Решение № 85 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Враца, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241400500756 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 605/01.10.2024 год., постановено по гр. д. № 1465/2024 год. по описа на Районен съд – Враца, допълнено с Решение № 704/07.11.2024 г. съдът е осъдил на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД „Капитал БГ 77“ ЕООД, ЕИК:

204872037 да заплати на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК 111560777, сумата от 10 723,12 евро (20 972,60 лв.), представляваща дължим наем за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя от 30.03.2022 г., с нотариална заверка рег. № 2762 от 30.03.2022 г. на нотариус А. В., рег. № 770 на Нотариалната камара на Република България, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 г., до окончателното й изплащане, с присъждане в полза на ищеца „Златия Агро“ ЕООД на сторените пред първата инстанция разноски в общ размер на 1864,17 евро (3646 лв.). Решението е постановено при участието на трето лице помагач - "Адванс Терафонд“ АДСИЦ – гр. София, ЕИК 131418187 на страната на ищеца по делото „Златия Агро“ ЕООД.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Капитал БГ 77“ ЕООД, ЕИК 204872037, действащо чрез пълномощника си адв. М. Л. от АК Враца, с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата се поддържа, че изводите на районния съд са в противоречие на чл.

237 ЗЗД, чл. 99, 101 и 102 ЗЗД. Оспорва да е налице обвързаност на ответника от уговорките между ищеца и третото лице - помагач, направени в нотариални актове, касаещи дължимостта и плащането на наемната вноска за процесната година. Твърди, че правните способи /цесия, встъпване и заместване в дълг/, 1 обсъдени от РС Враца, са неприложими в случая. Поддържа, че ищецът не е обеднял с нищо, с което за негова сметка да се е обогатил ответникът чрез спестено плащане. При тези доводи се иска отмяна на решението, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК 111560777, действащо чрез пълномощника си адв. П. М. от АК Монтана. С отговора се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба, като се сочи, че с извършването на плащането на 30.09.2022 г. въззивникът е погасил задължението си към праводателя на дружеството, но възстановяването на сумата на 15.12.2022 г. отново го е поставила в положение на длъжник, тъй като наемният договор продължава да действа и плащане за ползването на имотите се дължи. Сочи, че въззивникът е могъл да не приеме плащането, извършено към него на 15.12.2022 г., но го е приел и по този начин се е обогатил неправомерно, тъй като е продължил да ползва имотите, предмет на договора. Изложени са подробни доводи срещу тези, изложени във въззивната жалба, с искане за потвърждаване на пърноинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца „Златия Агро“ ЕООД срещу „Капитал БГ 77“ ЕООД, ЕИК: 204872037 осъдителен иск за сумата от 20 972,60 лева, представляваща дължим наем за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя от 30.03.2022 г. с нотариална заверка рег. № 2762 от 30.03.2022 г. на нотариус А. В., рег. № 770 на НК на Р България, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 г., до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност претенцията е заявена като дължима, поради неоснователно обогатяване на ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че „Златия Агро“ ЕООД е собственик на недвижими имоти по силата на два броя нотариални актове за покупкопродажба от 05.12.2022 г., конкретно описани в исковата молба. За закупуването на имотите се твърди, че ответникът „Капитал БГ 77“ ЕООД, ЕИК 204872037 е уведомено на 25.05.2023 г., тъй като ползва имотите съгласно Договор за наем от 30.03.2022 г., сключен между него и праводателя на ищеца „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. Съгласно този договор ответникът е заплатил на „Адванс терафонд“ АДСИЦ авансово наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. в размер на 20 972,60 лв., която сума му е била 2 възстановена на 15.12.2022 г., тъй като имотите, предмет на договора са продадени на „Златия Агро“ ЕООД и съгласно раздел VI от нотариалните актове за покупко-продажба от 05.12.2022 г., наемът от съответните арендатори/наематели се дължи на ищцовото дружество. Именно затова ответникът дължи върнатата му сума от 20 972,60 лв. по договора за наем на земеделска земя на ищеца, която отказва да му преведе.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се оспорва основателността на предявения иск. Признава се фактът, че е налице сключен Договор за наем от 30.03.2022 г. и с банков превод от 30.09.2022 г. целият дължим наем в размер на 20 972,60 лв. за земеделската земя по процесния договор е преведен на наемодателя „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и ищецът не е заместил праводателя си по това плащане, тъй като имотите са прехвърлени на 05.12.2022 г. Сочи се, че връщането на тази сума от страна на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ на 15.12.2022 г. е без правно значение, тъй като погасителния момент за наема е настъпил с плащането на 30.09.2022 г. и на ищеца не се следва плащане на този наем.

