Решение № 112 от 15.05.2025, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 827/2022
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Маринела Георгиева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.99 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Попово, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маринела Г. С.а при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. С.а Гражданско дело № 20223520100827 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищците – С. С. Н. от гр.София и Н. С. Н. от гр.Варна, действащи чрез пълномощника си адв.А.А. от АК –Варна, твърдят, че са собственици по наследство общо на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К. общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ 37469, местността „Д.Б., с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета, номер по предходен план – 150004.
Посоченият имот им останал в наследство от общия наследодател - С.К.М. б.ж. на с.К., общ.П., поч. на ., като правото на собственост върху имота им било възстановено с Решение № 022/29.11.1994г. на ПК.
Твърдят, че при проверка в имотния регистър установили, че в момента като собственик на посочения имот там фигурира ответникът Д. П., когото не познавали. Никога нямали договорни отношения с него, като както той така съпругата му - С. В. Д., никога не афиширали пред тях, че са собственици на имота.
Твърдят, че никога не били губили интерес към собствеността си, въпреки, че имотът представлявал земеделска земя, находяща се в землище, отдалечено от мястото, където живеели.
Предвид изложеното ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те собственици на ½ ид.ч. части от Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К.ц, общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б., с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета, номер по предходен план – 150004. Молят съда да обезсили и до ½ ид.ч. титула за собственост на Д.
П. Д., а именно - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66/15.03.2017г.
1 на нотариус Елка Димитрова, № 495, вписан в Службата по вписвания при PC-Попово с вх.
№ 600/15.03.2017, акт № 29, том II, дело 221/2017г.
Поддържат иска в съдебно заседание чрез процесуални представители - адв.А.А. от АК –Варна и адв.Г.А. от АК- Варна
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответниците- Д. П. Д. от с.В., общ.Попово и С. В. Д. от с.Цар Асен, общ.Попово, действащи чрез адв.З.Б. от АК-Търговище, с който оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Попово с вх. peг. № 600/15.03.2017г., Акт № 29, том II, дело 221/2017г. , са съсобственици, в режим на СИО на Поземлен имот с идентификатор , находящ се в землището на с. К. общ. Попово, обл. Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.б., с площ 21500 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - пета, номер по предходен план -150004.
Имота го купили чрез сделка -покупко-продажба на имот от собственика му Л. Н.К..
Считат, че сделката е породила своя вещно правен ефект, защото била правно основание годно да ги направи собственици. Освен това нотариалният акт бил вписан по надлежния ред в Служба по вписванията, като това действие също породило съответните защити и задачи на вписването- дало е публичност, и е противопоставимо.
Твърди се още, че продавачът по сделката, от който купили имота бил единствен собственик на същия, въз основа на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, което обстоятелство било и проверено от нотариуса.
Позовавайки се на TP № 11/21.03.2013г. по т. д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, ответниците считат, че нотариалния акт по обстоятелствена проверка притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В този смисъл извода на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Сочи се още, че за да отпадне легитимиращото действие на акта било необходимо да се докаже, че титулярът не е бил, или е престанал да бъде собственик. А до деня на покупко - продажбата нямало оспорване на собствеността, в този смисъл на прехвърителката на имота по сделката.
Ответниците счита, че с предаването на владението (сключване на сделката) - от 15.03.2017 г. до вписване на исковата молба от ищците - до 09.12.2022г. - повече от 5 години владеят имота добросъвестно и непритеснявани от никого. От деня на сделката били съсобственици на имота, осъществявали фактическа власт над него, и го своили като свой, по силата на вещно-прехвърлителното действие, който породил процесния нотариален акт за покупко-продажба за тях, и който бил годно правно основание да ги прави собственици на имота.Твърдят, че в този период никога не били притеснявани от никого, и нямало прекъсване на владението им.
Оспорват като недопустимо искане на ищците за отмяна/обезсилване до ½ ид.ч. от титула за тяхната собственост, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Попово с вх. peг. № 600/15.03.2017г., Акт № 29, том II, дело 221/2017г. Считат, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, какъвто бил нотариалният акт за покупко – продажба. В този смисъл се позовават на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложените доводи иска от съда да отхвърли изцяло така предявения иск като недопустим и неоснователен, ведно със законните последици.
Редовно призовани за с.з., се явява процесуален представител- адв.З.Б. от ТАК, която 2 по същество пледира за неоснователност на предявения иск, като моли същия. съда да отхвърли
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници изх. № 546/16.02.2018г., издадено от община Попово, на С.К.М., ЕГН **********, б.ж. на с.К., общ.Попово, поч. на г., се установява, че след смъртта си е оставил за свои законни наследници—Р.С.а С.-дъщеря, поч. на и наследена от синовете си -С. С. Н. и Н. С. Н. ( ищци по делото) и Н. С. К.- син, поч. на .
