Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 09.06.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2026
Вид
Решение № 211
Подписан
09.06.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Мария Велкова, Силвия Павлова, Татяна Черкезова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Русе, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500438 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението ЗП С.С.Ш., ЕГН ********** с ЕИК ********* от гр.Русе против предявеното на 15.05.2026 г. разпределение по изп.д.№ 177/2024 г. по описа на ЧСИ Ц.Г.- рег.№*** на КЧСИ. Твърди се, че разпределението е незаконосъобразно по съображения, че сумата е от средства, които са несквестируеми по силата на чл.444, т.8 от ГПК и се иска неговата отмяна.

Взискателят Мюсюлманско изповедание – гр.София не е подал писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Присъединеният взискател „“Юробанк България „ АД- гр.София счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в писменото възражение

Приложени разпределение. са мотивите на

ЧСИ във връзка с обжалваното

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, 1 съдът приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжника по изпълнението, който е навел доводи за несеквестируемост на средстватапредмет на разпределение, постъпили от наложен запор върху банковата му сметка.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо като е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания.

Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране.

В настоящият случай жалбоподателката е навела доводи, че изпълнението е насочено към средства, получени като целева помощ от Държавен фонд „Земеделие“, които били несеквестируеми съгласно чл.444, т.8 от ГПК.

С оглед на наведените доводи и съобразно гореизложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се произнесе дали имуществения обект, срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем или не.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно.

Несеквестируемото имущество може да бъде групирано на несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания.

Несеквестируемите вземания и вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, са тези за които е налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от 2 изрични законови разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.8 от ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер. Съгласно чл.520, ал.1 и ал.2 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините.

Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с разпоредбата на чл.104 от ЗДБРБ. Съгласно тази норма целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, както и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Идентични разпоредби, регламентиращи забрана за изпълнение по отношение на целево предоставяни средства от държавния бюджет се съдържат във всеки един от предходните закони. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения. На същият режим се подчиняват и средствата, предоставени на земеделските производители от ДФ „Земеделие“, вкл. и тези, субсидирани от Европейския съюз със средства от европейски фондове. В този смисъл- решение № 143/25.10.2017 г. на ВКС по гр.д. №4666/2016 г.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и получава целеви средства в това си качество от Държавен фонд „Земеделие“, които постъпват по нарочна банкова сметка в „Юробанк България“ АД. За това обстоятелство ДФЗ с надлежно е уведомил ЧСИ в отговор на изпратено запорно съобщение.

Независимо от постъпилия отговор от ДФ „Земеделие“ и в нарушение на 3 императивните разпоредби на закона, ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на земеделския производител, по която същият получава единствено целеви субсидии. Няма и указания от страна на ЧСИ до банката, че запора не следва да се изпълнява върху тези средства.

От данните по делото е видно, че предмет на оспореното разпределение е сума, преведена от банката в резултат на наложения запор като тази сума съгласно справката е получена от ДФ „Земеделие“ като целева субсидия.

Предоставените от ДФ „Земеделие“ субсидии са целеви средства с публичен характер, а не доход на длъжника. Тези плащания съставляват публично целево финансиране и единствен овластен да ги получава в пълния им размер е бенефициерът- земеделския производител. С оглед този императивно установен режим тези средства съставляват несеквестеруеми вземания на земеделския стопанин. Те са обект на специален режим и са несеквестеруеми. Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. Дело №2/2013 г. на ОСГТК несеквестеруеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестеруеми вземания или вземания, по които не се допуска принудително изпълнение.

След възражението на жалбоподателката ЧСИ, в нарушение на императивните правила, не е извършил справка по запорираната банкова сметка дали постъпват и други средства и незаконосъобразно е приел, че средствата в тази сметка имат характер на секвестируем доход, който подлежи на разпределение по реда на чл.460 от ГПК.

В случая средствата, които постъпват в банковата сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД и срещу които е насочено изпълнението, са от ДФ „Земедение“ и същите са несеквестируеми. Поради това срещу тях не може да се насочи принудително изпълнение, респ. същите не могат да се разпределят между взискателите по реда на чл.460 от ГПК.

Неправилно е прието, че върху тези средства е учреден особен залог, какъвто е недопустим с оглед тяхното естество.

Обжалваните действия на ЧСИ, насочени към принудително изпълнение по отношение на този вид плащане, поради несеквестируемия му характер, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

4

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на съдебният изпълнител по изпълнително дело № 177/2024 по описа на ЧСИ Ц.Г. - рег. №*** на КЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез разпределение на постъпила сума от наложен запор върху средствата, получени от ДФ „Земеделие“, поради тяхната несеквестируемост.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5