Решение № 4195 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110207169 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7169 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. А. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332007997 от 10.04.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл. 171, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б.в от ЗДвП са наложени 1 административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от месец.

Жалбоподателката оспорва изложената в НП обстановка и иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 11.03.2025 г. Й.К. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на 17.01.2025 г. нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН като посочил, че има възражения. Конкретни доводи не били депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 10.04.2025 г. Г. Б. – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушенията са достатъчно ясно описани и съответни на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 17.01.2025 около 20:46 ч. в гр. София жалбоподателят управлявала л.а. ***, с № *********, като на автомивка „***“ предприел маневра с движение на заден ход, при което ударил намиращата се на автомивката прахосмукачка. След удара Й.А. слязъл от автомобила си и провел разговор със служителката на автомивката Г.Й.. Двамата констатирали, че прахосмукачката има повреди и отишли заедно до магазин за прахосмукачки, където погледнали сходни модели. Й.А. оставил личните си данни и си тръгнал, след като се разбрали представител на автомивката да му се обади за уреждане на отношенията им.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Й., обясненията на жалбоподателя и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.

Свидетелката Й. отрича всякакви спомени за случая, включително и след предявяване на изготвено от нея сведение. Жалбоподателят дава обяснения, в които добросъвестно признава участието си в настъпилия инцидент, поради което и съдът кредитира обясненията му, доколкото същите са логични и последователни и не се опровергават от останалите 2 гласни доказателствени средства, събрани в настоящото производство.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. За нарушаването на това задължение в санкционната норма на чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, в редакцията и към момента на твърдяното нарушение, е предвидено административно наказание глоба в размер от 20 лева.

Съгласно § 6, т. 28 от ДР - "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

По делото се установи, че жалбоподателят при движение назад се е блъснал в разположена на бензиностанция прахосмукачка. Същата обаче няма качеството участник в движението по смисъла на закона, с оглед на което не е осъществено от обективна страна посоченото в НП нарушение, доколкото липсват фактически твърдения за създаване на опасност или затруднения по какъвто и да е друг начин за други „участници в движението“.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3, б.в от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба за всеки водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, съществува задължение да не напуска местопроизшествието, а да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените им указания. За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено водачът да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

По делото се установи, че жалбоподателлят като водач на МПС е причинил вреди по прахосмукачка, с което е станал участник в ПТП. Той е разговарял с представител на дружеството, собственик на прахосмукачката, като са постигнали съгласие относно евентуално по-късно уреждане на отношенията им, след което той е предоставил данни за себе си е едва след това е напуснал мястото на произшествието. Поради това съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП, уреждаща хипотеза на напускане на ПТП при липса на съгласие за случилото се между участниците в него.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено, тъй като същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-007997 от 10.04.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Й. А. А. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл. 171, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б.в от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 100 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4