Решение № 234 от 13.04.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№181

13.04.2020 г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 350 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от М.Я.Е., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.В. срещу Ревизионен акт №Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г., потвърдени с Решение № 106/21.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че РА е необоснован, неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се възражения относно възприетото от данъчните органи, че жалбоподателката М.Е., като член на Управителния съвет в ПК „Е. -текс“ е субект на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, на каквото правно основание е започнало процесното ревизионно производство. Сочи се, че съгласно Закона за кооперациите и Устава на ПК „Е. -текс“, жалбоподателката няма правомощия да представлява, ръководи и да управлява кооперацията и доколкото ЗК е специален по отношение на ТЗ, прилагането по аналогия разпоредбите му относно управителните съвети било лишено от правно основание. Сочи се, че разпоредбата на чл. 21 от ЗК очертава правомощия на УС да „изпълнява решенията на общото събрание и да направлява дейността на кооперацията“. Последното водело на извод, че ЗК не предвиждал за управителните съвети в кооперациите правомощия на органи на оперативно управление.

На следващо място се сочи, че за ангажиране отговорността по чл. 19 от ДОПК на член на орган на управление, следва да се вземе предвид личното му участие за настъпване на посочените в закона последици във вреда на фикса, като при липса на предприети от лицето действия или бездействия в тази насока, се претендира невъзможност да се реализира тази отговорност. В тази връзка се възразява жалбоподателката да е осъществила такива действия или бездействия, като се посочва, че с искане от 10.05.2017г. М.Е. е прекратила членството си и участието си като член на УС на ПК „Е. - текс“, считано от 10.06.2017г., с изтичане на едномесечния срок за предизвестие независимо от постановения отказ за вписване на това обстоятелство в ТР.

Акцентира се на пропуска както в РД и РА, така и в Решението на Директор „ОДОП“ да се посочи, въз основа на кой закон жалбоподателката е била длъжна да декларира факти и обстоятелства пред органите по приходите или пред публичния изпълнител, след като същата е нямала права да управлява и представлява кооперацията. Посочва се, че изрично устава на ПК „Е.

-текс“ предвиждал председателя на УС да представлява кооперацията в отношенията й с трети лица, като той имал задължението за съставянето и подписването на първичните и вторичните счетоводни документи, както и декларирането на финансовите резултати за всеки отчетен период пред съответната Дирекция на НАП.

В хода на ревизията не било установено, че ревизираното лице имало представителни функции по отношение на кооперацията, в това число и такива по пълномощие. Ето защо неправилен се явявал извода, че М.Е. като член на УС на ПК „Е. -текс“ по силата на чл. 141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира и контролира кооперацията и следователно е субект, който е укривал обстоятелства пред органите по приходите. В частност се сочи, че жалбоподателката не е била запозната с осъществяваните от кооперацията търговски сделки, в това число и тези които не са били декларирани по съответния ред от представляващия кооперацията. Предвид изложеното се иска от съда да приеме, че М.Е., в качеството си на член на УС на ПК „Е. -текс“, не е била длъжна по закон да декларира факти и обстоятелства пред органите по приходите или пред публичния изпълнител.

Подробно се излагат възражения относно наличието на субективния елемент от отговорността по чл. 19 от ДОПК. В тази връзка се претендира, липсата на събрани от страна на данъчните органи на каквито и да било доказателства, относно наличието на знание у жалбоподателката за укрити от ПК „Е. -текс“ доходи от продажби. Възразява се да са налице кумулативно всички изискуеми за реализиране отговорността по чл. 19 от ДОПК, обстоятелства. Наличието на знание за необявени факти и обстоятелства от страна на субекта по чл. 19 от ДОПК следвало да се докаже от данъчните органи, като по отношение на същото липсвало законово установена презумпция. Предвид, че процесното производство е протекло по общия ред, а не по този на чл. 122 от ДОПК, като задължение на данъчните органи се претендира, установяването на всички факти от които произтичат вменените задължения. Сочи се, че ревизионната преписка не съдържа подписани от М.Е. товарителници, наложени платежи от куриери или обяснения на служители от ПК „Е. текс“, които да доказват знание и/или съпричастност към констатираните с РА № Р-16002617004468-091-001/21.01.2018г. неотчетени продажби. Още повече, констатираните с последния РА неотчетени продажби били в размер на 165 985, 44 лв., което водело до формиране на задължение за заплащане на дължим ДДС в размер на 27 664, 24 лв. /таблица на стр. 31-32 от РД/ и задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 7 883, 69 лв. /стр. 16 РД/, а отговорността на жалбоподателката по чл.

19 от ДОПК била за данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 1 627 402, 71 лв.

В допълнение на възражението за установеност на всички изискуеми предпоставките за ангажиране отговорността на М.Е. по реда на чл. 19, ал.1 от ДОПК се подчертава липсата на причинно- следствена връзка между необявяването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на съответното задължение от ПК „Е. -текс“. Дори и да се приемело, че недекларираните продажби възпрепятстват събирането на данни за възникнали задължения, то в РА не били изложени аргументи относно това, какво е възпрепятствало приходната администрация да събере декларираните през ревизирания период от председателя на кооперацията данъчни и осигурителни задължения.

