Решение № 671 от 12.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Монтана, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630101577 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от П. П. срещу „************“ЕООД, установителен иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № 1393733/ 18.10.2024 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, и т. 9, вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.

Твърди, че уговорено възнаграждение за гарант е следвало да бъде включено в ГПР, като така се надвишава максималния размер по чл. 19 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника.

Оспорва сключването на договор за кредит.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По се установява между страните, че на 18.10.2024 г. между ответникакредитодател: ******************, ЕИК ********* и П. П. (ищец кредитополучател), е сключен Договор за потребителски кредит, по силата сключения договор, на П. е предоставена заемна сума в размер на 900 лв., като сумата се издължава за 7 вноски с лихвен процент от 23%. Общата дължима сума от вноските за периода по Договор за потребителски кредит с начислената главница + лихва възлизат в размер 1021,50 лв. Между страните 1 по договора е бил уговорен лихвен процент в размер на 23%, а ГПР, съгласно сключения договор за кредит, е в размер 47,92 %.

По сключения договор за предоставения гаранция е определено възнаграждение в размер от 702 лева. Съгласно договорът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank, като кредитополучателят изплаща възнаграждение за предоствено поръчителство на стойност.

По силата на чл. 5 от договора за кредит съконтрахентите са се споразумели задълженията да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от "**********". Кредитополучателят изрично е декларирал, че е бил запознат с правото да посочи като поръчител друго физическо лице, което да бъде одобрено от кредитодателя и да бъде отпуснат кредитът.

Процесните договори са подписани от представител на дружествата, като същите не са оспорено. – чл. 301 ТЗ.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите п о кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да бъде включен в ГПР.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно 2 цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.

Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 23 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 900 лева, а сумата горепосоченото задължение е в размер на 702 лева , което се равнява на над 70 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 23%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.

Разходите, свързани със заплащането на възнаграждение по договора за гаранция, сключен с "**********" ЕАД съгласно чл. 5 от договора, представлява разход, който е пряко свързан с договора за кредит, сключен с "************" ЕООД. В този смисъл възнаграждението за гаранта следва да се вземе предвид при определяне на ГПР.

Този извод се потвърждава и от най-новата практика на СЕС. В т. 92 от Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. на СЕС е посочено, че "доколкото сключването на договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от "общите разходи по кредита за потребителя" съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР".

Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за 3 паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС – Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС – Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС – Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС – Монтана.

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил списък с разноските, съгласно който е сторил 950,94 лева, от които 882 лева адвокатско възнаграждение и 68,94 лева държавна такса.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. В. П., ЕГН **********, срещу „************" ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на Договор № 1393733 за предоставяне на потребителски кредит от 18.10.2024г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,„************" ЕООД, ЕИК *********,да заплати на П. В. П., ЕГН **********, разноски в размер на 950,94 лева, от които 882 лева адвокатско възнаграждение и 68,94 лева държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4