Решение № 4012 от 07.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. Пловдив, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330100135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от П. Н. Б., ЕГН ********** против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 10а ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 14.07.2021 г., по който предвидената „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 662,34 лева не била дължима, предвид чл. 10а, ал. 2 ЗПК и недействителност на клаузата в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на клаузата за такса - уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП, както и принципно недължима, съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Договорът бил валиден и обвързващ страните, на ищеца били предоставени СЕФ и преддоговорна информация, в които всички условия били ясно описани.

Императивните изисквания на ЗПК били спазени, при ясно посочени – ГЛП, ГПР и разпределение на вноските, а сочените нарушения не били налице. Кредиторът имал право да получава такси във връзка с договора, като уговорената такава не противоречала на ЗПК, не била и включена в ГПР. Била начислена, поради изричната воля на ищеца да ползва описаната услуга. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 14.07.2021 г., по който ищецът е усвоил сумата от 900 лева, при уговорена „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ от 662,34 лева, която не е платена от потребителя /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 3835/28.03.2023 г.- л.30-31/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При заем от 900 лева е предвидена посочената по – горе такса в размер 662,34 лева. Няма допълнителни пояснения в договора относно дължимостта или начина на начисляването й.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че горната сума, уговорена като доп. такса за посочената услуга, представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимостта й е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тази такса реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава допълнително възнаграждение.

С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер /ведно с другата доп. такса в същия размер/ би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, след като стойността само на процесното допълнително плащане представлява 73,59 % от предоставения заем.

Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви 2 като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.

4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;

Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимата сума представлява 73,59 % от предоставения заем.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които е уговорена така предвидената такса. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето на заема, не се установява, за да се дължи предвидената сума /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължения по нея /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено 3 защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 400 лв., който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. Н. Б., ЕГН ********** и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, че клаузата, предвиждаща дължимост на „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 662,34 лева от сключения помежду им договор за паричен заем № *** от 14.07.2021 г., е нищожна.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да плати на П. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат С. К. Н., с адрес: *********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П. Н. Б. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4