От представеното заверено копие на решение № 022/29.11.1994г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, се установява, че е възстановено правото на собственост на С.К.М. върху следната земеделска земя: Полска култура от 21.500 дка, от които 18.666 дка пета категория и 2.834 дка трета категория, местност „Д. б., съставляваща имот №о плана за земеразделяне на землището на с.К., общ.Попово, при съответни граници и съседи.
От приложения нот.акт № 50, том I, рег.№465, дело №50/2017г. на нотариус № 495 Е.Димитрова, с район на действие-Районен съд Попово, вписан в СВ при ПпРС под акт №186, том I, , дело №176/2017г., и приложеното в цялост нотариално дело № 50/2017 г., се установява, че Лена Николаева Колева ( наследник на Н. С. Колев) е призната за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот
Същата с нот.акт №66, том I, рег.№ 613, дело №66/2017г. на нотариус № 495 Е.
Димитрова, и вписан в СВ при ПпРС под акт№ 29, т.II дело №221/2017г. е продала на ответника Д. П. Д. описания по-горе недвижим имот.
Не се спори, че по време на придобиване на този имот Д. П. Д. има сключен граждански брак с втория ответник С. В. Д..
От приложените договори за наем, за периода от 2017г. до 2024г.се установява, че процесния недвижим имот е било отдаван под наем от Д. П. Д., на ЕТ „Агро-М-Д. Д.“ с.Водица, общ. Попово
Понастоящем съгласно приложената скица на поземлен имот № 15-45058-20.01.2020 г., издадена от СГКК – Търговище този имот представлява: Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К., общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б., с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета, номер по предходен план – 150004, при съседи: имот с идентификатор ; имот с идентификатор; имот с идентификатор ; имот с идентификатор и имот с идентификатор
По делото са разпитани и свидетели на ответната страна.
От показанията на св.Н.С., се установява, че Д. Д. се занимава със земеделие. От ответникът разбрал, че през 2017г. закупил процесната нива, която описва по площ и местност, и от момента на придобиването й, същия я обработва. До преди една година обработвали нивите в с.К.в реални граници, и поради тази причина свидетеля знае къде се намира тази нива, тъй като всяка година я очертавали, и забивали колчета. По данни на свидетелят до началото на 2023г. никой не е имал претенции към тази нива. В този смисъл са и показанията на св.К.К., който също заяви, че Д. закупил нивата през 2017г. и оттогава до днес я обработва. Този свидетел заяви също, че никой не е имал претенции към нея, като не знае и понастоящем някой да има такива.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
3
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предвид на което съдът намира, предявения иск за допустим, който подлежи на разглеждане. Разгледан по същество този иск е и неоснователен по следните съображения:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, поради което със съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ищците са собственици на процесната земеделска земя, на претендираното от тях правно основание.
Претендираното основание върху процесните земеделски земи от страна на ищците е наследяване. По делото категорично се установи, че ищците се явяват законни наследници на С.К.М., ЕГН **********, б.ж. на с.К., общ.П., поч. на . –негови внуци (деца на починалата след него дъщеря Р.С.), и имат права от неговото наследство.
Установи се категорично в процеса, и това, че на С. К.М. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на с.К., общ.Попово и представляваща Полска култура от 21.500 дка, от които 18.666 дка пета категория и 2.834 дка трета категория, местност „Д.б., съставляваща имот №, при съответни граници и съседи, а понастоящем Поземлен имот, с идентификатор , находящ се в землището на с.К., общ.Попово, обл.Търговище, ЕКАТТЕ местността „Д.Б.“, с площ от 21500 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория пета. Това обстоятелство се установява от приложените писмени доказателства-решение на ОСЗ и удостоверение за наследници.
Дотук изложеното дава основание да се счита, че ищците имат право на собственост върху процесната земеделска земя, на основание-наследство от техния дядо С. К.М. ЕГН **********, б.ж. на с.К., общ.Попово, поч. на г.
Основното възражение на ответниците е, че са придобили собствеността върху процесната зем.земя, на основание годно да го направи собственици, както и че са придобили същите въз основа на изтекла кратка петгодишна придобивна давност, в тяхна полза като добросъвестни владелци.
Предвид на това следва по делото да се изследва въпроса налице ли е годно основание да направи ответника собственик на имота, съотв. дали същият е бил добросъвестен по смисъла на чл. 70 от ЗС, колко е продължило владението, и дали е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.
След преценка на всички събрани по делото доказателства в процеса съдът намира следното:
Не се спори за това, а и от доказателствата се установява, че на 02.03.2027г., за тези земеделска земя е бил съставен констативен нотариален акт за собственост, съгласно който за собственик е призната Л.и.К., която също е наследник на С.К.М.-негова внучка (дъщеря на починалия след него син Н. К.). По делото не са събрани доказателства за това дали констатациите отразени в този нотариален акт, че лицето Лена Колева е станал собственик на този имот на основание давностно владение са верни.
Разпечатката съдържа 48 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26979466-6444-4c76-a678-d06d3d4fb6a9