Решение № 587 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100510583 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 09436/21.07.2025 г. на „Д И Н Г.“ ЕООД – длъжник по изп.дело № 20248530400358 по описа на ЧСИ А.Д., район на действие – СГС, рег. № 853 на КЧСИ. Поддържа се, че дружеството не владее имота, срещу който е насочено изпълнението, нито притежава вещи в него, поради което не е налице основание срещу него да бъде приложен изпълнителния способ - въвод във владение. Навеждат се доводи, че доколкото взискателят е прехвърлил правото си на собственост върху имота, липсват законовите предпоставки за въвеждането му във владение. Оспорва размера на приетите от съдебния изпълнител разноски. Поддържа се наличието на несъответствие между датата на която е издаден изпълнителният лист срещу длъжника и годината на изпълнителното дело, както и в посочените в поканите за доброволно изпълнение изпълнителни титули. Излагат се съображения, че действията на ЧСИ са напълно незаконосъобразни, до степен на нищожност, като е отправено искане да бъдат отменени изцяло, а изпълнителните действия срещу дружеството – прекратени.

1

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателите „Минералургия консулт“ ЕООД, „Минералургия консулт 23“ ЕООД и М.П.П., в писменото си възражение, оспорват жалбата на длъжника като неоснователна, като излагат подробни съображения. Молят съда да остави същата без уважение.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима и неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.

Представено е копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното:

Изпълнително дело № 20248530400358 по описа на ЧСИ А.Д., район на действие – СГС, рег. № 853 на КЧСИ е образувано по молба, вх. № 03569/26.06.2024 г. на „Минералургия консулт“ ЕООД за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 19.06.2024 г. по гр.д. № 8740/2020 г. на СРС, с който М.Д.П. и Н.Д.Г. са осъдени да предадат на взискателя недвижим имот, представляващ апартамент, идентификатор ***. С молбата е претендирано заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 8039,40 лв., като са представени доказателства за уговарянето и заплащането му /л. 8 от и.д. № 358/2024 г./.

С молба вх. № 5983/15.05.2025 г. /л. 167 от и.д. № 358/2024 г./ е представен и изпълнителен лист от 13.05.2025 г. по гр.д. № 8740/2020 г. на СРС за предаване на горепосочения имот и от „Д И Н Г.“ ЕООД, като това дружество е било конституирано като длъжник по делото. До него е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 4662/07.06.2025 г. /л. 183 от и.д. № 358/2024 г./, получена на 11.06.2025 г., в която е посочено, че освен задължението за предаване на имота този длъжник има парични задължения както следва: 900 лв. – обезщетение за ползване на недвижимия имот; 3379,31 лв. – присъдени в съдебното производство разноски; 2679,80 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 729,53 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

С възражение вх. № 08229/26.06.2025 г., подадено по ел. поща на 25.06.2025 г. /л. 203 от и.д. № 358/2024 г./ длъжникът „Д И Н Г.“ ЕООД е възразил, че не владее имота и не притежава вещи в него, като срещу него не следва да се прилага изпълнителният способ – въвод във владение. Длъжникът 2 е оспорил и размера на дължимите разноски, като е отправил искане същите да бъдат намалени. Във възражението е посочено, че в случай, че съдебният изпълнител остави без уважение възражението в частта за намаляване на разноските, същото да се счита за жалба срещу разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

С протокол от 27.06.2025 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението, като е посочил, че дори дружеството да е изоставило имота, това не е основание за неизвършването на въвод във владение по отношение на него. Оставил е без уважение възражението и в частта, с която са оспорени разноски по делото, като е дал срока на длъжника за обжалване на отказа му за намаляване на разноските.

Видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение /л. 246 от и.д. № 358/2024 г./, на 11.07.2025 г. е извършен въвод във владение на процесния недвижим имот. При извършване на въвода в имота е заварена К.И.А., представител на „Интерстрой 2000“ ООД, която е изложила твърдения, че дружеството владее имота преди образуване на делото по което е издадено изпълнителното основание. В рамките на въвода е констатирано частно правоприемство на страната на взискателя, като на наред с него са конституирани и „Минералургия консулт 23“ ЕООД и М.П.П..

Съдебният изпълнител е въвел в имота „Минералургия консулт“ ЕООД, „Минералургия консулт 23“ ЕООД и М.П.П. в имота.

При тази фактическа установеност въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира, че в случая от страна на длъжника по делото са обжалвани две отделни действия на съдебния изпълнител – негов отказ за прекратяване на производството и разноските по изпълнението.

На първо място, с доводите, че не владее процесния недвижим имот и спрямо него не следва да бъде прилаган изпълнителния способ въвод във владение, „Д И Н Г.“ ЕООД по същество твърди, че делото не е следвало да бъде образувано срещу него и подлежи на прекратяване. Тези доводи са били изложени с възражение вх. № 08229/26.06.2025 г., което е било оставено без уважение от съдебния изпълнител с протокол от 27.06.2025 г. Ето защо е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати делото, което е подлежащо на обжалване негово действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Тъй като, 3 съдебният изпълнител не е дал срок за обжалването на акта за отхвърляне на възражението в тази част, то следва да се приеме, че жалбата, касаеща отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по отношение на частния жалбоподател е в срок.

