Решение № 26 от 17.01.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Шумен, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630202424 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление №8392/05.10.2023г. на Началник Отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «АРОК» при Агенция «Пътна инфраструктура», с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата на Ж. Я. Е., ЕГН********** от гр.Добрич е наложено административно наказание «глоба» в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП, във вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП, поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, счита че са допуснати процесуални пороци и материална незаконосъобразност, поради което и моли наказателното постановление да бъде отменено . В съдебно заседание редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.С.С. от АК гр.Добрич, който по същество поддържа депозираната жалба, като алтернативно моли да бъде намален размера на наложената глоба до предвиния законов минимум, като претендира и присъждане на разноски.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява.

Депозирано е писмено становище, с което се моли наказателното постановление, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за 1 прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2023г. в 15.50 часа жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси, а именно – МПС с 2 оси марка “Скания“ с рег. № СТ 8943 РС и полуремарке с 3 оси с рег. № ТХ1435 ЕЕ, по път № І-2 в посока гр.Разград – гр.Шумен, с което превозвал пшеница. На км.104 бил спрян за проверка от служители в Отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа» към Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна инфраструктура». При направените измервания с електронна везна тип DFW-KR .№ 118829 и ролетка №1313/18/5м/ се установило, че измереното натоварване на задвижващата 2 – ра единична ос на ППС било 12.855 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата като превишението е с 1.355 тона. Също така при измерено разстояние между осите 1.31м. било измерено натоварване на тройната ос на полуремаркето 32.495 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от същата наредба като превишението е с 8.495 тона.

Н. А. – ст. инспектор в о тдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», на место, съставил срещу жалбоподателя АУАН №0009711/14.09.2023г. за описаното по горе нарушение , като е приел, че се касае за тежко ППС, с което жалбоподателят се движел по републиканската пътна мрежа и извършвал превоз на пшеница без необходимото за това разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, издадено от администрацията управляваща пътя, а именно Агенция пътна инфраструктура, Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, като на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата на Ж. Я. Е. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.апредл.2 от ЗП, във вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства – приетата и приложена по делото администативнонаказателна преписка, както и приобщените в съдебното производство писмени доказателства. В случая изложените констатации в акта за административно нарушение, възприети и от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството доказателства. Същите потвърждават изложените в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства, послужили като 2 основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Не е налице твърдяното непълното, неясно и неточно описание на нарушението, съставляващо според жалбоподателя нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като ясно и прецизно е отбелязано, кой разпоредби е нарушил жалбоподателя, като са посочени всички съставомерни елементи от състава на вмененото нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът намира за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че не било конкретизрано дали се касае за движение без разрешително или без платена пътна такса, съставляващи два различни състава на административно нарушение, което водело до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво нарушение е санкциониран, поради което било нарушено и правото му на защита. Съгласно чл.8 ал.2 и ал.4 от Наредба №11/03.07.2001г. тежките ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване след разрешение обективирано в изрично разрешително, което се издава от администрацията, управляваща пътя след заплатени пътни такси. Разпоредбата на чл.8 ал.5 от Наредба №11 регламентира облекчен режим за тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос. На същите е разрешено да се движат след заплащане само на дължимата такса, т.е. без издаване и на разрешително. Доколкото в НП е посочено е, че водачът извършва превоза без разрешение като в скоби изрично е уточнено, че се визира – разрешително, в тази връзка съдът намира за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че не било конкретизирано дали се касае за движение без разрешително или без платена пътна такса. Също така при квалификацията на нарушението е направена във връзка с чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, регламентираща кои служби за контрол са компетентни да спират и проверяват тежки ППС, както и да съставят актове, когато движението се извършва без разрешително, т.е. и в правната квалификация на нарушението е конкретизирано съответното предложение на т.1 на чл.37 ал.1 от Наредбата, касаещо именно движение без разрешително. Движение без документ за платена такса в случаите по чл. 14 ал. 3, съставлява предл.2 на чл.37 ал.1 т.1 от Наредбата. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални 3 нарушения. В конкретният случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му в пълна степен да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че същият на 14.09.2023г. управлявал съчленено ППС с 5 оси, натоварено с пшеница по път № І-2 с тежко пътно превозно средство, без разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя. Нарушението е квалифицирано по чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП, във вр. с 7 ал.1 т.4 б.а, чл.7 ал.1 т.3 б.б, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание съобразно относимата санкционната норма на чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.а предл.2 от ЗП въвежда забрана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение на администрацията, изразяващи се в движение на тежки ППС в обхвата на пътя. По смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗП «Специално ползване на пътищата» включва и използването на пътищата за превозване на тежки товари, каквото несъмнено е налице в случая и при каквото използване, е следвало жалбоподателят да има надлежно разрешение, в конкретният случай разрешително, а не само платени пътни такси, съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. Така очертаният състав на административно нарушение изисква и съобразяване на нормативи определени в Наредба № 11/03.VII.2001 г. за движение на тежки и /или извънгабаритни ППС. Съгласно т.1 на чл. 3 от Наредбата тежки ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и тези, които съгласно т.2 имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от Наредбата, са определени такива изисквания към товарните МПС, съобразно техният вид.

Жалбоподателят управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка “Скания“ с рег. .

№ СТ 8943 РС и полуремарке с 3 оси с рег. № ТХ1435 ЕЕ. Съгласно т.3 б. «а» на чл.6 ал.1, допустимата максимална маса на съчленени ППС с пет оси е 40т. Съгласно т.4 б."а” на чл.7 ал.1 допустимото максимално натоварване на задвижващата единична ос за ППС с допустима максимална маса 40 тона е 11.5 тона, а съгласно т.3 б."б” на чл.7 ал.1 сумата от нaтовaрвaнието на ос нa тройната ос на полуремаркето, когато рaзстоянието между осите е над 1.3м. е 24т.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното МПС е адресат на ограничението на нормата. Същото е установено при движение в натоварено състояние. Максимално натоварване на задвижващата единична ос и сумата от нaтовaрвaнието на ос нa тройната ос на полуремаркето са над допустимото. Измереното натоварване на задвижващата 2 – ра единична ос на ППС е 12.855 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредбата като превишението е с 1.355 тона. При разстояние между осите 1.31м. било измерено натоварване на тройната ос на полуремаркето 32.495 тона, при максимално допустимо 4 натоварване на оста от 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от същата наредба като превишението е с 8.495 тона. Натоварването на осите е установено , чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрено като тип средство за измерване и е било технически изправно, видно от представения документ за извършена проверка.