Определение № 366 от 14.05.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 244/2026
- Вид
- Определение № 366
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366 гр. ХАСКОВО, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
Г. Г. ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20265600500244 по описа за 2026 година
Обжалвания акт
С определение №1392/24.ХI.2025 г. постановено по гражданско дело №1150/2023 г. Районен съд-Д.град изменя решение № 142/07.05.2025 г. по гр.д. № 1150/2023 г. по описа на РС-Д.град, в частта с която е осъдил В. А. В. от с.***, общ.***, ЕГН ********** да заплати на адв. И. Й. от САК, гр.*** адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА, като намаля размера на същото възнаграждение на 500 (петстотин) лева.
Съдът оставя без уважение молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК на адв. Н.Г. от АК-Пловдив като пълномощник на В. А. В. от с.***, общ.***, за изменение на решение № 142/07.05.2025 год. по гр.д. № 1150/2023 год. по описа на РСД.град, в частта относно изменение на присъдените в полза на ищеца Т. М. Т. от гр.*** деловодни разноски, както и за изменение на присъдените в полза на В. А. В. от с.***, общ.*** разноски, дължими от Л. Д.
К. от с.***, общ.***
Обстоятелства по въззива
1
Недоволен от постановеното определение е останал В. А. В., ЕГН **********, от с.***, община ***,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно,с искане за отмяната му.
Извежда се,че се претендира постнановяване на акт с който да се уважи претенцията в частта за разноските,както и се присъдят на жалбоподателя и разноските, направени пред настоящата инстанция.
Жалбоподателят посочва,че липсвала правна сложност на делото, както и че признал иска с депозиран в срок отговор на исковата молба по реда на чл.
131 от ГПК.Въпреки наличието на подаден отговор на исковата молба, по пощата, с клеймо от 27.11.2023г., отразен в електронния вариант на делото с вх. №8910/29.11.2023г., то в определение на съда под №498/30.04.2024г., в който е обективиран доклада на съда по делото се сочи, че ответникът не е подал отговор..., така и до момента в електоронното дело не е налице достъп до подадения от насрещната страна списък на разноските.Съдът не отчел и че В. признал иска, като по отношение на него не е заявил никакви възражения, както междувпрочем и съдът, в постановеното си решение, на стр. 2, първи абзац е посочил това. Такива имало единствено по реда на депозирания обратен иск по реда на чл. 219 от ГПК, предявен за общо разглеждане, и който не касаел ищците. В т.см. би следвало да бъде отразена практиката по реда на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Жалбоподатят сочи и че съдът е обвързан и дължи произнасяне по въпросите и в обема, поискани от страните по делото, съобразно принципът на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК.Било налично на нарушение на този принцип от страна на съда, като същия се е произнесъл по н е направено искане, като е присъдил в полза на ищеца А. А. адвокатско възнаграждение, в разрез и с разпоредбата на чл.80 от ГПК. Дори и в оспорваното определение, ревизирайки сам постановения си акт, първоинстанционния съд, изменяйки размера на присъденото в полза на адв. Й. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв отново е допуснал нарушение. В т.см. посоченото диспозитивно начало и ненаправеното искане от страната за това, като дори и този размер е повисок от предвидения по Наредба №1 минимален размер.
По делото не е представен отговор на частната жалба.
Правни съображения
2
Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва посочения акт на първата инстанция,предвид статута му на молител в производството по чл.248 от ГПК и постановен негативен за него правен резултат.
Първоинстанционното производство е завършило с решение №142/07.V.2025 г. с което съдът признава за установено по отношение на В.
А. В. от с.***, общ.***, ЕГН **********, че А. В. А. от гр***, ЕГН ********** и Т. М. Т. от гр.***, ЕГН ********** са собственици на следните недвижими имоти: 1. Нива от 5504 кв.м., находяща се в местност ***, в землището на с. ***, представляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ.*** и 2. Нива от 3801 кв.м., находяща се в м. ***, в землището на с. ***, община ***, представляваща ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ.***.
