Решение № 260129 от 11.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

Кюстендил, 11.06.2021 г

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ БОГОЕВА при участие на съдебния секретар Симона Циков

, като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр.д.

№ 450 по описа на съда за

2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена от Б.К.К., с адрес: ***, чрез процесуалният му представител по пълномощие адв. Д.М., със съдебен адрес:*** против М.Е.Д., с адрес: *** и Г.Д.А., с адрес: *** искова молба, с която при условията на обективно комулативно съединяване са предявени два осъдителни иска, първият от които за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане, причинено от двамата ответници и вторият за сумата от 3 018 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото деяние. Предявени са и две акцесорни претенции за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лева, считано от датата на увреждането – 20.06.2018 г. до окончателното й заплащане и върху сумата от 3 018 лева, считано от 07.08.2018 г.

С уточнителна молба ищецът е конкретизирал исковата претенция за заплащане на имуществени вреди като сбор от отделни суми, общият размер на които възлиза на 3 066 лева, за която сума да се счита предявен иска за имуществени вреди. Уточнена е и началната дата, от която се претендира обезщетение за забава, а именно 02.07.2018 г.

Изложените фактически обстоятелства, на които иска се основават исковете са, че на 20.06.2018 г. в село Блажиево, община Бобошево, област Кюстендил ищецът станал жертва на нападение от страна на двамата ответници М.Е.Д., ЕГН ********** и Г.Д.А., ЕГН **********, които го нападнали и двете лица заедно му нанесли средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на костите на скулите и долната челюст. Травми му били нанесени от страна на ответниците чрез нанасяне на удари с ръце-юмруци и крака в областта на главата. Така причинените му телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на костите на скулите и долната челюст, съгласно приложената по делото епикриза, му причинили постоянно разстройство за здравето. Твърди, че възстановяването му продължило един изключително продължителен период от време, като и към настоящия момент не се е възстановил изцяло от причинените му вреди в следствие на това противоправно нападение.

Сочи, че дълго време след така нанесения му побой се възстановявал. Изпитвал изключително силни болки, не можел да се храни нормално, повече от месец бил на течна храна, която приемал със сламка. Не можел също така изключително дълго време да приказва. Изтъква, че изпитва непрекъснат страх от бъдеща саморазправа на тези лица с него. Чувствал неудобство от състоянието си и изключително безсилие да направи каквото и да било.

Сочи, че в следствие на подадената от негова страна жалба в полицията, а след това и в прокуратурата, било образувано досъдебно производство. Посоченото досъдебно производство завършило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд град Дупница, като било образувано НОХД № 1580 по описа на съда за 2018 г., приключило на основание чл. 382, ал. 7 НПК, със споразумение, като М.Е.Д. бил признат за виновен за това, че на 20.06.2018 г. в село Блажиево, община Бобошево, област Кюстендил е причинил другиму като извършител в съучастие с Г.Д.А. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на скулите и горната челюст. За същото деяние споразумение с органите на прокуратурата е постигнал и другия съизвършител на тези телесна повреда, а именно Г.Д.А..

В следствие на нанесената му травма ищецът претърпял и имуществени вреди, като от негова страна били сторени множество разходи, които били необходими и неизбежни, за да се възстанови и да получи навременна и адекватна медицинска помощ. Направени са разходи в размер на 100 лева по фактура от 20.06.2018 г. и сумата е заплатена на МБАЛ „Иван Рилски“. Сума в размер на 2 842 лева направени разходи по фактура от 26.06.2018 г. във връзка с операция на челюстта. Посочени са и направени разходи в размер на 100 лева по фактура от 29.06.2018 г., разходи в размер на по 12 лева по две фактури от 02.07.2018 г.-, които били необходимо и свързани с проведеното лечение на ищеца.

Общата сума претендирана като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди е в размер на 3 066 лева.

Ищецът претендира горепосочените суми да бъдат заплатени солидарно от двамата ответници на основание чл.53 от ЗЗД и при наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД – противоправно виновно поведение на двамата ответници в резултат на което са възникнали телесните увреждания, причинили имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за сумата от 50 000 лева според ищеца е справедливо по размер.

Ответника Г.Д.А. оспорва обстоятелството, че ищеца е лекуван в МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Дупница и в тази връзка оспорва съдържанието на приложената към исковата молба фактура № **********/20.06.2018 г. на стойност 100 лв. разходи за болничен престой на неосигурен пациент, тъй като на 20.06.2018 г. същият бил настанен за лечение в друго лечебно заведение - УМБАЛСМ ,,Н. И. Пирогов" гр. София, видно от приложената като доказателство епикриза. Отрича ищецът да е сторил разход в размер на 100 лева, платен от него по фактура №**********/29.06.2018 г., издадена от МБАЛ „Св.. Иван Рилски" гр. - Дупница с основание „Потребителска такса в лицево-челюстна хирургия". Оспорва и обстоятлествата относно последващи лечението оплаквания свързани със здравословното състояние и изразяващи се в световъртежи, както и изпитва последващ страх и притеснения, от това, какво може да му причинят ответниците, които продължават и към настоящия момент.