Неправилно се възприемало от страна на данъчните органи, че М.Е. с „извършване на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/“ е изпълнила фактическия състав на чл. 19, ал.2 от ДОПК, като недобросъвестно е възпрепятствала събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. В оспорените актове липсвало посочване, кои точно извършени от жалбоподателката разпореждания, плащания или отчуждителни сделки се има предвид, като липсвали и доказателства, които да установяват, че ревизираното лице е извършило, каквито и да било сделки на разпореждане с имущество на кооперацията. Посочва се, че гласуването като член- кооператор за вземане на решения за разпределяне на девидент в общото събрание на член кооператорите в ПК „Е. текс“ от М.Е. не може да се приравни на законовото изискване на чл. 19, ал.2 от ДОПК на недобросъвестно извършено плащане от член на орган на управление. Още повече, следвало да бъде доказано от органите на приходите, че това действие е осъществено недобросъвестно, тоест със знание че същото води до намаляване имуществото на кооперацията до степен, непозволяваща изпълнението на възникнали данъчни задължения. Нормата на чл. 19, ал.2 от ДОПК предвиждала два способа за намаляване на имуществото, като гласуването на М.Е. в ОС на кооператорите при вземане на решения за разпределение на дивидент не можело да се причисли към никое от тях. Още повече, дивидентите в ПК „Е. текс“ не са били разпределени скрито, а същите са били осчетоводени, а дължимите за тях данъци са били декларирани от председателя на кооперацията.

За принудително събиране на публични вземания срещу ПК „Е. текс“ било образувано изпълнително дело още през 2014г., като в хода на същото били наложени обезпечителни мерки. Твърди се, че причина за несъбиране вземанията на държавата до голяма степен се дължи на неизвършени действия от страна на публичния изпълнител, предвид наличните към датата на образуване на изпълнителното производство касови наличности и други активи на кооперацията.

Акцентира се, че към средата на 2016г., имуществото което обезпечава публичните задължения, надвишавало в пъти публичните ведно с частните задължения. Имуществото не било намаляло вследствие на определяне на дивиденти и последното не било причината за несъбиране на задълженията. Причина за това били ниските стойности на които това имущество се разпродало на публична продан. Вземанията на държавата били обезпечени с възбрана върху 6 имота, чиято оценка била над 11 700 000 лв. Освен тези имоти към началото на 2016г. ПК „Е. -Текс“ разполагала и с друг имот, върху който не била наложена възбрана и който бил оценен с оглед на извършена от дружеството кредитна сделка на стойност от 9 593 100 лв.

Последното подкрепяло възражението, че не действия или бездействия на УС на ПК „Е. -Текс“ са причина за несъбиране на задълженията, а недопустима липса на активност от страна на публичния изпълнител.

Посочва се също, че видно от Удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № 260201500264333/08.09.2015г. към тази дата кооперацията не е имала данъчни или осигурителни задължения, като към 31.12.2015г. е имала активи в размер на 11 981 000лв, а през 2016г. в размер на 2 503 000лв., предвид което за тези години 2015г. и 2016г. не би следвало да се търси отговорност, че е гласувала за разпределяне на дивиденти.

За 2017г. се възразява, М.Е. да е гласувала за разпределяне на дивидент, както и да е получавала такъв.

Прави се оспорване относно авторството на подписа положен под името на М.Е. в Протокол от 29.05.2017г. за вземане на решение за приемане на ГФО за 2016г. от Годишно отчетно събрание на член – кооператорите на ПК „Е. -Текс“, предвид което се възразява същата да е одобрявала ГФО на ПК „Е.

-Текс“ за 2016г. Твърди се, че жалбоподателката не е участвала в приемане на ГФО за 2017г. и 2018г.

Не били правилно изчислени лихвите, доколкото се приемало като начална дата за възникване на отговорността й началната дата на възникване на всяко едно от посочените задължения за данъци. Освен това съществувала съдебна практика, че задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК.

По изложените съображения се иска отмяна на Ревизионен акт №Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, и поправен с РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г., поправен с РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г. потвърдени с Решение № 106/21.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, претендират се и разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 14 412, 20 лв.

Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за основателна по изложените в нея съображения и предлага процесния ревизионен акт да бъде отменен.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт

№Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г. и РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г., издадени от А.

Д.- Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Г.Г.- Главен инспектор по приходите, с които е установена отговорност по чл.

19 от ДОПК на М.Я.Е., в качеството й на член на УС на ПК „Е. –текс“, за задължения на ПК „Е. –текс“ за данъчни периоди от 01.10.2013г. до 30.09.2017г. по ЗДДС – главници в общ размер на 593 463, 80 лева и лихви в общ размер на 185 811, 95 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015г.-31.12.2017г. – главници - 121 845, 56 лева и лихви - 24 942, 84 лева; ЗКПО за периоди от 01.01.2014г.- 30.09.2017г. – главници в общ размер на 35 957, 73 лева и лихви в размер на 5 268, 43 лева; ЗДДФЛ - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – главници в общ размер на 99 212, 48 лева и лихви – 31 244, 69 лева; ЗДДФЛ – данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. – главници 1 809, 59 лева и лихви – 799, 14 лева; Данък върху разходите за превозните средства – главници 578, 38 лева и лихви – 221, 08 лева; Осигурителни вноски за ДОО – главници в общ размер на 238 216, 87 лева и лихви – 77 334, 10 лева;