Решение № 433 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора А. В. Гебрев като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200623 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. И. Б. - адв. П. - срещу въззивно решение № 38/05.05.2025 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 281/2024 г. по описа на съда.

В жалбата и в допълнението към нея са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК – че атакуваното решение е постановено при нарушение на материални закон; че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата е отправена молба към касационния съд да отмени първоинстанционната присъда и въззивното решение и да оправдае подсъдимия П. Б. по обвинението за престъпление по чл.115 от НК, а в допълнението към нея е отправено искане на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК ВКС да отмени изцяло атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия П. Б. адвокат Н. П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че са налице пороци в аналитично-оценъчната дейност на въззивната инстанция - събраните по делото доказателства не са подложени на внимателно изследване; не са обсъдени поотделно и във взаимовръзката им помежду им; не са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, като някои от тях са били игнорирани, а други от тях съответно надценени или подценени. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат отстранени посочените 1 в жалбата пороци.

В своя лична защита подсъдимият П. Б. заявява, че поддържа жалбата, а в последната си дума моли тя да бъде уважена.

В проведеното съдебно заседание представителят на ВКП изразява становище, че жалбата срещу атакуваното решение е неоснователна. Счита, че деянието е доказано по несъмнен начин и че при постановяването на решението не са допуснати нарушения, поради което не са налице сочените касационни основания. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на Апелативен съд-Бургас в сила.

ВКС, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 19/19.09.2024 г. на Окръжен съд-Ямбол, постановена по нохд № 268/2023 г. по описа на съда, подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен в това, че вечерта на 09.07.2022 г. срещу 10.07.2022 г. в двора на имота си на ул. О. № 4 в /населено място/, умишлено е умъртвил С. С. С. на 59 години от същото село, като смъртта е настъпила на 12.07.2022 г. около 06:37 ч. в МБАЛ „Св.П." АД - /населено място/, поради което и на основание чл.115 вр. чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С посочената присъда подсъдимия П. И. Б. е признат за невиновен в това да е извършил убийството с особена жестокост и по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК.

С присъдата на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 НК е зачетено времето, през което подсъдимият П. И. Б. е бил задържан - с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с постановление на ОП – Ямбол.

С присъдата си окръжният съд се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като последните са били възложени в тежест на подсъдимия.

По протест на прокурор при ОП-Ямбол и по жалба на защитника на подсъдимия срещу така постановената присъда пред Апелативен съд-Бургас е било образувано ВНОХД № 281/2024 г., приключило с атакуваното пред ВКС решение № 38/05.05.2025 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна; срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок.

Доколкото ВКС се произнася единствено по надлежно релевирани основания, се налага да бъдат направени следните предварителни уточнения, определящи пределите на настоящата касационна проверка:

Под формата на претенции за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК в голяма част от съдържанието на жалбата и на допълнението към нея са залегнали оплаквания срещу обосноваността на въззивното решение и в частност срещу верността и правилността на възприетите от въззивния съд фактически констатации.

Такива възражения за необоснованост на практика са обективирани в поголямата част от доводите, с които се оспорват изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимия П. Б.. В тях се излага и собствена на защитника интерпретация 2 на фактите относно съществуването на друг възможен автор на причиняване на нараняванията на пострадалия, като предложената в тази насока фактология е в подкрепа на лансираната и поддържана от подсъдимия в предходните инстанции версия, че той не е извършил вмененото му посегателство спрямо живота на пострадалия, а че това е било сторено от „Мишето“ – св. М. И.. С излагането и поддържането на факти, обосноваващи тази версия, на практика се настоява касационният съд да кредитира именно дадените в този смисъл обяснения на подсъдимия за случилото се (че той не е нанасял побой на пострадалия) и да възприеме нова, различна фактическа обстановка относно авторството на причинените смъртоносни увреждания на пострадалия. Изтъкнатите в тази насока доводи не касаят годността на доказателствената преценка, а достоверността на доказателствените източници, като в тях се изразява несъгласие с преценката на решаващата въззивна инстанция, която е суверенна в упражняване на това си правомощие. От такова естество е и възражението в допълнението към жалбата, с което се заявява несъгласие с оценката на показанията на св. П. Б.. Като тук отделен е въпросът, че не се уточнява в какъв аспект се предявява това възражение и какво е значението на оспорените показания на тази свидетелка за вярното установяване на авторството на деянието, респ. как тези нейни показания са се отразили на верността на констатациите относно авторството.

