Решение № 88 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000501164 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 260012 от 09.01.2024 г., СГС, Първо ГО 4 състав по гр.д. 1224/2018 г. е отхвърлил исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ срещу „Гранд хотел България“ ЕАД и „Гранд хотел България 2016“ ЕАД за установяване в отношенията между страните, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е собственик по силата на чл. 10, ал.

2 ЗБАН, на предоставен му от НС недвижим имот, а именно: СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ ГАРАЖ, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № ***, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № ***, представляващо реална част от сграда с идентификатор № ***, на адрес - гр.

София, район „Средец", ул. „Аксаков“ 3 със застроена площ 293 кв.м., брой етажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ ***, ***, ***, съгласно одобрената със заповед № РД - 18 - 33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, 30кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота, на основание чл. 108 ЗС.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от БАН чрез адв. Р. Г. с оплаквания за недопустимост, неправилност, необоснованост, процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Поискано е назначаване на СТЕ по задачи, описани в молба до СГС входящ номер 285232 от 09.11.2020 г., които неоснователно не са допуснати.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответниците чрез адв. Н. Ш., в който жалбата се оспорва, моли се за потвърждаване на решението, възразява се срещу доказателственото искане и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

По доказателственото искане съдът е приел следното. Невярно е твърдението, че задачите към СТЕ не са допуснати от СГС – с определение в с.з. от 23.02.2022 г. (л. 452 от делото) СГС е разпоредил вещото лице да работи и по тях. В това отношение възражението в отговора на въззивната жалба е основателно. Независимо от това, предвид оплакването за необоснованост и предвид факта, че отговорът на въпросите, посочени в молба на ищеца входящ номер 285232 от 09.11.2020 г. е от значение за предмета на делото, съдът счита, че следва да възложи на вещото лице, работило пред СГС, изготвяне на заключение по тези въпроси.

От въззивната инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Б., работила и пред първата инстанция по следните въпроси: 1. Идентичен ли е самостоятелен обект с идентификатор № *** с процесната част от сграда, собственост на БАН? 2. В кой поземлен имот попада този самостоятелен обект?; 3. Какви са били предвижданията на застроителните планове за поземления имот, в който попада сградата на БАН, от момента 1956 г. и до сега, като изготви комбинирана скица и отрази тези предвиждания на нея?; 4. След като направи проверка в техническата служба на общината/района да даде заключение издавани ли са и какви разрешения за строеж / преустройство за сградата - собственост на БАН от 1956 г. до настоящия момент; 5. След като извърши проверка в НАГ- София, съответно в район „Средец” да даде заключение, според одобрените архитектурни проекти на сградата - собственост на БАН, какво е било предназначението на спорната част от нея и имала ли е самостоятелно предназначение и какво е било то; каква е застоената площ на сградата по проекти и по измерване на място; 6.

След като извърши проверка в НАГ - София съответно в район „Средец” да даде заключение, според одобрените архитектурни проекти на сграда с идентификатор №*** и *** процесната реална част от имот, предмет ли е на този проект и има ли издадено разрешение за преустройство на тези сгради или за тяхното пристрояване. 7. Вещото лице да изготви комбинирана скица въз основа на действалите в периода 1956 г. до настоящия момент подробни устройствени планове и разрешения за строеж, от която да е видно, къде попада процесната част от сграда с идентификатор ***. 8. Преградена ли е процесната част от сграда със стена и изградено ли е стълбище с рампа към тунела свързващ сградата на втория ответник?; 9. Оградните стени на процесната част, представляват ли част от носещата конструкция на сградата на ищеца?

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Неоснователни са доводите в жалбата за недопустимост на решението.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по иска, така както е уточнен в молба на ищеца от 09.11.2020 г., изпратена за становище на ответниците и докладвана в определение от з.з.

266032 от 31.03.2021 г.

2

По правилността на решението въззивният съд намира следното.

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС на Българска академия на науките (БАН) срещу „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАИЯ 2016“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН на следния недвижим имот,: реална част от сграда с идентификатор № ***, на адрес - гр. София, район „Средец", ул.

„Аксаков" № 3, със застроена площ 293 кв.м., брой етажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ ***, ***, ***, съгласно одобрената със заповед №РД18- 33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, З0 кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., представляваща складово помещение – гараж, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж на посочената сграда, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № ***, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № ***, и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.

Твърденията на ищеца са, че е собственик на сградата, част от която е процесното складово помещение (проход), по силата на закона - чл. 10, ал. 2 от ЗБАН. Сградата е била стопанисвана от БАН към момента на влизането му в сила, въз основа ПМС № 258/20.07.1956г., с което е предоставена за стопанисване на БАН - Икономически институт.