Оспорва по размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 50 000 лева, като твърде завишен. Сочи, че според горепосочената епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" гр. София се установява, че ищецът е бил на лечение там в периода 20.06.2018 г. -29.06.2018 г., а причинената му фрактура на челюстта е от закрит тип. Операцията е извършена на 25.06.2018 г., следоперативния период е протекъл гладко - 2

- и на 29.06.2018 г. е изписан с умерени болки, без насрочена рехабилитация. Бил е във временна нетрудоспособност за 40 дни във връзка с увреждането му. Хоспитализацията е продължила за период от 9 /девет/ дни. Не оспорва, че и след този период ищецът е търпял болки, но те са били умерени и отшумяващи.

Не оспорва, че е налице виновно и противоправно поведение от негова страна, от което е настъпил твърдения вредоносен резултат (травматично увреждане на челюстта) за ищеца, за да се обоснове отговорността му по чл. 45 ЗЗД и да дължи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, но не в претендирания размер. Оспорва и размера на имуществените вреди.

Твърди, че претенцията в размер на 100 лева по фактура № ********** от 29.06.2018 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" гр. София, е частично основателна и доказана за сумата 52.20 лв. с ДДС, поради което моли, в останалата й част да бъде отхвърлена. Оспорва изцяло претенцията в размер на 100 лева по фактура № **********/20.06.2018 г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Дупница с основание „Платен болничен престой на неосигурен пациент". Счита, че претенцията са основава на частен документ с невярно съдържание относно обстоятелствата посочени в него. В тази връзка и с изложените твърдения и възражения на по-горе в отговора моли да се изключи от доказателствата оспорваната фактура.

Ответника М.Е.Д., чрез назначения му особен представител, адв. Г.П., не оспорва конкретни факти и обстоятелства в изложените в исковата молба твърдения. Оспорва исковете по размер.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат, а ответната страна ги оспорва по размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №1580/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница е постигнато и одобрено от съда със съдебен протокол №235 от 15.11.2018 г. споразумение между Районна прокуратура – Дупница и обвиняемите М.Е.Д. и Г.Д.А..

По силата на така постигнатото и одобрено споразумение подсъдимият М.Е.Д., ЕГН **********, роден на *** *** се признава за виновен в това, че на 20.06.2018 г. в село Блажиево, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, като съизвършител в съучастие с Г.Д.А.

/чрез нанасяне на удари с ръце – юмруци и крака в областта на главата/ е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Б.К.К. *** /изразяваща се в закрито счупване на костите на скулите и горната челюст/ и на Д.

Х. С. от с. Блажиево, общ. Бобошево /изразяваща се в закрито счупване на костите на носа/, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. 3-то и т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20, ал.2 НК, като страните са се съгласили на основание чл.381, ал.4 НПК във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.1а, във вр. чл.39, ал.1 НК подсъдимият М.Е.Д. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. За същото деяние при същата фактическа обстановка и еднородност на вината с постигнатото споразумение се е признал за виновен и подсъдимия Г.Д.А., ЕГН **********, роден на *** ***, общ. Дупница, ул. ***за извършено от него срещу лицата Б.К.К. *** и на Д. Х.С.от с. Блажиево, общ. Бобошево престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. 3-то и т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 и пр.5алт.1 във вр. чл.20, ал.2 НК, като страните са се съгласили на основание чл.381, ал.4 НПК във вр. с чл.55, ал.1, т.1, НК подсъдимият Г.Д.А. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на това наказание е отложено за срок от 3 /три/ години.

Споразумението, като необжалваемо, е влязло в сила на 15.11.2018 г.

За всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Ц.В.Я., Й.К.К., М.В.Я.и М.С.Г..

Свидетелката Ц.Я.– съжителстваща съвместно с брата на ищеца, свидетелства за това, че през месец юни 2018 г. ищеца е бил пребит от двамата ответници. Травматичните увреждания били счупен нос и челюст, което наложило да му се направи операция. След операцията челюстта му била фиксирана с ластици за период повече от месец. През това време Б. не можел да се храни, приемал само течна храна през сламка, което се отразило на цялото му здравословно състояние и същият отслабнал с около 10-15 кг. Не можел да спи.

Възстановяването продължило около 5 – 6 месеца, през което време ищеца изпитвал силни болки и дискомфорт, за които приемал обезболяващи. Здравословното му състояние налагало за него постоянно да се полагат грижи от близките му, свързани с даване на лекарства, поставяне на капки в окото, което също било засегнато след побоя и към настоящия момент още било уголемено. Инцидента се отразил на ищеца и психически – станал по-нервен, агресивен, изпитвал постоянни страхове от последваща саморазправа с него. Отказал да излиза навън.

Показанията на свидетеля Й.К. – брат на ищеца, се припокриват с показанията на свидетелката Я.. Същият потвърждава за тежкото здравословно състояние на ищеца след побоя, необходимостта за него постоянно да бъдат полагани грижи, невъзможността да се храни самостоятелно, както и да говори. Твърди, че след побоя окото му се е изкривило и все още било така.

Потвърждава за разстроеното му психично състояние след случилото се – страхувал се да излиза сам, драстично намалил контактите си.

Свидетелят М.Я.от своя страна установява, че след побоя ищеца К. имал много външни травми. Били му затворени почти и двете очи, бил посинен. В болницата бил около 10 дни. Твърди, че след операцията и изписването от болницата се чувствал много зле, изпитвал силни болки, почти не се хранел заради ластиците на челюстта, която била счупена, налагало се постоянно някой да полага грижи за него. Имал усилен световъртеж и проблеми със зрението, отдаващ ги на полученото комоцио. Инцидента коренно го променил, започнал да страни от хората, не смеел да излиза.