Определение № 2864 от 12.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2864 гр. Бургас, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20242100501649 по описа за 2024 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК и чл. 262, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представляван от изпълнителния директор Димитър Шумаров, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Даниел Еленков против против определение № 531 от 16.08.2024г., постановено по гр.д. № 960/2022г. по описа на РС- Карнобат, с което на основание чл. 262, ал. 2 от ГПК е върната въззивната му жалба против решение № 113 от 28.05.2024г. по гр.д. № 960/2022г. по описа на РС- Карнобат – поради неотстраняване на нередовностите й в указания едноседмичен срок.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се иска отмяната му. Излага се съображения, че своевременно е поискано продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, както и, че указанията са изпълнени три дни след изтичане на първоначално дадения срок, тъй като е имало проблем в системата на банката и необходимост от одобряване на плащанията на няколко нива по време на летния сезон, в който е бил намален състава на служителите й.

В предоставения едноседмичен срок /въпреки, че препис от частната жалба против разпореждането за връщане на въззивната жалба по чл. 262, ал. 3 от ГПК не се връчва на насрещната страна / е постъпил писмен отговор от ответната страна, подаден чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв.

Шангова, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Претендира се присъждане на възнаграждение за особения представител за въззивното производство.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена 1 в срок от лице, имащо право на жалба против подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт и отговаря на изискванията на закона.

Против постановеното в първата инстанция съдебно решение от 28.05.2024г. в законоустановения двуседмичен срок е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България” АД.

С разпореждане от 26.06.2024г. районният съд е оставил без движение въззивната жалба с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението й да отстрани нередовностите й като представи доказателства за внасяне по сметка на БОС на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 181.08 лв. и на депозит за въззивното производство за назначения на ответницата особен представител в размер на 922.47лв., с предупреждение за последиците по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК при неизпълнение.

Разпореждането от 26.06.2024г. е редовно връчено на жалбоподателя на 08.07.2024г., като в указания срок същият е депозирал писмена молба, изпратена по пощата на 15.07.2024г., получена в съда на 18.07.2024г., с която е направил продължаване на дадения срок за плащане на държавната такса за въззивно обжалване и за депозита на особения представител на ответницата.

С разпореждане от 18.07.2024г. районният съд, като е счел, че искането за продължаване на срока представлява по своята същност искане за продължаване на срока за въззивно обжалване, което е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 63, ал. 3 от ГПК, е оставил молбата по чл. 63, ал. 1 от ГПК без уважение. Разпореждането от 18.07.2024г. е връчено на ищеца на 29.07.2024г., въпреки липсата на законово изискване за това по аргумент на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Към частната жалба жалбоподателят е представил доказателства за платени по сметка на БОС съответно на 16.07.2024г. и на 17.07.2024г. държавна такса в размер на 181.08лв. и депозит за особен представител в размер на 922.47лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като ал. 3 на чл. 63 от ГПК установява забрана продължаване сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

В настоящия случай искането по чл. 63, ал. 1 от ГПК е своевременно подадено от жалбоподателят в последния ден на срока, чието продължаване се иска, като в него изрично е посочено, че се отнася за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса и депозита на особения представител. Тоест, касае се молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, а не продължаване на срока за обжалване на решението по смисъла на чл. 63, ал. 3 от ГПК, както неправилно е приела първата инстанция. Още повече, че жалбоподателят вече е упражнил правото си да подаде въззивна жалба в рамките на законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и именно по повод подаването й районният съд му е дал указания да поправи нередовностите й по чл. 261, т. 4от ГПК.

2

Настоящата инстанция намира, че доколкото в случая е било налице своевременно подадено от ищеца искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за плащане на дължимите за въззивното производство суми, е била налице възможност за уважаване на искането. Отказът на районният съд да уважи молбата по чл. 63, ал. 1 от ГПК действително не подлежи на обжалване, но проверката за неговата законосъобразност, доколкото е обусловила постановяване на обжалваното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК може да бъде извършена от въззивния съд в рамките инстанционния контрол в настоящото производство по чл. 262, ал. 3 от ГПК.

В случая настоящата инстанция намира отказът по чл. 63, ал. 1 от ГПК за незаконосъобразен, тъй като не е налице сочената от първоинстанционния съд хипотеза на чл. 63, ал. 3 от ГПК. Освен това видно от данните по делото, още на 16 и 17.07.2024г. – преди постановяване на определението по чл.63, ал. 1 от ГПК на 18.07.2024г. и преди постановяване на обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба от 16.08.2024г. жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса и депозита за особения представител по сметка на БОС. Позовавайки се на формирана практика на ВКС, обективирана в определение №611 от 12.11.2009 г. по ч.гр.д.

№625/2009 г., на ВКС, ГК, трето отделение, определение №238 от 16.10.2008 г. по ч.т.д.№257/2008 г., на ВКС, ТК, първо отделение, определение № 55 от 21.01.2019г. по т.д.№ 65/2019г. на ВКС ТК, второ отделение др., настоящата инстанция приема, че неспазването на определения от първата инстанция срок за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба не е основание за връщането й, след като констатираните нередовности са б и л и отстранени преди постановяване на разпореждане по чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, какъвто именно е процесния случай.

От гореизложеното се налага извода, че тъй като незаконосъобразният отказ за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба е обусловил неправилността на разпореждането за връщането й, от една страна, а от друга страна указанията са изпълнени точно преди постановяване на обжалваното определение чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, същото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на РС – Карнобат за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба.

Що се касае до искането на особения представител на ответницата по частната жалба за определяне на адвокатско възнагражение за настоящото производство, настоящата инстанция намира, че същото следва да се остави без уважение, доколкото в производството по чл. 262, ал. 3 от ГПК не е предвидено участие на насрещната страна по въззивната жалба, чието връщане се обжалва.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 531 от 16.08.2024г., постановено по гр.д. № 960/2022г. по описа на РС- Карнобат и ВРЪЩА делото на РС-Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749 против решение № 113 от 28.05.2024г., постановено по гр.д. № 960/2022г. по описа на РС- Карнобат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. Шангова за присъждане на възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК за настоящото въззивно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4