна страна се установява следното :

2

Предявен е осъдителен иск за заплащане на непогасения остатък от вноски по чл.

520,ал.1 от КЗ за сключени от ответното застрахователно дружество полици по задължителна застраховка ГОА за м.02.2020г.

Във въззивната си жалба ответникът развива оплаквания за това,че неправилно СГС е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане с претендираните насрещни вземания по чл. 499, ал. 4 и 5 КЗ. Сочи се, че противно на приетото от съда не е елемент от фактическия състав на претендираните вземания обстоятелството, дали в хода на уреждане на претенцията е възникнал спор между ГФ и застрахователя. Твърди , че този спор може да възникне и след уреждане на претенциите, както в случая, тъй като узнаването на обстоятелството, че е платено обезщетение за чужд дълг, може да е станало след извършеното плащане от застрахователя. Поддържа, че ако не е чл.499,ал.4 и ал.5 от КЗ , възражението следва да се разгледа на основание чл.59 от ЗЗД. Поддържа още, че неправилно СГС е приел, че неподписаните договори и тези, подписани от други лица, а не посочените физически лица или органни представители на юридичесски лица не са нищожни. Развива съображения, че не става въпрос за липса на представителна власт, а за неавтентични изявления. Поддържа, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл.477, ал.2 от К З . Не било взето предвид, че застрахователните договори били сключени чрез застрахователен посредник, а не от застрахователя, като при предаване на полиците посредникът не е представил пълномощно за третите лица, сключили договорите.

Твърди още, че неправилно СГС е приел, че е наличен интерес от сключването на застрахователните договори при неустановена връзка между застрахованото МПС и конкретно застраховано лице. Поддържа още, че С Г С неправилно е приложил разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ТЗ, която е неотносима към констатирания порок липса на съгласие.

От изложеното от двете страни в ИМ, отговора на ИМ и възивната жалба се установява, че е безспорно, а и се установява от доказателствата по делото, че ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е застраховател, предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" , съответноче е длъжен да прави вноски в Гаранционния фонд в размери, определени от Комисията по финансов надзор, съобразно чл. 520 КЗ, не се спори относно размера на вноската за 2020г, както и за дължимостта й в срок до 10-то число на втория месец след месеца на сключване на застраховката , не се спори и относно размера на задължението на ответника за м.02.2020г-223 947.24лв, както и не е спорно обстоятелството , че тази сума не е заплатена от ответното дружество. По същество не са спорни и обстоятелствата , наведени от ответника в отговора на ИМ- че е сключил посочените в отговора 12 бр. застрахователни договора , че по тези договори е заплатил застрахователни обезщетения в размер на 201928.71лв- главница , както и лихви и ДДС 3

По делото се установява,че ответникът е заявил пред ищеца, че извършва прихващане между негово изискуемо задължение за такси по чл. 520 КЗ със свое претендирано вземане по чл. 499, ал. 5 . С отговора на ИМ ответникът заявява възражение за съдебно прихващане между същите твърдени вземания по чл. 499, ал. 5 КЗ за посочените 12 броя застрахователни полици и претендираното вземане на ищеца за такси по чл. 520 ГПК за м.02.2020г.

По делото се установява от изслушавана ССчЕ и по същество не се оспорва от страните , че застрахователните премии по всички 12 бр. полици са платени и те са регистрирани от ответника в електронния регистър на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 292 КЗ /отм/.

От изложеното като установени и безспорни факти съдът приема,че по делото е доказан по размер и основание предявения осъдителен иск по чл.520 от КЗ. Ответникът не оспорва пораждането на своето задължение, но възразява,че същото е погасено чрез прихващане. Ето защо, спорно по делото е съществуват ли претендираните от ответника негови насрещни вземания, предмет на заявеното му възражение за съдебно прихващане.

Ответникът възразява, че процесните 12 застрахователни договора са нищожни, поради което той е платил чужди задължения за обезщетение – на ищеца Гаранционен фонд, който при липса на валидна задължителна застраховка ГОА дължи обезщетенията на увредените лица съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б "а" от КЗ/отм/ и чл.

519, ал. 1, т. 1 от КЗ . Нищожността на застрахователните договори ответникът извежда от обстоятелството , че полиците не са подписани от застрахованите физически лица или от законните представители- за юридическите лица , като за три от полиците се установява , че въобще не са подписани, поради което, според застрахователя, договорите са нищожни поради липса на съгласие, както и поради липса на застрахователен интерес.

Установен е факта, а и той не се оспорва пред настоящата инстанция, че три от полоците със застрахован В. Д., И. Л. и М. 2 ЕООД не са подписани , а останалите не са подписани от посочените в тях лица-физически или органни представители. Този установен факт не навежда на извод за нищожност на застрахователните договори поради твърдяните пороци.

Това е така , защото подписването на полиците от трети лица, а не от посочените органни представители представлява действие без представителна власт, а не липса на съгласие. Липсата на съгласие е налице, когато волеизявление с намерение за обвързване въобще липсва, а не когато волеизявление от името на даден субект е извършено, но не лично от него, а от друго лице . В този случай лицето, за което се действа ще бъде обвързан, само ако действието е извършено с надлежна 4 представителна власт, а при липса на такава – само ако е потвърдено от него като мнимо представлявания. Когато фактическият автор на волеизявлението го е направил от името на друго лице, без право да представлява последното, то тогава е налице действие без представителна власт, а не липса на съгласие, което води до други правни последици, а не до нищожност на сделката. Представените застрахователни полици от името на юридически лица- търговски дружества , са подписани, носят волеизявление, но не от законните им представители към онзи момент, като не е установена и представителната власт на подписалите ги лица, като по делото не е установено кой фактически е направил волеизявлението. Приемайки, че волеизявления са направени, но от лица с недоказана или без представителна власт , то сделките следва да са висящо недействителни , с възможност да бъдат потвърдени от мнимо представляваните търговски дружества и право да се позоват на тази висяща недействителност имат само мнимо представляваните или техните универсални правоприемници, а не и трети лица, какъвто е ответника – в този смисъл са задължителните разяснения дадени с ТР № 5/2016 г на ОСГТК на ВКС – т.2.

Ответникът не е легитимиран да се позовава на висящата недействителност на договорите за ГОА, след като мнимо представляваната страна е друга.

По отношение на застрахователните полици, сключени с търговски дружества, евентуално мнимо представлявани , следва да се посочи, че застрахователните премии по тези полици са платени надлежно, което би могло да се възприеме като потвърждаване на действията , извършени от името на дружеството без представителна власт.

Изложеното се отнася и до застрахователната полица, която е подписана, но не от застрахованото физическо лице. Настоящият съдеен състав приема, че и тази полица е подписана от лице без представителна власт или поне недоказана представителна власт. Полицата е подписана , което означава , че някой – физическо лице- е направил съответно волеизявление. След като това волеизявление цели обвързване на лицето, посочено като застрахован в полицата, но не са направени от това лице, а от друго, то очевидно е налице отново действие от чуждо име, в случая без доказана представителна власт. Без значение за действието от чуждо име е дали фактическият автор на изявлението е изрично индивидуализиран в документа или не – все е налице действие от чуждо име, след като това чуждо име е посочено, а авторът на волеизявлението го е извършил не с цел собственото си обвързване от сделката, а с цел обвързването на посоченото друго лице. Ако фактическият автор на волеизявлението в съответната полица би имал надлежно пълномощно, договорът би породил действие за застрахования, независимо, че фактическият автор не е посочен в полицата.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26997445-d258-4c14-95db-46dc4cc5b6bf