С решението се осъжда В. А. В. от с.***, общ.***, ЕГН ********** да предаде на А. В. А. от гр.***, ЕГН ********** и Т. М. Т. от гр.***, ЕГН ********** владението на описаните по-горе недвижими имоти.
Осъжда се В. А. В. от с.***, общ.***, ЕГН ********** да заплати на Т.
М. Т. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.
Осъжда се В. А. В. от с.***, общ.***, ЕГН ********** да заплати на адв.
И. Й. от САК, гр.*** адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА. 8,както и се осъжда Л. Д. К. от с.***, общ.***, ЕГН ********** да заплати на В. А. В. от с.***, общ.***, ЕГН ********** сумата в размер на 6 149,20 лева – представляваща платена на отпаднало основание сума по сделка за покупко-продажба от 03.12.2020 г. на посочените поземлени имоти и разноски сделката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 890,54 лева – разноски за настоящото производство, като обратния иск до пълния предявен размер от 9 062,96 лева отхвърля като неоснователен.
Постановеното определение в режима на чл.248 от ГПК е изцяло законосъобразно и е адекватно приложение на относимите правни норми.
3
Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. е правилно приложено по делото,при него не се дължи съобразяване с определени минимални размери на адв.хонорари в националната правна уредба, тъй-като това води до създаване на изкуствени бариери за защита на правата на участниците в процеса и води до нарушение на конкуренцията съборазно чл.101 от §1 от ДФЕС. Първата инстанция е съобразила единствено правно релевантните в случая критерии - фактическата и правна сложност на делото,като в случая е намерен баланса с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката. Не са налице основания за изменение на постановеното определение, в която съдът е определил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.II от ЗА в адекватен размер.Следва да се съобрази,че в тази хипотеза съдът не е обвързан от възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Относими са само факторите,изведени в чл.36 ал.III от ЗА фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.В хода на делото и при съобразяне на същите,не се извежда изключителност на някои от тях или на всички,които да изведат обосноваване на по-висок от определения от съда размер на адвокатско възнаграждение.
При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.
Първата инстанция правилно е приложила горните принципи с обжалваното определение и е съобразила действащата редакция на чл.7, ал.V от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, като е определила в 4 полза на адвокат Й. възнаграждение в размер на 500 лева,и е поради това е изменила обсъденото решение в частта за разноските, като вместо 1000 лева в полза на адв. Й. се присъди сумата от 500 лева. Правилно е извела и че има правна сложност на конкретния казус,по който е образувано делото, липсва изрично признание на целия иск от ответната страна, тъй-като ответникът признава само владение на имотите,обект на ревандикация.В полза на ищеца по обратния иск се следват разноски съобразно уважената част от иска и посоченото договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева.По същото няма разграничение относно заплатената сума за защита по основния иск ии по обратния иск, като правилно първата инстанция е изходила от основа половината от платеното адвокатско възнаграждение – 950 лева, като съобразно уважената част от иска, е присъдил в полза на ищеца по обратния иск сумата от 890,54 лева разноски, съразмерно на уважената част. За обратния иск е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, след което съобразно уважената част от иска е присъдена сума общо за разноски, вкл. и за ДТ в размер на 890,54 лева.
Хипотезата на чл.38 от ЗА за предоставянето на безплатна адвокатска защита е въпрос на договаряне между страните и наличието на предпоставките за това са част от договора.В случая съдът не може да преценя доколко са налице предпоставките за това,тъй-като се касае за отношения между надлежни субекти,обективирани в договор,в който всяка страна си носи и негативите.Т.напр.адвоката по този договор при отхвърляне на исковете няма да получи нищо,нещо което е предварително ясно и е част от сделката.
Съобразно изложеното не се и дължат разноски пред настоящата инстанция
Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви,към които на основание чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.
Предвид на изложеното атакувания акт на РС-Д.град е правилен и следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл.248 ал.III от ГПК Окръжен съд-Хасково
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1392/24.ХI.2025 г. постановено по гражданско дело №1150/2023 г. на Районен съд-Д.град .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6