Решение № 252 от 26.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20264430201050 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „****“ ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от Р.Й.Д., чрез адв. В. Х. от САК, против Наказателно постановление №Р-008965/17.04.2026г. на *** на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №8089/30.12.2025г. на Председателя на КЗП, с което на жалбоподателя „****“ ЕАД, с ЕИК:**** за нарушение на чл.68в, вр. чл. 68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, било наложено административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП, имуществена санкция в размер на 1030 евро на основание чл.210а, вр. с §5, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

1

Недоволен от издаденото наказателно жалбоподателят, който го обжалва в срок. постановление останал

В жалбата се иска отмяна на наложеното наказание, тъй като същото е нищожно, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на административно производствените правила. Излагат се доводи, че неправилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност, тъй като от фактическите данни по преписката е видно, че процесния договор е сключен в офис на „*****“ ЕООД, действащо в качеството на кредитен посредник, който осъществява прякото взаимодействие с потребителя. Посочва се, че е налице и нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е направено ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено от конкретния правен субект.

Излага се, че доказателствената основа на акта е изградена единствено върху документи, представени от трето лице – жалбоподателя по административната преписка, без да извършена насрещна проверка от компетентен орган или търговеца с оглед установяване на тяхната автентичност, пълнота и съответствие с оригиналните документи, съхранявани от дружеството.

Посочва се, че е налице и нарушение на изискванията за пълно и точно описание на нарушението. Не са спазени императивните изисквания на чл.42, ал.1 от ЗАНН относно съдържането на АУАН, в частност не е надлежно индивидуализирана датата и мястото на извършване на нарушението по смисъла на т.3 от посочената разпоредба. На следващо място не е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на нелоялна търговска практика. Неправилно административнонаказващият орган приема, че единствено въз основа съдържанието на клаузи от Стандартния европейски формуляр и договора за потребителски кредит е налице осъществен състав на нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Посочва се, че не е изпълнено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН за пълно, точно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и че е налице съществено нарушение на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, доколкото не е съставен и предоставен констативен протокол от извършената проверка, който да даде възможност на дружеството да направи възражения срещу констатациите на контролните органи. Излагат се подробни доводи за нарушения на 2 материалния закон от страна на КЗП. Допълнително се излага, че дори да се приеме наличие на формално нарушение, същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Липсват данни за настъпили вредни последици, нарушението е извършено за първи път, а отношенията с потребителя са от частноправен характер и подлежат на уреждане по гражданскоправен ред. Неоснователно административният орган е отказал да приложи тази разпоредба, без да изложи мотиви, съобразени с конкретиката на случая. Моли се да бъдат присъдени на жалбоподателя „****“ ЕАД всички направени в производството разноски, включително съдебни такси и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. Пълномощникът на жалбоподателя, адв. В. Х. от САК представя молба, в която моли да й бъде предоставен срок за писмени бележки. Претендира разноски изразяващи се в платения от доверителя ми адвокатски хонорар.

В дадения от съда срок процесуалния представител на жалбоподателя не депозира писмени бележки.

Административнонаказващият орган *** на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №8089/30.12.2025г. на Председателя на КЗ. В депозираното до съда писмено становище от Ц.Х.Х. – *** на ТО-Русе към Комисия за защита на потребителите РД-Русе, в качеството си на АНО, чрез **** Р. Й.М., излага подробни доводи относно неоснователността на подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Излага се, че изложените от страна на жалбоподателя твърдения в жалбата за нарушение на материалния и процесуалния закон са неоснователни.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното 3 следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

При направена проверка на 30.10.2025 г. в обект офис на КЗП с адрес: гр.

Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: ул. **** е установено с Договор за потребителски кредит № ****г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване:

На 07.10.2025 г. в КЗП ТО Велико Търново е постъпила жалба с вх. № ВТ-03-1061 от потребител относно сключен договор за потребителски кредит, за който твърди, че при изчисляване на параметрите следва да върне 12 283 лв. вместо 13 849,44 лева. Желае да бъде приспадната сумата /разликата/ от задължението по кредита. Към жалбата са приложени копия на Договор за потребителски кредит № ****г., погасителен план и стандартен европейски формуляр /СЕФ/. Кредиторът е запознат с постъпилата жалба с покана с Изх.

№ *****., с която е наредено до 17.10.2025г. да се представят в КЗП-Плевен следните документи: 1. Становище по жалбата; 2. Договор за потребителски кредит № ****г., ведно с ОУ, СЕФ, погасителен план, договор за допълнителни услуги, искане за кредит, документи за платени вноски и др. Да се предостави пълното досие на договора, съдържащо всички документи към него. 3. Информация, как е изчислена общата дължима сума 13 849,44 лева при параметри: размер на кредита - 5 500,00 лв.; срок - 48 месеца; фиксиран годишен лихвен процент - 47%. На 20.10.2025г. е предоставено становище по жалбата с информация за начина на изчисляване на общата дължима сума и погасителен план. Не е представен Договор за потребителски кредит № ****г. ведно с договор за допълнителни услуги /при наличие на такъв/, искане за кредит, СЕФ, документи за всички платени вноски по договора и др. В становището си кредиторът заявява, че:

„Считаме подадената жалба за неоснователна и за недоказана, а направените с нея искания за приспадане на определена сума от бъдещите задължения на клиента, за такива които са извън компетенциите на Комисията за защита на потребителите. Клиентът с подадената жалба заявява едно свое желание, но не посочва никакви аргументи, на база на които да се основава неговото искане. Съгласно исканата информация в т.3 от Вашето писмо относно начина на изчисление на общата дължима сума по кредита, същата е изчислена на база посочената в т. 8 от Договор за потребителски кредит № 4

****г. максимална стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, която е 63,7%. Тази стойност е изчислена по реда на чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по силата на който „Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по изрично разписна формула, съгласно приложение №1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания“ …… Така посочената формула е точно приложена при изчисляване на ГПР в конкретния договор. Тук става дума за законово определена формула, а не за разписана от кредитора по негова преценка в договора за кредит методика на формиране, която зависи от други фактори и съдържа други компоненти, пак определени от кредитора. В конкретния случай, „***“ ЕАД е Финансова (а не кредитна) институция, която в договорите си не прилага референтен лихвен процент, а единствено фиксирана лихва на годишна база. Такъв е и конкретният Договор за потребителски кредит № ****г. Съгласно чл. 7 от същия лихвата е фиксирана.

Ето защо с оглед комплицираната формула, фактът че тя е изрично разписана в закона и не подлежи на изчисление по методика създадена от кредитора в Договор за потребителски кредит № ****г., посоченият ГПР е резултат от нарочно изчисление по определена в закона формула, резултатът от който е приет в индивидуално определения между клиента и финансовата институция индивидуален договор. Тук отваряме скоба, за да внесем уточнение, че конкретния Договор за потребителски кредит № ****г.не е сключен с приложение на общи условия, видно от неговите клаузи, поради което и не може да предоставим Общите условия към този договор, защото такива не са приемани от страните по договора, нито такова твърдение е наведено в процесната жалба. Въз основа и с оглед доказване на факта на начина на изчисления на общата дължима сума, при прилагане на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за потребителския кредит, приложено Ви представяме и погасителния план на този клиент, с ясно разделение на компонентите и сумите в него.“

На 22.10.2025г. е изпратена втора покана до кредитора в срок до 28.10.2025г. да предостави Договор за потребителски кредит № ****г. ведно с договор за допълнителни услуги /при наличие на такъв/, искане за кредит, СЕФ, документи за всички платени вноски по договора и др. Да се предостави пълното досие на договора, съдържащо всички документи към него.

5

До 24.11.2025г. не са предоставени изисканите документи.

След преглед на представените документи към жалбата е установено следното:

В СЕФ в Част III. „Разходи по кредита срещу графа т.4.6. „Разходи, дължими при просрочени плащания. Наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни неблагоприятни за Вас последици /включително принудително изпълнение/ и да затрудни получаването на кредит в бъдеще“, трябва да бъде записана следната информация: „Вие трябва да платите /…./ приложимата лихва и начините на изчисляването й, и когато е приложимо, лихви за просрочие/ за просрочени плащания/“.

В Стандартен европейски формуляр, предоставен на жалбоподателя, в Част III, Разходи по кредита, срещу т.4.6., е записана друга информация: „Ако Заемателят е в забава за връщане на главницата по кредита и/или лихвата, той дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски от страна на ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ поражда право за ЗАЕМОДАТЕЛЯ да направи разходи за събиране на просрочените вземания, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, призоваване и съобщения, провеждането на телефонни разговори, покани и посещения, уведомяващи ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯ за некоректното му поведение и/или предприемането на съответните действия.

В случай, че ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ забави заплащането на погасителна вноска повече от 1 ден, същият дължи на ЗАЕМОДАТЕЛЯ заплащане на сума в размер от 52 до 128 лв. за всяка просрочена вноска, според размера на направените разходи за събиране на просрочените вземания, включително за уведомяване на ЗАЕМОДАТЕЛЯ, съгласно сключен от ЗАЕМОДАТЕЛЯ договор с подизпълнител. Разходите се начисляват и за всеки следващ период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено. В случай, че Заемополучател забави заплащането на погасителна вноска повече от 30 дни, същият дължи на ЗАЕМОДАТЕЛЯ заплащане на сума в размер до 200 лв. за всяка просрочена вноска, според размера на направените разходи за събиране на просрочените вземания, включително за уведомяване на ЗАЕМОДАТЕЛЯ, съгласно сключен от ЗАЕМОДАТЕЛЯ 6 договор с подизпълнител. Разходите се начисляват и за всеки следващ период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено.“ В тази информация са посочени разноски за събиране на вземането, които не трябва да са дължими от потребителя, съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, която гласи, че „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата", като в чл.33, ал.2 от ЗПК изрично е посочено, че „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“. Размерът на законната лихва за просрочие се изчислява, като се вземе предвид основният лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари на текущата година + 10 процентни пункта, което е регламентирано в Постановление № 426/18.12.2014г. и основният лихвен процент на БНБ, в сила от 01.07.24r. /тъй като договорът е сключен на 25.11.2024г./. Основният лихвен процент на 01.07.2024 г. е 3,63% и като се прибавят 10 процентни пункта се получава, че размерът на законната лихва възлиза на 13,63%. При просрочени плащания, кредиторът „****“ ЕАД, съгласно ЗПК може да начислява само законната лихва, т.е. 13,63%, но няма право да изисква и да задължава потребителя да заплаща разноски за събиране на вземането, което е неправомерно. В Договор за потребителски кредит № ****г., в раздел VII.

Разпечатката съдържа 32 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26947ef6-22c3-4f02-a724-5189b7d99698