Решение № 2596 от 30.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12467/2023
- Вид
- Решение № 2596
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Радост Бошнакова
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.463, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 2596 гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Радост Бошнакова
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100512467 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20198630401980 по описа на ЧСИ С.Х., поради пълно погасяване на задължението, по което дело жалбоподателят е взискател, а длъжник е Г.С..
Жалбоподателят счита, че прекратяването на изпълнителното дело е неоснователно. Твърди, че задължението, предмет на изпълнителния лист, не е изплатено изцяло към датата на уведомяването за приключване на изпълнителното дело. Уточнява, че по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД са постъпили суми, както следва: 50 лева на 19.08.2020г., 375.98 лева на 10.08.2023г. и 836 лева на 28.08.2023 година. Твърди, че Г.С. дължи 720.07 лева- главница, ведно със законна лихва от 10.05.2017г., 25 лева- юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 27 лева авансово платени такси при образуване на делото. Счита, че начислената законна лихва от 10.05.2017г. до 10.08.2023г. е в размер на 464.57 лева, като такава се дължи и от 11.08.2023г. до 28.08.2023г. Поддържа, че към 18.09.2023г. е налице неизплатен остатък в размер на 173.57 лева. Претендира да бъде отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, като неправилно и незаконосъобразно.
Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал становище на жалбата.
Съдебният изпълнител, на основание чл.463, ал.3 ГПК, е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Твърди, че по изпълнителното дело са постъпвали периодично суми за погасяване на задълженията, като тези суми са превеждани на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД след приспадане на таксите по ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че изпълнителното дело е приключило след погасяване на всички задължения. Счита, че взискателят погрешно определя реда за погасяване на 1 задълженията към него. Позовава се на Решение №111/27.10.2009г. по т.д 296/2009г., I TO, TK, съгласно която установената в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата. Твърди, че погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имаща характер на възнаграждение, докато вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че поредността в погасяването му, когато се дължи паралелно с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнително дело № 20198630401980 е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2017 г., издаден по гр. дело № 29509/2017г. на СРС, 26-ти състав, срещу длъжника Д.Г.Ч.-С. При справка в НБДН, направена след образуване на изп.дело е установено, че длъжникът е починал. С протокол от 08.07.2020 г., след изискано удостоверение за наследници и на осн. чл.60, ал.1 ЗН във връзка с чл. 429, ал. 2 ГПК, на мястото на починалия длъжник са конституирани наследниците й по закон С.Д. С. - съпруг, И.С.С.-дъщеря, Г.С. С.син и К.И.С.С.-дъщеря, всеки от които е наследил ¼ част от дълга.
По изпълнително дело № 20198630401980 са постъпвали периодично суми за погасяване на задълженията на Г.С. С., като тези суми са превеждани на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, след приспадане на таксите по ТТР към ЗЧСИ, а именно:
1025 лева на 25.08.2023г., 1 590 лева на 09.08.2023г., 50 лева на 06.08.2020г. По делото са представени сметка № *******/10.08.2023г. на ЧСИ С.Х. за сумата от 194.02 лева с ДДС със задължено лице Г.С. и основание за плащането - т.26, т.3 и т.5 ТТРЗЧСИ, както и сметка №**********/28.08.2023г. на ЧСИ С.Х. за сумата от 188.45 лева с ДДС със задължено лице Г.С. и основание за плащането - т.26, т.4, т.5 и т. 6 ТТРЗЧСИ.
Общо преведената сума от длъжника е в размер на 2 665 лева.
С разпореждане от 30.08.2023 година изпълнителното дело е приключено, за което взискателят е уведомен със съобщение, връчено на 05.09.2023 година. Жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнително дело е подадена по пощата на 19.09.2023 година.
В разпоредбата на чл. 433 от ГПК изчерпателно са уредени хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Съгласно чл.433, ал.2 (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.) изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
При изпълнена хипотеза на чл.433, ал.2 от ГПК, вр. с чл.435, ал.1, т.3, пр.3 от ГПК основание за уважаването на подадената жалба е установяване на факта за наличие на непогасени задължения от конкретния длъжника, както и на разноските по изпълнението.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случая спорен се явява редът за погасяване на събраните суми по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД посочва, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, а именно само възнаградителната лихва, но не и задължението за неустойка и лихва за забава по чл.86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. При 2 частично плащане, което не покрива задълженията за главница, неустойка и лихва за забава по чл.86 ЗЗД поредността на погасяването е по чл.76, ал. 1 ГПК, като се погасява първо най-обременителното задължение /решение № 211/26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 958/2016 г., ГК, III-о ГО и решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г., І т.о., ТК/. В този смисъл, съдът намира, че на взискателя е изплатена цялата сума по изпълнителния лист, ведно с начислените разноски в изпълнителното дело от длъжника Г.С. С..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20198630401980 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 КЧСИ, с длъжник Г. С. С., ЕГН **********, поради пълно погасяване на задължението.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3