Решение № 216 от 12.09.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Б.С., 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Гражданско дело № 20221410101524 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.С., п.к.1407, рн „Лозенец“, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК 200644029, представлявано от Л.К.Д. изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.А., с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Л. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата от 649,83 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща главница за период от 16.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 175,81 лева (сто седемдесет и пет лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2019 г. до 26.07.2022 г., както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът, не е депозирал писмен отговор. В с.з. ответникът се явява лично и заявява, че неоспорва исковата молба, по изложените съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1199/2022г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1199/2022г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника Л.

1

А. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 530/25.06.2018г. да заплати на заявителя(кредитора) „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.С., сумата от 649,83 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща главница за период от 16.06.2017 г. , ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 138,62 лева (сто тридесет и осем лева и 62 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г., сумата 221,19 лева (двеста двадесет и един лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.09.2018 г. до 26.07.2022 г., както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения договор за потребителски кредит с номер 14953619, същият е сключен на 16.06.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Л. А. И. в размер на 1000.00 лв. представляващи главница, плюс надбавка-представляваща печалбата на дружеството, която е трябвало да бъде изплатена на 24 месечни вноски, всяка в размер на 33.19 лв., съгласно приложеният в договора погасителен план.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е изплатило сумата по кредита директно на ответника, като по този начин дружеството е изпълнило задължението си по договора.

В исковата молба е посочено, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 01.09.2018 г.

Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 26.06.2019г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението – главница, която е дължима ведно със законната лихва за забава.

Следователно кредитополучателят е трябвало да изплати целия кредит, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава да не изпълнява задълженията си.

Съгласно договора страните са уговорили, че кредиторът може незабавно след сключването на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемателя.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от дата 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" /цедент/ и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД/цесионер/, приложен по настоящето дело, гореописаното вземане от длъжника е прехвърлено, видно и от приложеният приемо-предавателен протокол, поради което и претенцията в настоящото заявление е от името на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД в качеството му на нов кредитор. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането, но пратката е върната в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт, в настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата молба. Длъжникът също така се счита за уведомен с исковата молба за извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.

2 д. № 12/09 г., II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор, с който да оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно по делото се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника Л. А. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс", както и неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е на ответника паричен заем, а и ответникът е декларирал чрез подписване на договора за кредит. Този факт не се оспорва.

Безспорно е, че същият е погасил вноски, като е преустановил плащанията по кредита на 01.09.2018г.(дата посочена в и.м.), като за остатъка до пълният размер, ведно с лихвите е станал не издължен към кредитора.

Безспорно е по делото, че има издадена срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

От страна на ответника не се оспорва сключването на горепосочения договор за потребителски кредит, което се доказа от същият приет като доказателство по делото, ведно с погасителен план към него. Следователно за него е възникнало задължението да ползва предоставения му кредит съобразно уговореното и да върне заетата сума, ведно с договорните лихви, на уговорените падежи.

Също така се установи по делото, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" е прехвърлило възмездно определени свои вземания по силата на сключения с ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД в качеството му на цесионер, в това число и вземането си към ответника по процесния договор за потребителски кредит.

Съдът намира, че уведомяването за цесията е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия и уведомлението. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 от ГПК.

С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. Доколкото не се събраха доказателства ответникът да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД се явява носител на тези вземания.

Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът доказа, че спорното право е възникнало, както и своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената 3 заповед за изпълнение с представените писмени доказателств, които бяха обсъдени по- горе.

Ответникът не доказа фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

При този изход на делото следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.С., ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК 200644029, представлявано от А.В.Г., сумата от 649,83 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща главница за период от 16.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 175,81 лева (сто седемдесет и пет лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2019 г. до 26.07.2022 г.

По разноските:

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер от 75.00 лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 225.00 лв., от които: 25.00 лв. внесена държавна такса, 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът не е поискал и не е направил разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.С., п.к.1407, рн „Лозенец“, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК 200644029, представлявано от Л.К.Д. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.А., сумата от 649,83 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща главница за период от 16.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 175,81 лева (сто седемдесет и пет лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2019 г. до 26.07.2022 г., за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 625/05.10.2022г. по ч.гр.д.№ 1199/2022г. по описа на РС-Б.Слатина.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Л. А. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.С., п.к.1407, рн „Лозенец“, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, ЕИК 200644029, представлявано от Л.К.Д. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.А., направените разноски по настоящото исково 4 производство по гр.д.№ 1524/2022г. по описа на БСлРС в общ размер на 225.00 лв., от които: 25.00 лв. внесена държавна такса, и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1199/2022г. по описа на БСлРС в размер на 75.00 лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1199/2022г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

5