Решение № 1690 от 10.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. **** , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Светла В. Пенева

Наталия П. Неделчева

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100502506 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №53013/05.08.2020г. на ГД “Гранична Полиция“ MВР, действащ чрез юрк. ****, против Решение №3094/14.07.2020г., постановено по гр. дело №16368 по описа за 2019г. на РС-****, с което въззивникът е осъден да заплати на С.

К. Д. сумата от 1731.82 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда за основателност на иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Твърди, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключват по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага "съответно", а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Напротив, твърди, ч е предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с 1 ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. Счита, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от закона отчетен период представлява съвкупността - сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд. По тази причина при 1 лица, които полагат едновременно и двата вида труд, не може да се говори за "извънреден нощен труд", както не би могло да се говори и за "извънреден дневен труд". Трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън тях. В ЗМВР, в който се съдържа специалната правна уредба на правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не помалко 0.25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено, как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. Липсата на такава разпоредба в ЗМВР и наредбите му не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Чрез депозирана писмена молба преди о.с.з. жалбата се поддържа.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-**** съобрази следното:

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от С. К. Д. против ГД “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”-**** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1731.82 лева /след допуснато увеличение в о.с.з./, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 2

11.10.2016г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Според изложеното в исковата молба, ищецът полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „младши експерт- младши оперативен дежурен в ГПУ –**** към РДГП-**** към Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1824 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2084 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 260 часа, който ищецът счита, че следва да бъде да му бъде допълнително заплатен от ответника. Предвид изложеното, моли за уважаване на исковите претенции, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез който исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки посочената длъжност.

Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми.

Счита, че нощният труд не е извънреден такъв, а превръщането в дневен е само с цел увеличено заплащане на нощния труд. Твърди, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. По изложените съображения моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.

1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни 3 правни норми.

В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.

Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав е изцяло правен и се свежда до това дали следва да намерят субсидиарно приложение правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ГД “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”, имайки предвид, че съществуващото между тях трудово правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми, съдържащи се в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е служител в ГД “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”-****, поради което и приложение намират разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от 23.07.2019 г., доколкото в този закон не е предвидено друго.

Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР /в редакцията, касаеща процесния период/, е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

От ал. 5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.