Обжалвани са и разноските по изпълнението. С възражение вх. № 08229/26.06.2025 г. длъжникът изрично е посочил, че ако съдебният изпълнител не намали разноските, възражението следва да се счита за жалба срещу разноските в изпълнението. По тази причина, вместо да даде нов срок за обжалване на отказа му да намали разноските, съдебният изпълнител е следвало да администрира възражението като жалба по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. В случая, на обжалване подлежат разноските по изпълнението, а не отказът на съдебният изпълнител да ги намали. По тази причина жалбата е в срок и в частта, с която се обжалват разноските по делото.

По отношение на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК:

С Решение № 260147/01.03.2024 г. по гр.д. № 8740/2022 г. „Д И Н Г.“ ЕООД е било осъдено да върне на пръвоначалния взискател „Минералургия консулт“ ЕООД процесния недвижим имот, като е установено, че това дружество упражнява владение върху имота. Обстоятелството, че на по-късен етап друго лице се е нанесло в имота не препятства образуването на изпълнително производство срещу длъжника. Като последен владелец на имота към момента на постановяване на решението, именно в рамките на принудителното изпълнение срещу този длъжник би могло да се отстрани всяко последващо новонастанило се трето лице.

Привеждането на два изпълнителни листа под едно дело по никакъв не опорочава изпълнението, още повече като се има предвид общността в изпълняваните притезания – предаването на владението на един и същ недвижим имот. Не е налице пречка да бъде привеждан в изпълнение изпълнителен лист по по-ранно образувано дело, като изпълнителните действия ще имат действие по отношение на новия длъжник от момента на конституирането му. Ирелевантно за законосъобразността на изпълнението е и извеждането на повече от една покана за доброволно изпълнение до длъжника „Д И Н Г.“ ЕООД.

Не обосновава незаконосъобразност на изпълнителното производство и извършването на въвода по отношение и на първоначалния взискател, наред с 4 последващите приобретатели, също конституирани като взискатели по делото.

Доколкото въводът се извърши спрямо актуалния собственик на имота, то длъжникът се освобождава от задължението си за предаване на имота и не е налице опасност от накърняване на интересите му, нито вследствие на това действие той би понесъл допълнителни разноски.

Ето защо, правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на „Д И Н Г.“ ЕООД, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК:

За процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело е уговорен адвокатски хонорар от общо 8039,40 лв. с ДДС, като на жалбоподателя е възложено заплащането на една трета от тази сума - 2679,80 лв. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението за неговата прекомерност.

На първо място, при определяне на размера на дължимите на първоначалния взискател разноски за адвокатско възнаграждение следва да се съобрази, че съгласно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С427/16 и С-428/2016; Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на I Т. О. на ВКС и др., Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (заглавие променено на Наредба № 1 от 09.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.), няма обвързващо за съда действие. Съдът определя адвокатско възнаграждение съобразно с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, интереса, вида и количеството на извършената работа.

В случая, доколкото се касае за предаването на недвижим имот от множество длъжници, изпълнението действително разкрива известни особености от правна и фактическа страна, като се вземе предвид и допълнителното усложнение във връзка с намереното в имота трето лице. В тази връзка следва да се вземе предвид и че от образуването на делото до окончателното предаване на имота е изминала почти една година – относително дълъг период за този вид изпълнение. Наред с това обаче основните действия по провеждането и документалното оформяне на изпълнението се предприемат от съдебния изпълнител, а не от процесуалните 5 представители на страните. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Минералургия консулт“ ЕООД следва да бъдат намалени до 700 лв. или 840 лв. с ДДС, като на жалбоподателя се възложи 1/3 от тази сума или 280 лв. с ДДС.

Що се касае до определените разноски за авансови такси и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира, че същите са определени правилно съгласно правилата на ТТРЗЧСИ и размера на паричните задължения на ответника.

Ето защо, постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, изх. № 4662/07.06.2025 г., с което за пръв път е определено задължението за разноски на длъжника следва да бъде отменено като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до размера на 280 лв. с ДДС, като жалбата, в частта срещу разноските за такси по изпълнението бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба, вх. № 09436/21.07.2025 г., на „Д И Н Г.“ ЕООД постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, изх. № 4662/07.06.2025 г., с което са приети разноски на взискателя „Минералургия консулт“ ЕООД, дължими от жалбоподателя за адвокатски хонорар в размер на 2679,80 лв. с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „Минералургия консулт“ ЕООД по изпълнително дело № 20248530400358 по описа на ЧСИ А.Д., район на действие – СГС, рег. № 853 на КЧСИ, дължимо от „Д И Н Г.“ ЕООД на сумата от 280 лв. с ДДС.