Сградата била предадена на БАН с предавателен протокол от 18.01.1957 г. За сградата е съставен АДС № 8521/08.02.1972 г., в който като неин ползвател е посочена БАН. Твърди се още, че помещението не е самостоятелен обект на правото на собственост и погрешно е нанесена в кадастралната карта като построена в съседен имот с идентификатор № ***. Същото се владее от ответниците без наличие на основание за това – не е учредявано право на преминаване, не е демонстрирано намерение за своене, а са водени преговори за извършване на доброволна делба с първия ответник. Спорната част от имота не е била предоставяна за стопанисване и управление на държавното предприятие – праводател на „Сердиком“ ЕАД. За собствеността на сградата в полза на БАН е съставен констативен нотариален акт № 77/10.04.2008 г.

Ответниците с отговора на исковата молба възразяват, че ищецът не е собственик на процесното складово помещение, което е част от сградата на Гранд хотел България. Негов собственик към момента е „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД. Собствеността върху сградата дружеството е придобило чрез апорт от 13.07.2016 г. Пететажната сграда на Гранд хотел България заедно с принадлежащото към нея складово и енергийно пространство са били държавна собственост, актувани с АДС № 927/07.08.1950 г. и АДС № 928/07.08.1950 г.

На 18.07.1996 г. с решение на МС, сградата е апортирана от дружеството „Сердиком“ ЕАД в капитала на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /тогава с наименование „България Ро“ АД/.

За собствеността на последното е съставен к.н.а № 107/06.12.2007 г. В молба от 19.10.2020 г. и в молба от 20.12.2020 г. посочват, че фактическата власт се осъществява от двете дружества, както и че собственик е „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД, придобил чрез 3 апорт от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, евентуално по силата на владение, присъединено към това на праводателите „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Сердиком“ ЕАД.

Процесното складово помещение – проход (гараж) никога не било предоставяно за стопанисване и управление на БАН и никога реално не било ползвано от същото. Съгласно архитектурния проект от 1934 г. на сградите на БАН, „Гранд хотел България" ЕАД и зала „България", трите сгради представляват затворен комплекс, а процесният тунел е проектиран от самото му начало като изход/вход на целия комплекс към ул. „Аксаков" и е функционално обвързан единствено с двете сгради Зала „България“ и „Гранд хотел България“, но не и със сградата на БАН. Обектът с наименование „Комплекс България" бил проектиран от архитекти С. Б. и Г. Д.. Фактът, че са комплекс от сгради е видно и от книга на арх. Б. за проектираните от него обекти в гр.София, както и от искане на наследниците на арх. Б. за регистриране в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности на обект: „Комплекс хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България", ***". Излагат и че процесният обект е със самостоятелен номер в Кадастралния регистър - ***., където е вписан като собственост на „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД. Евентуално възразяват, че помещението е придобито по давност от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016“ ЕАД чрез присъединяване на владението, осъществявано първоначално от праводателя му „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а преди това от неговия праводател „Сердиком“ ЕАД, считано от 19.09.1996 г. до датата на предявяване на иска и към момента.

Като прецени доводите на страните в рамките на въззивната проверка, съдът приема за установено следното.

С ПМС № 258/20.07.1956 г. за закриване на Главното управление по въпросите на литературата и издателствата, на Икономически институт при БАН е предоставена за стопанисване и управление от сградата и движимото и недвижимо имущество на Главлитпартерният, първият, вторият и третия етаж и движимият инвентар на управлението. С предавателен протокол от 18.01.1957 г. за недвижим имот на ул.“Аксаков“ № 3, на основание ПМС № 258/20.07.1956 г., Министерство на финансите предава на БАН, а последната приема безвъзмездно сградата на ул.“Аксаков“ № 3, застроена на 272.65 кв.м., върху част от общото дворно място, собственост на Държавния застрахователен институт, на обща стойност 891240 лв., от която 842163 лв. за сградата и 49077 лв. - дворното място. В АДС № 8521/08.02.1972 г. на недвижим имот в гр. София на ул. „Аксаков“ 3 като основание за одържавяване на имота и от коя дата се счита одържавен са посочени ПМС № 258 от 21.08.1956 г. и предавателен протокол между Министерство на финансите и БАН от 18.01.1957 г. Вписано е, че се одържавява цялата сграда на 5 етажа, служеща за административни и научни нужди, със застроена площ 272.65 кв.м., 5400 куб.м., в гр.София, ул.“Аксаков“ № 3, с граници: на юг ул. „Аксаков“, от запад сграда на МНО, от север на ДЗИ и от изток друга сграда. БАН е учреждението, на което имотът е отстъпен за ползване. С констативен нотариален акт № 77/10.04.2008 г., БАН е призната за собственик на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, на следния недвижим имот: пететажна административна сграда със застроена площ от 272.65 кв.м., заедно с ПИ, върху който е построена, съставляващ имот пл.