Третото лице - помагач „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, в депозирано писмено становище пред районния съд, излага доводи за основателност на исковата молба. Признава факта, че на 30.09.2022 г. по банкова сметка на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е постъпила сумата в размер на 20 972,60 лв., представляваща наемна цена относно описаните в исковата молба процесни имоти, обект на Договора за наем от 30.03.2022 г., като тези имоти „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е продало на „Златия Агро“ ЕООД на 05.12.2022 г. С нарочна клауза в сключените нотариални актове за покупко-продажба „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е прехвърлило на „Златия Агро“ ЕООД правото да получи наемната цена относно процесиите имоти от съответните арендатори/наематели (в това число и от „Капитал БГ 77“ ЕООД) за стопанската 2022-2023 г. По тази причина „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е върнало наемната цена на наемателя, за да бъде получена от новия собственик на имотите от страна на наемателя „Капитал БГ 77“ ЕООД.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на наема за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя от 30.03.2022 г. от страна на наемателя „Капитал БГ 77“ ЕООД към новия собственик на наетите имоти - „Златия Агро“ ЕООД. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства безспорно се установява, че е налице валидно облигационно отношение по Договор за наем от 30.03.2022 г. между съответните страни и при уговорено съдържание, както и че на 30.09.2022 г. по банкова сметка на третото лице – помагач „Адванс Терафонд“ АДСИЦ (наемодател по договора за наем) е постъпила сумата в размер на 20 972,60 лв., представляваща наемна цена относно описаните в исковата молба процесии имоти, като за посоченото плащане, на ответника „Капитал БГ 77“ ЕООД (наемател по договора за наем) 3 е издадена фактура № 0002005922 от 30.09.2022 г. Безспорно е също, че същите процесни имоти „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е продало на „Златия Агро“ ЕООД на 05.12.2022 г. по силата на два броя нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.12.2022 г. и съгласно изрична уговорка по пункт VI от всеки един от двата нотариални акта, страните „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и „Златия Агро“ ЕООД са се споразумели наемната цена относно процесиите имоти за стопанската 2022-2023 г. да бъде получена от купувача „Златия Агро“ ЕООД. Освен това между страните е безспорно също, че „Адванс Терафонд“ АДСИЦ на 15.12.2022 г. е възстановило на „Капитал БГ 77“ ЕООД получената преди това наемна цена в размер на 20 972,60 лв., за което е прието и приложеното по делото писмено доказателство - преводно нареждане от 15.12.2022 г., с основание „възстановен платен наем за 2022-2023 г. по продадени имоти“. Също така с уведомително писмо от 13.02.2023 г., получено от въззивника „Капитал БГ 77“ ЕООД на 25.05.2023г., въззиваемото дружество „Златия Агро“ ЕООД го е уведомило за настъпилото правоприемство, за това, че за стопанската 20222023 г. наемната цена относно процесиите имоти следва да бъде получавана от тях, вкл. е посочило и банкова сметка за превод на сумата.

Предвид изложеното съдът намира, че възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя и изложените от районния съд мотиви, довели до извода за основателност на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение на същите и в отговор на оплакванията във въззивната жалба добавя следното:

Основният спорен между страните въпрос, с оглед въведените от ответника жалбоподател доводи в отговора на исковата молба и въззивната жалба, се свежда до въпроса дали ответникът дължи на ищеца върнатата му сума за платен наем, предмет на договора за наем за стопанската 2022 – 2023 г.

Предвид липсата на спор относно валидността, страните и уговорените клаузи на процесния Договор за наем от 30.03.2022 г., първоинстанционния съд правилно е анализирал неговата същност и това, че заместването в наемното правоотношение настъпва ex lege, при което първоначалният наемодател се замества от новия собственик (приобретател) на имота/ите (чл. 237 ЗЗД).

Също така по отношение на вече платения наем преди датата на придобиване на недвижимите имоти от страна на „Златия Агро“ ЕООД е изяснено, че правото на последното да претендира върнатия на наемателя „Капитал БГ 77“ ЕООД наем за стопанската 2022/2023 г., произтича от прехвърлянето на това вземане, уговорено в пункт VI (шести) от всеки един от двата договора за покупко-продажба на имотите, за което „Капитал БГ 77“ ЕООД е надлежно уведомено, че върнатият на 15.12.2022 г. от „Адванс Терафонд“ АДСИЦ наем в размер на 20 972,60 лв. трябва да бъде платен на „Златия Агро“ ЕООД.

Именно затова се явяват неоснователни доводите на въззивното дружество „Капитал БГ 77“ ЕООД за недължимост на върнатата сума на „Златия Агро“ ЕООД, поради настъпил „погасителен ефект“, който е „необратим“, с доводи по изясняване на институтите на цесията, встъпване и заместване в дълг, вкл. с изразеното недоумение защо „Адванс Терафонд“ АДСИЦ не е превело 4 директно платения наем на „Златия Агро“ ЕООД, а е предпочело да го върне на наемателя „Капитал БГ 77“ ЕООД. Всички тези конструкции и разсъждения представляват формализъм, който не води до извод за неоснователност на иска. Предвид всички безспорни факти между страните, изяснени по-горе и фактът, че връщането на процесната сума на 15.12.2022 г. не е дарение, нито някакъв акт на разпореждане в полза на наемателя, а цели единствено привеждане на счетоводството на търговците и фактическата обстановка в съответствие с правното положение, че титуляр на вземането за наем за стопанската 2022/2023 г. е „Златия Агро“ ЕООД, а не „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, респ. този факт е бил напълно ясен за наемателя „Капитал БГ 77“ ЕООД, предвид основанието за връщане на сумата и полученото от него изрично уведомление, то първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за основателност на главния иск. Задължението на „Капитал БГ 77“ ЕООД за заплащане на наема за стопанската 2022/2023 г. към „Златия Агро“ ЕООД е валидно възникнало, изискуемо е и не е изпълнено, поради което главният иск се явява основателен за претендираната сума и е уважен от съда.