Затова всички възражения в посочения смисъл ще бъдат оставени без обсъждане. В крайна сметка те целят преоценка на годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, което ВКС не може да стори. Фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. ВКС няма правомощие да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Не разполага и с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма правомощие автономно да преценява достоверността, респ. недостоверността на обясненията на подсъдимия и на останалите визирани в жалбата доказателствени източници. ВКС може да проверява единствено юридическата правилност на контролираните съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Предвид така изложеното и след като фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт, в настоящото производство ВКС не дължи отговор на възраженията на защитника, касаещи оспорването на възприетата фактическа обстановка, вкл. и относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. А с оглед забраната за установяване на нови факти (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице в разглеждания случай) поначало не е възможно да бъде постигнат алтернативно целеният от защитата резултат - да се приеме, че подсъдимият Б. не е извършил престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено наказание, тъй като постигането на този резултат е свързано с възприемането на различни фактически положения относно авторството на деянието. Поради това и отправеното от защитника алтернативно искане за оправдаване на подсъдимия е изначално неоснователно, тъй като то предполага възприемане на нови фактически положения, каквито в това производство настоящата инстанция не може да извежда.

При касационната проверка установяването на фактологията на деянието може 3 да се изследва и анализира само с оглед процесуалната законосъобразност на извършените от контролираната съдебна инстанция действия по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното й убеждение. Затова останалите оплаквания в жалбата и в допълнението към нея, в които се отправя недоволство срещу дейността на апелативния съд по установяването на фактите на деянието, следва да бъдат обсъдени именно от гледна точка на законосъобразността на доказателствената дейност и в частност на спазването на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект изложените в касационната жалба и в допълнението допустими за разглеждане съображения могат да бъдат синтезирани като възражения за нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.2 и ал. 5 НПК, детерминиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

При извършения контрол в тази насока ВКС намира, че решението на въззивната инстанция, потвърждаващо постановената от първия съд осъдителна присъда срещу П. И. Б., не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал, на игнориране на доказателства и факти, както и на пренебрегване на съществени възражения на защитата относно доказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Относимите към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. За пълното и всестранно изследване на всички значими обстоятелства АСБургас е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което по служебен почин е приобщил нови доказателствени материали – показанията на свидетелите В. М., Г. И. и М. И. от ДП. Чрез тази си доказателствена дейност въззивният съд е взел необходимите процесуални мерки за разкриване на обективната истина, като в резултат от нея възприетите фактически констатации се явяват вярно и точно отражение на интересуващите процеса факти. Апелативният съд е проконтролирал както доказателствената дейност на първоинстанционния съд, така и постановената от него присъда, като в рамките на правомощията си мотивирано е обосновал изводите си за възприетите фактически положения относно увреждащото поведение на подсъдимия спрямо пострадалия и неговия механизъм; обстоятелствата, при които е било извършено деянието; причинените вследствие на това посегателство множество увреждания (главно в областта на главата и гръдния кош), както и пряката и непосредствена причинна връзка между тези увреждания и настъпилата смърт на пострадалия С..

При касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от апелативния съд факти. При извеждането им въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да дадат основания за съмнителност на установената фактология, вкл. и относно авторството. Процесът по оценка на доказателствената съвкупност е законосъобразно осъществен доказателствените източници са изследвани в пълнота, без да е игнориран някой от тях; съдържанието им не е изопачено; не е налице превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал по делото (в ущърб на подсъдимия); всички доказателствени материали, на които се е позовал въззивният съд за обосноваване 4 извършването на деянието и неговото авторство, са проверени по надлежния процесуален ред; вътрешното убеждение на съдебния състав при оценката на доказателствения материал е убедително мотивирано с подробни, изчерпателни, ясни и логични аргументи, изложени на стр. 11 - 18 от решението. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно също, че въззивният съд много внимателно е анализирал всички възражения на подсъдимия и защитата му.