Решение № 126 от 26.03.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 642/2023
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. гр.Велинград, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100642 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград улица „*******“ № 47 , против Н. Т. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, улица „*****“ № 13, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрена със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г . на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр.Велинград, на улица „*******“,ет.3, ап. 12, който самостоятелен обект се намира на етаж три, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена площ в документа 64.40 кв.м., прилежащи части: 5,6669% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място; изба 12, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж-***, под обекта- ***, над обекта - ***, стар идентификатор: няма, ведно с избено помещение № 12, без посочена площ, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 2001 г. и договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт № 43 по дело 1550/31.10.1996 година.
В исковата молба ищцата излага, че през 1985 година, с акт за 1 граждански брак № 248 от 16.12.1985 година, встъпила в брак с Н. Т. С., като по време на брака им с Нотариален акт № 43 по дело 1550/31.10.1996 година, за покупко-продажба на недвижим имот, закупили процесния недвижим имот. Сочи, че с Решение от 30.11.2001 година на Районен съд гр. Велинград по гр. дело № 202/2001 год. бракът сключен между страните е прекратен, а семейното жилище е предоставено за ползване на двамата съпрузи. Твърди, че от този момент- 30.11.2001 и до сега, бившият й съпруг 1
Н. С. се изнесъл от семейното жилище и спрял да се интересува от имота, като грижите за имота, текущите ремонти, плащането на данъци, такси и разходи за ток, вода, подмяната на мебели и подобренията внесени в имота са извършвани единствено и само нея. Сочи, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот-констативен № 109, том II, рег. №1808, н.дело № 305/09.11.2016 год. е призната за изключителен собственик на основание покупко-продажба на 1/2 идеална част от описания по горе имот. Излага, че за периода от 30.11.2001 година до момента на подаването на исковата молба е упражнявала добросъвестно непрекъснато владение върху целия имот и същия е бил изцяло в нейна фактическа власт, като ответникът не е ходил в апартамента, не е живял в него и по никакъв начин нито се е грижил за имота, нито с нещо е допринесъл за неговата поддръжка и подобрения в него. Предвид изложеното моли да бъде призната за собственик на основание Нотариален акт № 43 по дело 1550/31.10.1996 година, за покупко-продажба, Решение от 30.11.2001 година на Районен съд гр.
Велинград по гр. дело № 202/01 год. за прекратяване на брака, с клауза семейното жилище съгласно решението на съда да бъде предоставено за ползване на двамата съпрузи, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот-констативен № 109, том II, рег.№1808, н.дело № 305/09.11.2016 год. за признаване за изключителен собственик на основание покупко-продажба на 1/2 идеална част от описания по горе имот и изтекла придобивна давност в нейна полза, считано от 2001 г. насам. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника Н. Т. С. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По раноските
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски или ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 9 5 0 лв., съгласно представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по предявения от К. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград улица „*******“ № 47, против Н. Т. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, 2 улица „*****“ № 13 установителен иск, че К. А. П., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрена със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г . на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр.Велинград, на улица „*******“,ет.3, ап. 12, който самостоятелен обект се намира на етаж три, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна,, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена площ в документа 64.40 кв.м., прилежащи части: 5,6669% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място; изба 12, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж-***, под обекта- ***, над обекта - ***, стар идентификатор: няма, ведно с избено помещение № 12, без посочена площ, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 2001 г. и договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт № 43 по дело 1550/31.10.1996 година.
ОСЪЖДА Н. Т. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, улица „*****“ № 13, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград улица „*******“ № 47, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950 лв., представляваща разноски по делото.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3