Определение № 665 от 24.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 815/2024
- Вид
- Определение № 665
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Димитър Фикиин, Стефан Милев, Емилия Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 253, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 665 гр. София, 24.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: Димитър Фикиин
Членове:
Емилия Колева
Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600815 по описа за 2024 годИ.
Защитникът на подсъдимия П. И. Д. (адв. Л.) е подал в срока и по реда на чл.
249, ал.3, вр. гл. 22 НПК частна жалба срещу протоколното определение от 07.06.24 г., с което СГС (НО, 24 с.) е отказал да прекрати съдебното производство по н.о.х.д. № 1828/24 г. (чл. 248, ал.1, т.3 НПК) и е насрочил делото за провеждане на съдебно следствие.
Основната теза на жалбоподателя е, че съдържанието на внесения срещу подс. Д. обвинителен акт за престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1 НК не отговаря на нормативните стандарти по чл. 246, ал.2 НПК, защото в него като предикатно престъпление са предявени (описани) факти, установени в друго наказателно производство, в чиято съдебна фаза самият Д. не е участвал (поради прекратяването му спрямо него), а с това „…въпросът за отговорността му не подлежи на преразглеждане“.
САС намери, че следва да потвърди обжалваното определение.
Поставеният с частната жалба въпрос има по-скоро материално-правно значение, отколкото придадения му тук процесуален смисъл като „съществено нарушение“, което ограничава защитата на подсъдимия. Защото обективните признаци от основния състав на чл. 253, ал.1 НК изискват единствено имуществото, с което оперира деецът, да е „придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние“, без да е задължителна (необходима) неговата съпричастност към тази предикатна дейност. А това, от своя страна, налага в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено да се посочи (в обобщен вид) характерът на въпросната дейност и нейната връзка с процесното имущество – условие, което прокурорът е изпълнил. Съвсем прецизно тук Градският съд е отбелязал, че предмет на доказване на сега разглежданото от него обвинение е въпросът дали (от субективна страна) подсъдимия е знаел или предполагал, че извършва фИ.нсови операции с престъпно придобити активи и отговор в тази насока може да бъде даден най-рано по реда на чл.
301, ал.1, т.1-2 НПК.
Правото на защита на подсъдимия в случая с нищо не е ограничено. Той е наясно, че е обвинен в изпиране на пари, придобити чрез измамна дейност; прокурорът 1 е отстранил техническите грешки при изписването на отделните деяния (по отношение на дати, отделни и общи стойности на суми); посочени са времето, мястото и начинът на тяхното извършване. Оттук нататък, с присъдата си първата инстанция ще прецени доказват ли се изобщо претендираните от СГП факти и ако това е така – наказателно съставомерни ли са те.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд – Наказателно отделение, VII състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 07.06.24 г. по н.о.х.д. № 1828/24 г. на СГС (НО, 24 с.) в обжалваната му част относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2